Хората работят в неделя и на празници и ги постигат нещастия ╫ Паисий СВЕТОГОРЕЦ

„По правило преди вечернята на празника или на неделята всяка работа се прекратява. Днес премахнаха празниците, отдалечиха се от Бога и Църквата, и в крайна сметка, каквото спечелят от работата си, дават го по лекари и болници...“

(Portrait of a Man in Church, 1900, by Giovanni Boldini)

Празници и почивни дни

„Да празнуваме, верни, празник духовен...”

Христос със Своята голяма любов и с голямата радост, която разпръсква в душите на вярващите по време на светите празници, истински ни възкресява и ни издига на голяма духовна висота. Стига ние да участваме в тях и да имаме духовен апетит да ги отпразнуваме духовно. Тогава духовно се веселим и духовно се опиваме с райското вино, с което ни черпят светиите.

- Отче, как може човек да изживява духовно един празник?

- За да изживяваме празниците, умът ни трябва да е в светостта на празничните дни, а не в делата, които трябва да свършим за празниците. Да размисляме за събитието на всеки свят ден (Рождество Христово, Богоявление, Пасха и т.н.) и да произнасяме Иисусовата молитва, славейки Бога. По този начин с голямо благоговение ще празнуваме всеки празник. Светските хора се опитват да отличат Рождество Христово със свинското месо, Великден - с агнешкото, Заговезните с бонбоните. А истинските монаси всеки ден изживяват божествените събития и непрестанно се радват. Всяка седмица те изживяват Страстната седмица. Всяка сряда, четвъртък, петък изживяват Велика Сряда, Велики Четвъртък, Разпети Петък, т.е. Христовите страдания, а всяка неделя - Пасхата, Възкресението. Какво, нима трябва да дойде Страстната седмица, за да си спомни човек Христовите страдания? Нима трябва да дойде Пасха и печеното агне, за да разбера и изживея какво значи „Христос Воскресе”, както светските хора? Какво е казал Христос? Нали е казал: „бъдете готови” (вж. Мат. 24:44). Не е казал: „пригответе се в този момент!” След като Христос казва: „бъдете готови”, човек и особено монахът трябва да е готов постоянно. Да вниква и изживява непрекъснато божествените събития. Когато човек вниква в събитието на всеки празник, по естествен начин ще се затрогне от него и ще се помоли с особено благоговение. След това, по време на църковните служби умът трябва да е насочен към празнуваните събития и с благоговение да внимаваме в стихирите, които се пеят. Когато умът е потопен в божествените смисли и понятия, тогава човек изживява божествените събития и по този начин се изменя. Ако например мислим за някой светия, към когото изпитваме благоговение, или за празнувания светия, тогава умът ни ще отиде и малко по-нагоре, ще достигне Небето. А когато ние мислим за светиите, тогава и светиите мислят за нас и ни помагат. Така човек завързва приятелство със светиите, което е и най-сигурното приятелство. Тогава човек може да е сам, а да живее с всички - и със светиите, и с ангелите, и с целия свят. Може да е сам, но да чувства цялото това приятелско обкръжение! Присъствието на светиите е живо. Всички светии са чеда Божии и помагат на нас, окаяните Божии деца.

За да почувства човек събитието на празника, не бива да работи. Ако да речем, иска да почувства събитията на Разпети Петък, не бива да прави нищо друго, освен да се моли. В света горките хора и през Великата седмица имат работа. А на Разпети Петък започват да се поздравяват: „За много години! Да сте живи и здрави! Честита ви невеста!...” Не подобава! Аз на Разпети Петък се затварям в колибата си. Както след приемането на ангелската схима следва седмица на безмълвие, която принася голяма полза, защото благодатта Божия напоява душата на великосхимника и той може да разбере какво се е случило, така и по време на празниците е много полезно безмълвието и липсата на грижи. Тогава имаме по-голяма възможност да си отпочинем, да почетем и да се помолим. Така ще ни дойде на ум някой добър помисъл, ще се задълбочим в себе си, ще посветим малко време на Иисусовата молитва и по този начин ще почувстваме нещо от божественото събитие на деня.

„Малкото у праведника е по-добро...“

За съжаление в днешно време не употребяваме свободата за добро, за достигане на святост, а за светски цели. Едно време хората работеха през цялата седмица, а неделята беше почивен ден. Днес и в събота не работят. Но дали живеят по-духовен живот или вършат повече грехове? Ако употребяваха времето си за духовни дела, щеше да е по-различно, хората биха били по-събрани. Но ние, окаяните хора, и това малко време, което е отредено за духовни дела, за Христа, гледаме да го окрадем. Светските хора, каквито задължения имат да свършат, все в неделята се разбират да ги вършат. Набелязват си някоя неделя еди-коя си работа, някой празник за друга работа и така навличат върху си Божия гняв. Каква помощ ще получат после от светиите? Та неделята ден за работа ли е? Дори някоя услуга да искат да ни свършат другите, нека я свършат друг ден, не в неделя.

Не се оставяме Бог да ни ръководи. А това, което не се върши с вяра в Бога, няма връзка с Бога; то е нещо светско. Ето защо и онова, което вършим, е без благословение, и по този начин няма и добри резултати. А след това казваме: „Дяволът е виновен”. Не е виновен дяволът, но ние не оставяме Бог да ни помогне. Когато работим по празниците и в почивните дни, даваме права на дявола да се намеси още от самото начало. „Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци” (Пс. 36:16), се казва в псалома. В това има благословение, всичко останало е талаш. Нужно е обаче човек да има вяра, любочестие и благоговение, и с доверие да оставя всичко на Бога. Иначе и през празниците ще се разтакава с някакви работи, а и през другите дни ще се влачи и ще си губи времето.

И да видите, Бог никога не оставя вярващите в Него. В неделя или на празник никога не съм работил и Бог никога не ме е оставил, а благославяше и труда ми. Спомням си, веднъж на село дойдоха комбайни и предупредиха баща ми, че ще започнат жетвата от нашите ниви в неделя, а след това ще отидат на следващите. Казва ми баща ми: „Какво да правим? Комбайните дойдоха”. „Аз в неделя не работя, казвам му, нека почакат до понеделник”. „Ако обаче пропуснем тази възможност, казва ми, ще се измъчим много, докато ожънем с конете”. „Това не ме притеснява, казвам му. Ако ще да жънем и до Коледа”. Отидох на църква, без да ме е грижа. Комбайните щом само тръгнали към нивата, и се повредили, и отново предупредили баща ми: „Простете ни, повредиха се машините. Ще отидем до Янина да ги поправим и в понеделник ще започнем първо от вас!” Така не жънаха в неделя, а в понеделник. Много подобни случаи са видели очите ми.

Ако ние, монасите, не спазваме празниците, какво да очакваме от светските люде?

А сега... Случи се в навечерието на един празник да съм в един манастир и монасите разтоварваха грозде. После всички монаси се събраха, за да го тъпчат. Вечерта трябваше да отслужат всенощно бдение, но го отложиха. А беше голям празник! „При нужда и законът се отменя...” Другаде пък ремонтират и в неделя манастира, който изгорял. Пак ще изгори! Светските хора виждат това и си казват: „Празниците не са нищо”.

Нужно е много да внимаваме да не работим по празниците, особено ние, монасите, защото и ние грешим, но ставаме съблазън и за светските хора и така вършим двоен грях. А светските хора си търсят повод, за да оправдаят греховете си. Те може ден и нощ да работят, да не спазват никакви празници, но ако видят някоя монахиня или монах да работи на празник, макар и при голяма нужда, после дяволът им казва: „След като и монасите работят, защо и ти да не ходиш на работа?” Затова необходимо е голямо внимание да не ставаме за съблазън.

Днес по манастирите на големи празници гледаш работници, майстори... Веднъж на Успение Богородично в един манастир имаше цяла бригада с резачки и сечаха гората. И както небето си беше съвсем ясно, дойде един облак, удариха гръмотевици близо до дърварите, които с такъв страх побягнаха, че въпреки че и гората се запали, те никого не предупредиха. След това едвам угасиха огъня. На другата неделя - отново машини, резачки; отишли не една, а две бригади... Гняв Божий са и пожарите, щом сечем дърва в неделя и на празници. И лошото е, че не го разбираме. Преминали сме границите на Божието търпение.

Когато хората не се задълбочават в подробности, които, ако бъдат пропуснати не биха нанесли вреда, получават двойна полза и двойно повече прославят празнуваните светии. Нека се стремим, колкото е възможно, това, което вършим, да не е за сметка на духовните дела, но да даваме предимство на духовното, за да се освещават всичките ни дела и за да имаме Божието благословение. Да отдаваме първо място на духовния живот, а не на материалното. Ако човек поставя на първо място работата и после молитвата, отдава по-голямо значение на работата, отколкото на духовните занимания. В това обаче има гордост и неблагоговение. Не се освещава тази работа, която се върши за сметка на духовните занимания. Ако отдаваме предимство на духовното, Бог ще устрои всичко. Ако ние, монасите, не спазваме празниците, какво да очакваме от светските хора? Ако ние не вършим духовни занимания и не молим светиите да помагат, кой тогава ще моли? Така ние на думи вярваме в Бога, но нямаме доверие в Него. Ако ние, монасите, които носим расо, не съблюдаваме никакви канони, потъпкваме и безчестим всичко, тогава какъв смисъл има нашият живот?

Хората работят в неделя и на празници и ги постигат нещастия

По правило преди вечернята на празника или на неделята всяка работа се прекратява. По-добре е човек да поработи повече предишния ден, когато има възможност, и да не работи след вечернята на празника. В краен случай при голяма нужда човек може да свърши нещо леко следобеда на празничния или неделния ден; но и такова дело трябва да се върши с разсъждение. Едно време и селяните, които бяха вън на полето, щом чуеха камбаната за вечерня, прекръстваха се и спираха работа. Същото правеха и жените, които седяха в махалата. Ставаха, прекръстваха се и оставяха плетката или каквото друго занимание имаха. И Бог ги благославяше. Даваше им здраве и радост... Днес премахнаха празниците, отдалечиха се от Бога и Църквата, и в крайна сметка, каквото спечелят от работата си, дават го по лекари и болници... Веднъж в колибата дойде един баща и ми казва: „Детето ми често се разболява и лекарите не могат да открият какво му е”. Казах му: „Спри да работиш в неделя и всичко ще се промени”. Действително спря да работи в неделя и детето му се оправи.

Винаги казвам на миряните да спрат да работят в неделя и на празници, за да не ги постигат нещастия в живота им. Всеки може да разпредели по подходящ начин работата си. Цялата основа е в духовната чувствителност. Ако има чувствителност, за всичко се намира решение. Дори от някое решение да бъдат малко ощетени, ще получат двойна благодат. Мнозина обаче не разбират това. Дори не отиват на света Литургия в неделя и на празници. А светата Литургия освещава. Как ще се освети християнинът, ако в неделя не ходи на църква?

За съжаление обаче хората постепенно премахват и празници, и всичко. Дори си изменят имената, за да бъдат забравени светиите, които са ги носели. Превръщат името Василка във Вики; Зоя в Зозо и така се получава два пъти „животно”... Измислиха празник на майката, празник за първи май, за първи април... Скоро ще кажат: „Днес е празникът на магарешките тръни, след това - на кипариса, после рожденият ден на онзи, който открил атомната бомба или футбола”. Бог обаче няма да остави това...

Из: „Слова Том 1. С болка и любов за съвременния човек“, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора-Атон, 2006 г.
Картина: Portrait of a Man in Church, 1900, by Giovanni Boldini; chinaoilpaintinggallery

6245 Преглеждания