Как водени от алчност и жажда за забогатяване, хората подправят качественото с вредни примеси и колко е трудно на всички да повярват в подмяната на истината. Разказано от великия Лев Николаевич (1828-1910) в цикъла разкази „Три притчи“.
(„Толстой на оран“, 1887, художник Иля Репин)
Втора притча
Търговците продаваха брашно, мляко, масло и всякакви хранителни продукти. Всяка искаше да печели повече от другия и да забогатее колкото е възможно по-скоро, и затова те започнаха да смесват всевъзможни евтини и вредни примеси в стоките си, в брашното сипваха трици и варовита прах, в маслото поставяха маргарин, а в млякото - вода и тебешир. Докато тези продукти не бяха стигнали до купувачите, всичко вървеше добре: търговците на едро продаваха на собствениците на магазините, а последните - на продавачите на дребно.
Складове и магазини имаше много, търговията като че ли преуспяваше, и търговците бяха доволни. Но за купувачите от града - тези, които не произвеждаха сами своите продукти, а трябваше да ги купуват, беше твърде неприятно и вредно. Брашното беше лошо, лошо беше и маслото, и млякото, но понеже по градските пазари нямаше други, освен подправени продукти, градските консуматори продължава да купуват тези стоки, като за лошия им вкус и недоброто си здраве обвиняваха себе си и неумението си да приготвят храната. А търговците продължаваха все повече и повече да подправят стоките с други евтини вещества.
Така продължи твърде дълго. Жителите от града постоянно страдаха, но никой не посмя да изкаже незадоволството си. Случи се, че в града дойде една домакиня, която всякога снабдяваше и хранеше семейството си с домашни продукти. Тази домакиня през целия си живот се бе занимавала с приготовление на храна и макар че не беше прочута готвачка умееше добре да изпича хляба и да готви вкусно. Тази домакиня купи продукти от града и започна да пече и да готви. Но хлябът не се изпече, а се развали, баничките с маргариновото масло имаха лош вкус, млякото нямаше никакъв каймак. Домакинята веднага разбра, че продуктите бяха недоброкачествени. Тя ги разгледа внимателно и нейното съмнение се потвърди. В брашното тя намери вар, в маслото - маргарин, в млякото - тебешир. Като видя, че всички продукти бяха подправени, домакинята отиде на пазара и започна високо да изобличава търговците и да иска от тях или да държат добри хранителни и неподправени стоки, или да престанат да търгуват и да затворят магазините си. Но търговците не обърнаха никакво внимание на жената, като казваха, че целият град години наред купува все от тях и че те дори са получили отличия за качеството на стоките си и показаха медалите на фирмите си. Но това ни най-малко не повлия на домакинята.
- Аз не се нуждая от вашите медали, - каза тя - а от здрава храна, от храна, която няма да развали нито моя стомах, нито стомасите на децата ми.
- Навярно, майчице, ти никога не си виждала първо качествено брашно и масло - казаха и търговците, като и показаха на-сипаното в лакирани хамбари бяло и чисто наглед брашно, жалкото подобие на масло, поставено в красиви буркани, и бялата течност - в блестящите прозрачни съдове.
- Аз зная много добре - отвърна домакинята - защото цял живот съм приготвяла сама храната си и съм я яла с децата си. Вашите стоки са подправени. Ето ви доказателство - рече тя, като им показа разваления хляб, маргарина в баничките и утайката в млякото. Всички ваши стоки трябва да се хвърлят в реката или да се изгорят, като вместо тях, се набавят добри! - И домакинята стоеше пред магазините, като викаше непрекъснато все едно и също на всеки купувач, който идваше, докато те, най-после, започнаха да се разколебават.
Като видяха, че тази дръзка домакиня може да попречи на търговията им, търговците казаха на купувачите: „Ето вижте, господа, колко е глупава тази жена! Тя иска да умори хората от глад. Разказва, че всички продукти трябвало да се хвърлят в реката или да се изгорят. Какво ще ядете, ако ние я послушаме е престанем да ви продаваме храна? Не я слушайте, тя е една невежа селянка, която нищо не разбира от храни и ни напада от завист. Тя е бедна и й се иска всички да бъдат бедни като нея“.
Така говореха търговците на събралата се тълпа, като премълчаваха нарочно, че жената не искаше да унищожи техните стоки, а само да замени лошите с доброкачествени.
Тогава тълпата нападна жената и започна да я ругае. Колкото и жената да уверяваше, че не иска да унищожи хранителните продукти, че напротив, е прекарала целия си живот в това да приготвя храна за другите и за себе си, но че иска, хората, които са взели грижата да продоволствието на другите, да не ги тровят с вредни вещества, под формата на храна. Колкото и да говореше, каквото и да казваше, никой не я слушаше, защото всички бяха убедени, че тя иска да лиши хората от необходимата им храна.
Същото се случи и с мен и с моето отношение към науката и изкуството на нашето време, през целия си живот се хранех с тази храна и - за добро ли, за зло ли - стараех се, доколкото можех, и другите да храня с нея. Но, тъй като това беше за мен храна, а не предмет на търговия или разкош, аз без съмнение, знаех кога храната е храна и кога тя само прилича на нея. И ето, когато опитах храната, която започна да се продава днес на умствения пазар под формата на наука и изкуство, и се опитах да храня с нея и своите близки, видях, че по-голямата част от нея не е истинска. Когато казах, че науката и изкуството, с които се търгува на умствения пазар, са маргаринови, или най-малкото, са примесени с неща, чужди на истинската наука и изкуство, и че аз зная това, защото купените от мене продукти от умствения пазар се оказаха не само несмилаеми за мене и за близките ми, но просто вредни, върху мен започнаха да викат, да крещят и да ми внушават, че това е така, защото аз не съм учен и не зная как да се отнасям с такива възвишени неща. А когато започнах да им доказвам, че хората, които търгуват с тези интелектуални стоки, постоянно се лъжат и изобличават помежду си, когато им напомних, че през всички времена под названието наука и изкуство са били предлагани на хората много вредни и долнокачествени неща, и че, поради това също такава опасност заплашва и нас, че тази работа не е шега, че духовната отрова е много по опасна от телесната и че поради това, трябва с най-голямо внимание да изследваме духовните продукти, които ни се предлагат за храна, и старателно да отхвърляме всичко фалшиво и вредно - когато започнах да говоря това, никой, нито един човек нито в една статия или книга не възрази на тези ми доводи, а от всички страни се развикаха, както против жената: Той е луд, той иска да унищожи науката и изкуството - това, с което ние живеем. Пазете се от него и не го слушайте! Елате при нас, при нас! Само ние имаме най-новите чуждестранни стоки!
Из цикъла разкази „Три притчи“, Л. Н. Толстой, („Собрание сочинений в 22 тт., Москва, изд. „Художественная литература“, 1982)
Картина: „Толстой на оран“ (1887), художник Иля Репин
