„Той ме обиди, той ме нарани, той ме победи, ограби ме.“ Тези, които имат такива мисли, няма да бъдат свободни от омраза.“
Дхаммапада е колекция от 423 афоризма, които под формата на стихове на езика пали са почитани от южните будисти като илюстрация на будистката дхамма или свещено учение. „В Дхаммапада можем да чуем гласа на Буда. Това Евангелие на светлината и любовта е сред най-големите духовни творби на човека. Всеки стих е като малка звезда и целият има сиянието на Вечността.“, споделя Хуан Маскаро, предал същността на оригинала на чист, поетичен английски език.
(Buddha Walking among the Flowers, 1905, by Odilon Redon)
Противопосочни пътища
Това, което сме днес, идва от мислите ни за вчерашния ден, а настоящите ни мисли изграждат живота ни, утре: нашият живот е създаване на нашия ум.
Ако човек говори или действа с нечист ум, страдания го следват, тъй както количка следва звяра, който я тегли.
Ако човек говори или действа с чист ум, радост го следва както собствената му сянка.
„Той ме обиди, той ме нарани, той ме победи, ограби ме.“ Тези, които имат такива мисли, няма да бъдат свободни от омраза.
Защото омраза не се побеждава от омраза: омраза се побеждава от любов. Това е закон вечен.
Мнозина не знаят, че сме тук на този свят, за да живеем в хармония. Тези, които знаят това, не се бият с други.
Този, който живее само за удоволствия и чиято душа не е в хармония, който не съобразява (не обмисля) храната, която поглъща, е ленив и няма силата на добродетелта – такъв човек е движен от МАРА, движен от егоистични изкушения, тъй както слабо дърво бива разклатено от вятъра.
Но този, който живее не за удоволствия, и чиято душа е в себе-хармония, който яде или пости с умереност, и има вяра, и силата на добродетелта – този човек не е трогнат от изкушения, тъй както голяма скала не се поклаща от вятъра.
Ако човек облече чистата жълта роба с нечиста душа, без хармония и истина, той не е достоен за светата роба.
Но онзи, който е чист от греха и чиято душа е силна в добродетел, който има хармония и истина, той е достоен за светата дреха.
Онези, които смятат, че нереалното е, и че Реалното не е, те никога няма да достигнат Истината, изгубени по пътя на грешната мисъл.
Но тези, които познават Реалното, и знаят, че нереалното не е, те наистина ще достигнат Истината, в сигурност по пътя на правилната мисъл.
Както дъждът прониква през лошо прикрепена къща, така страстите ще пробият през зле пазения ум.
И както дъждът не прониква през добре поддържана къща, така страстите не пробиват добре пазения ум.
Той страда в този свят и страда в следващия свят: човекът, който върши зло, страда и в двата свята. Той страда, страда и скърби, когато види грешното, което е направил.
Той е щастлив в този свят и щастлив в другия свят: човекът, който прави добро, е щастлив и в двата свята. Доволен е, изпитва голяма радост, когато вижда доброто, което е направил.
Той скърби в този свят и се мъчи в другия свят: човекът, който върши злини, скърби в двата свята. „Аз съм направил зло“, така той плаче и още повече ридае по пътя на скръбта.
Ликува онзи на този свят, и се радва на следващия свят: човекът, който върши добро, ликува и на двата свята.
Ако човек говори много свети думи, но говори, а не ги върши, този лекомислен човек не може да се наслаждава на светия живот: той е като пастир, който брои кравите на господаря си.
От друга страна, ако човек говори само няколко свети думи и въпреки това живее живота на тези думи, освободен от страст, и омраза и илюзия – с правилна визия и свободен ум, копнеж за нищо сега и напред – животът на този човек е живот на святост.
Из: „Дхаммапада“ (Пътят на съвършенството), превод Александър Димов, изд. „Читанка“, 2022 г.
Картина: Buddha Walking among the Flowers, 1905, by Odilon Redon; chinaoilpaintinggallery