„Достатъчно е да се покаем и да поискаме помощ от нея, и тя е готова да ни помогне, защото Светият Дух казва, че тя е пастир на грешниците.“
~ Из „Софроние. Поучително Евангелие“, Софроний Епископ ВРАЧАНСКИ
(Русский классический иконостас - „Успение“, Андрей Рублев с учениками, 1497 г., Иконостас из Успенского собора Кирилло-Белозерского монастыря)
15 Август
╫ За Успение Богородично
Благочестиви християни! Днес, когато празнуваме Успението на Пресвета Богородица с толкова радост и веселие, ако някой друговерец ни попита защо се радваме толкова много, какво ще му отговорите? Знам, че ще му кажете: „Радваме се, защото днес е починала Божията Майка“. Ами нали той ще се изсмее на този отговор и ще каже: „Как може човек да се радва на смърт и как може да се весели, когато е изгубил най-скъпото си нещо?“. Но знайте, че ние се радваме и се веселим, защото вярваме, че тя възкръсна и се възнесе чудесно с тялото си на небето, където стои пред Божия престол и се моли на Бога за нас. И вярваме в нейното възкресение, както ще възкръснем и ние от нашите гробове и в зависимост от делата си ще се облечем със същата слава, с каквато се облякла днес Пресвета Дева Мария. За това се радваме и се веселим днес на този празник, който показва общото възкресение на всички починали. Защото ако мъртвите не възкръсват, то Божията Майка не е възкръснала, ако пък Божията Майка не е възкръснала, то напразна е нашата надежда, която възлагаме на нея.
Но може ли да няма на света хора, които ден и нощ полагат усилия да потъпчат правата ни вяра? Наистина не може. Защото на света няма по-древно нещо от тези два гряха, тоест неверието и суеверието, които съществуват още от Адам и Ева. Кoгaтo Бог рекъл на Адам: „В който час ядете от забраненото дърво, ще умрете“ (ср. Бит. 2:17). Tе не повярвали. Това е неверие. А дяволът рекъл: „Ако ядете от това дърво, ще станете безсмъртни“ (ср. Бит. 3:5), и те повярвали. Това е суеверие. Виждате ли колко древни са тези два гряха? И ако не бяха толкова древни, нямаше да се утвърди никакъв грях. За това от нищо друго не са погинали толкова много хора, колкото от неверието и суeверието. Тези два гряха са причинили голямо зло на Адам, на Ева и на техните потомци, които често са изпадали от неверие в суеверие. За това апостол Павел, когато полагал усилия да отвърне хората от неверие, ги пазел да не изпаднат в суеверие, тоест в някоя еретическа измама или в някои басни. За това написал на евреите: „Не се увличайте от разни и чужди учения“ (Евр. 13:9). А на ефесяни казал: „Не бъдете като деца, та да вярвате на всяко вятърничаво учение и на човешки измамни лъжи“ (ср. Еф. 4:14). Така и свети Иоан Богослов казва: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога“ (1 Иоан. 4:1).
Ами сега колко суеверие има по света, колко разколници и безбожници! Но защо ли се появяват такива хора по света? Защото те отначало са се усъмнили в божественото учение на пророците и на светите мъже, а после са започнали да любопитстват, за да изследват самото битие на Бога, тоест, що е Бог и какъв е Той. И с това безумно изследване и съмнение са паднали в неверие. След като дяволът вкоренил в тях този навик, те започнали да твърдят, че няма Бог (Пс. 13:1, 52:2). Няма възкресение на мъртвите, няма друг свят, освен този, на онзи свят няма нито мъка, нито въздаяние за добрите и лошите дела. Такива бяха по времето на апостолите Симон влъхв и Коринт, такива били Филип и всички садукеи и епикурейци. Както и сега някои нови еретици следват тяхното учение и отварят широко врата за греховете. Защото кой човек, придържайки се към тяхното мнение, ще се пази от злото и ще прави добро, като мисли, че на онзи свят няма въздаяние нито за доброто, нито за злото? Правилно казва свети Иоан Златоуст, че като премахнем възкресението на мъртвите и задгробния живот, лесно пропада всяка християнска добродетел. А апостол Павел казва на галатяни: „О, неразумни и глупави галатяни! Кой ви омая, та се не покорявате на истинското учение?“ (ср. Гал. 3:1). И вие ли се съмнявате във възкресението на мъртвите? Не можете ли да се убедите в него от различни примери от света? Например пшеницата и другите семена, когато се посеят в земята, нали отначало изгниват (умират) и чак след това се съживяват и израстват? Овощните дървета нали през зимата изгубват и плода си, и листата си, но на пролет откъде им идва цвят, лист и плод? Нали виждаме, че това е непозната за нас Божия сила? И за лъжа ли считате възкресението на мъртвите, о, безумни еретици? И твърдите, че човек е създаден само за този свят. О, колко безразсъдно се отнасяте към Божията благост и към достойнството на човешкото естество! Ако това, което твърдят еретиците, беше вярно, нали човекът щеше да стои най-ниско от всички Божии създания? Защо щеше да се труди толкова много на този свят и да търпи толкова теглила и грижи? От къде щеше да бъде по-почтен от добитъка, земята и въздуха? Но еретиците не приемат нищо друго, освен телесните обичаи и обреди, и считат Светото Писание и неговото поучение за нищо.
За това и ние не бива да се опираме само на нашия разум, а трябва да гледаме Свещеното Писание, което е истинско Божие слово, и да видим дали ще намерим някое истинно свидетелство, че ще има общо възкресение на всички мъртви. Уверявам ви, че има доста такива свидетелства. Първо, праведният Иов казва: „Знам, че е истинен Онзи, Който ще ме изкупи и ще възкреси от земята моята кожа, която търпи сега тези мъки“ (ср. Иов. 19:25). Пророк Исаия казва: „Мъртвите ще възкръснат и онези, които са в гробовете, ще станат“ (ср. Ис. 26:19). Пророк Даниил казва: „И много от спящите в земния прах ще се събудят едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама“ (Дан. 12:2). Сам Христос казва: „Когато мъртвите чуят гласа на Сина Божий, ... ще оживеят“ (Иоан. 5:25). Така и много други светии казват, че ще има общо възкресение на мъртвите. Но най-ясния и чуден пример намираме в книгата на пророк Иезекиил. Бог повикал пророка на едно поле, което било пълно със сухи мъртви човешки кости и като му ги посочил, рекъл: „Сине човешки! Кажи на тия кости да станат!“. А пророкът рекъл: „Господи, какво да им кажа и как ще чуят гласа ми?“. Тогава Бог му казал: „Кажи им: Сухи и мъртви кости! Чуйте Божия глас. Защото тъй казва Господ Вседържител: Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсне на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух -и ще оживеете“. И щом пророкът изрекъл тези думи пред сухите кости о, чудо! Kостите веднага се облекли с плът, съживили се и се изправили на нозете си твърде, твърде голямо опълчение (вж. Иез. 37:1-10). Това е ясен образ за общото ни възкресение.
Но някой еретик може да каже: „Това е било нещо привидно, а не реално“. Добре, но нали когато пророк Илия възкреси сина на вдовицата, това беше нещо реално? Нали Елисей възкреси сина на сонамката, нали Христос възкреси юношата от Наин и четиридневния Лазар? Ето колко много примери свидетелстват, че ще има общо възкресение на всички мъртви. Ами за днешната Пречиста Дева Мария, какво трябва да мислим? Нали трябваше този Вместил Бога в себе си Живот да не изгние, като другите хора в земята. И ако тя бе останала в земята до общото възкресение, как би могъл да търпи това Иисус Христос, Единородният и Син, Който получи тяло и се роди от нея? Но трябваше да възкръсне, както предрече Давид: „Възкресни, Господи, в Твоя покой. Ти и животът на Твоята святост“ (ср. Пс. 131:8). И като се удивляваха на възнесението й, блажените души се питаха: „Коя е тази, която идва от земята прославена и душевно, и телесно, и бива посрещната и подета от Сина си със слава?“. За това свети Иоан Дамаскин се чуди и казва, че Света Дева Мария след раждането си е Девица и след смъртта си е жива, което не може да бъде постигнато от човешкия ум, защото за Бога всичко е възможно (Мат. 19:26).
Ето защо се радваме и веселим днес. Защото на този ден Божията Майка се пресели с душата и с тялото си на небето, поради което, и ние се надяваме, че и нашето тяло не ще остане вечно в земята, защото има същата природа, като нейната, а ще се събере с душата, и ще възкръсне. И ще живее, както и тя е жива сега и царува при Сина Си, и се моли на Бога за всичките ни нужди. Защото щом като премъдрият Соломон не пренебрегнал молбите на майка си, то и Христос не ще пренебрегне просбите на Своята Майка, стига греховете ни да не и попречат. Веднъж цар Александър написал на Антипатър: „Не знаеш ли, че една сълза на майка ми може да заличи всичките ти грехове?“.
По същия начин една дума на Божията Майка може да заличи всичките ни грехове. Достатъчно е да се покаем и да поискаме помощ от нея, и тя е готова да ни помогне, защото Светият Дух казва, че тя е пастир на грешниците. За това никога не ни изоставя, стига да не се отдалечаваме от нея, а винаги с вяра и надежда да прибягваме към нея, както ни учи да казваме Светата Църква: „Владичице, помогни ни, защото погиваме от множеството си съгрешения. Не ни връщай празни, защото след Бога теб имаме за едничка надежда. С твоето застъпничество и с благодатта на твоя Син чакаме и се надяваме да влезем в небесната слава при теб, където с всички Божии избраници ще славим Бога. Нему слава във вечните векове, амин“.
Из: „Софроние. Поучително Евангелие“, Софроний Епископ Врачански, 1806 г., издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и нареди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г.
*Русский классический иконостас - „Успение“, Андрей Рублев с учениками, 1497 г., Иконостас из Успенского собора Кирилло-Белозерского монастыря
