Как водени от алчност и жажда за забогатяване, хората подправят качественото с вредни примеси и колко е трудно на всички да повярват в подмяната на истината. Разказано от великия Лев Николаевич (1828-1910) в цикъла разкази „Три притчи“.

(„Толстой на оран“, 1887, художник Иля Репин)

Втора притча

Търговците продаваха брашно, мляко, масло и всякакви хранителни продукти. Всяка искаше да печели повече от другия и да забогатее колкото е възможно по-скоро, и затова те започнаха да смесват все­възможни евтини и вредни примеси в сто­ките си, в брашното сипваха трици и варовита прах, в маслото поставяха мар­гарин, а в млякото - вода и тебешир. До­като тези продукти не бяха стигнали до купувачите, всичко вървеше добре: тър­говците на едро продаваха на собствени­ците на магазините, а последните - на про­давачите на дребно.

Складове и магазини имаше много, тър­говията като че ли преуспяваше, и търгов­ците бяха доволни. Но за купувачите от града - тези, които не произвеждаха сами своите продукти, а трябваше да ги купу­ват, беше твърде неприятно и вредно. Брашното беше лошо, лошо беше и мас­лото, и млякото, но понеже по градските пазари нямаше други, освен подправени продукти, градските консуматори про­дължава да купуват тези стоки, като за ло­шия им вкус и недоброто си здраве обви­няваха себе си и неумението си да приготвят храната. А търговците продъл­жаваха все повече и повече да подправят стоките с други евтини вещества.

Така продължи твърде дълго. Жителите от града постоянно страдаха, но никой не посмя да изкаже незадоволството си. Слу­чи се, че в града дойде една домакиня, ко­ято всякога снабдяваше и хранеше се­мейството си с домашни продукти. Тази домакиня през целия си живот се бе зани­мавала с приготовление на храна и макар че не беше прочута готвачка умееше доб­ре да изпича хляба и да готви вкусно. Та­зи домакиня купи продукти от града и за­почна да пече и да готви. Но хлябът не се изпече, а се развали, баничките с марга­риновото масло имаха лош вкус, млякото нямаше никакъв каймак. Домакинята вед­нага разбра, че продуктите бяха недобро­качествени. Тя ги разгледа внимателно и нейното съмнение се потвърди. В брашно­то тя намери вар, в маслото - маргарин, в млякото - тебешир. Като видя, че всички продукти бяха подправени, домакинята отиде на пазара и започна високо да изоб­личава търговците и да иска от тях или да държат добри хранителни и неподправени стоки, или да престанат да търгуват и да затворят магазините си. Но търговците не обърнаха никакво внимание на жената, ка­то казваха, че целият град години наред купува все от тях и че те дори са получи­ли отличия за качеството на стоките си и показаха медалите на фирмите си. Но то­ва ни най-малко не повлия на домакиня­та.

Аз не се нуждая от вашите медали, - каза тя - а от здрава храна, от храна, коя­то няма да развали нито моя стомах, ни­то стомасите на децата ми.

- Навярно, майчице, ти никога не си виж­дала първо качествено брашно и масло - казаха и търговците, като и показаха на-сипаното в лакирани хамбари бяло и чисто наглед брашно, жалкото подобие на мас­ло, поставено в красиви буркани, и бяла­та течност - в блестящите прозрачни съ­дове.

- Аз зная много добре - отвърна домаки­нята - защото цял живот съм приготвяла сама храната си и съм я яла с децата си. Вашите стоки са подправени. Ето ви до­казателство - рече тя, като им показа раз­валения хляб, маргарина в баничките и утайката в млякото. Всички ваши стоки трябва да се хвърлят в реката или да се изгорят, като вместо тях, се набавят доб­ри! - И домакинята стоеше пред магази­ните, като викаше непрекъснато все едно и също на всеки купувач, който идваше, докато те, най-после, започнаха да се разколебават.

Като видяха, че тази дръзка домакиня може да попречи на търговията им, тър­говците казаха на купувачите: „Ето виж­те, господа, колко е глупава тази жена! Тя иска да умори хората от глад. Разказва, че всички продукти трябвало да се хвърлят в реката или да се изгорят. Какво ще яде­те, ако ние я послушаме е престанем да ви продаваме храна? Не я слушайте, тя е една невежа селянка, която нищо не раз­бира от храни и ни напада от завист. Тя е бедна и й се иска всички да бъдат бедни като нея“.

Така говореха търговците на събралата се тълпа, като премълчаваха нарочно, че жената не искаше да унищожи техните стоки, а само да замени лошите с добро­качествени.

Тогава тълпата нападна жената и започ­на да я ругае. Колкото и жената да уверя­ваше, че не иска да унищожи хранителни­те продукти, че напротив, е прекарала целия си живот в това да приготвя храна за другите и за себе си, но че иска, хора­та, които са взели грижата да продоволс­твието на другите, да не ги тровят с вред­ни вещества, под формата на храна. Колкото и да говореше, каквото и да каз­ваше, никой не я слушаше, защото всички бяха убедени, че тя иска да лиши хората от необходимата им храна.

Същото се случи и с мен и с моето от­ношение към науката и изкуството на на­шето време, през целия си живот се хра­нех с тази храна и - за добро ли, за зло ли - стараех се, доколкото можех, и другите да храня с нея. Но, тъй като това беше за мен храна, а не предмет на търговия или разкош, аз без съмнение, знаех кога хра­ната е храна и кога тя само прилича на нея. И ето, когато опитах храната, която започна да се продава днес на умствения пазар под формата на наука и изкуство, и се опитах да храня с нея и своите близ­ки, видях, че по-голямата част от нея не е истинска. Когато казах, че науката и из­куството, с които се търгува на умствения пазар, са маргаринови, или най-мал­кото, са примесени с неща, чужди на ис­тинската наука и изкуство, и че аз зная то­ва, защото купените от мене продукти от умствения пазар се оказаха не само несмилаеми за мене и за близките ми, но просто вредни, върху мен започнаха да ви­кат, да крещят и да ми внушават, че то­ва е така, защото аз не съм учен и не зная как да се отнасям с такива възвишени не­ща. А когато започнах да им доказвам, че хората, които търгуват с тези интелекту­ални стоки, постоянно се лъжат и изобли­чават помежду си, когато им напомних, че през всички времена под названието на­ука и изкуство са били предлагани на хо­рата много вредни и долнокачествени не­ща, и че, поради това също такава опасност заплашва и нас, че тази работа не е шега, че духовната отрова е много по опасна от телесната и че поради това, трябва с най-голямо внимание да изслед­ваме духовните продукти, които ни се предлагат за храна, и старателно да отх­върляме всичко фалшиво и вредно - кога­то започнах да говоря това, никой, нито един човек нито в една статия или книга не възрази на тези ми доводи, а от всички страни се развикаха, както против жената: Той е луд, той иска да унищожи науката и изкуството - това, с което ние живеем. Па­зете се от него и не го слушайте! Елате при нас, при нас! Само ние имаме най-но­вите чуждестранни стоки!

Из цикъла разкази „Три притчи“, Л. Н. Толстой, („Собрание сочинений в 22 тт., Москва, Изд. „Художественная литература“, 1982)
Картина: „Толстой на оран“ (1887), художник Иля Репин