(Scenes from the Life of the Virgin: 6. Wedding Procession by Giotto)
Темата за брака е изключително важна. Много сериозно нещо е човек да избере своя спътник в живота. Много важно, сериозно и изискващо голямо внимание е преди да кажеш каквото и да е на другия човек, преди да отвориш устата си да обещаеш нещо или да му кажеш: „Искам те!”, или „Искам да се оженя за тебе!”, или какво и да е от тези неща, да бъдеш достатъчно сигурен в думите си. Ако не си 1000 % сигурен, по-добре нищо не казвай, изчакай малко, така че постепенно да се увериш в намерението си, за да го кажеш и това да бъде нещо сигурно и трайно.
Трудно е да се говори за критериите за този избор. Когато трябва да живееш с даден човек, го оглеждаш от всички страни, а не само от една. Не е достатъчно да е църковен човек. Не забравяйте, че и църковните хора могат да бъдат чепати, може да е църковен човек, но да не става за брак, да не е човек, с който да можеш да живееш, да е своенравен, егоист, да не те разбира, да е студен, да е тесногръд. Не е достатъчно, че ходи на църква - това не е признак, че е способен на брак; или поне за теб; за други може да е подходящ. Това не означава, че е подходящ за всички.
Доказано е, че общата вяра в Бога е мощна основа в брака. Но това не означава, че е единственият или най-важният критерий, за да се оженим за даден човек. Може да ходи на църква, да е благочестив, да се изповядва, но характерите ни да не си подхождат. Това, че не си подхождаме и не можем да живеем заедно, не означава, че другият е лош; може да е светец, но да ми е неприятен, да не го желая; не ми харесва и на вид, и всичко друго. Това не е единственият критерий.
Също така това, което понякога казваме - че не е само външната страна... Да, не е само външната страна, но външната страна също е важна. С други думи, когато ще се ожениш за даден човек, гледай този човек отвсякъде, да те привлича от всяка една гледна точка. И телесно, и душевно, и като мироглед... Не можеш да се ожениш за човек, който не те привлича. Нито трябва да мислим, че отпадаме от нашата духовност, ако кажем, че този човек е духовен, но не чувствам, че мога да живея с него в брачна двойка; както и в брака това не означава, че единият вече не се интересува от другия човек. Тази връзка трябва да бъде жива връзка, изпълнена с нежност, т.е. единият да привлича другия човек. Това не е зло, не е антидуховно, а е нещо, което се налага, за да се поддържа този брак, и нещо, което е в природата на човека. Затова в брака трябва да сме абсолютно сигурни от всяка гледна точка, и телесна, и плътска, и душевна и духовна, че този човек може да бъде за мен съпруг или съпруга, защото ще живееш цял живот с него. Също така другият човек не е дух. Нали? Не сме духове, да се срещаме два духа, хора сме. Другият човек трябва напълно да ни носи утеха - начинът, по който мисли, по който говори, по който се отнася към нас. Ако е екстровертен, да не ни изморява, да не ни дотяга, да не ни задушава. Има хора, които са мрачни, виждаш понякога, че идва и казва, че има проблем и проблемът е изписан върху лицето му. Казваш му: „Усмихни се малко, защо си с такава физиономия!” – и тогава с това го изкарваш извън нерви. Някой друг пък казва: „Не те понасям и 20 минути, не те понасям!”. Тогава как ще понесеш мъжа си ден и нощ? Чак и аз понякога се питам: „Боже мой, ако бях женен, нима щях да се разведа?”
Деца, бракът е изкуство. Голямо изкуство, най-голямото изкуство е това да живееш с друг човек. Човекът е непредвидим, неговата душа е бездна. Не можеш да го научиш, не е животно, което се обучава по този начин. Има хора, които имат огромно търпение, търпи, търпи, търпи, тонове издържа, и с една капка прелива всичко. Свършено е. Не можеш да предвидиш човека, велико нещо е това и мисля, че днес проблемите са следствие от комуникацията, не знаем как да бъдем любезни с другия човек и това важи не само за брака, а по принцип.
Човекът, който е благодарен, за което пише св. ап. Павел, благодарни бъдете (в Кол. 3:15) този човек е винаги благодарен. А човекът с тежък характер във всичко е тежък. Виждаш го, че е тежък, непохватен и в шегите си, т. е. тръгва да ти каже някоя шега и сякаш разбива керемида върху главата ти. Казваш си: „Пресвета Богородице! Шега ли е това?!” Е, той така разбира нещата. Той е като едно магаренце, което отива да погали приятел и започва с ритници. Това е начинът, по който се изразява. Ако дойде да те погали обаче, ще ти удари един от радост...
Знаете ли, че има хора, които се изразяват по обратния начин; т. е. иска да изрази любовта си, а вместо това те иронизира или те отхвърля или ти казва остра дума. Така се е научил. Важно е да се научим да общуваме с другия човек и да внимаваме. Това става още от малки. Направи ми впечатление, четох тези дни някакви антични автори, и ми направи впечатление как древните елини говорят за влиянието на физиологията на човека от момента, в който е заченат, от този час, от средата около него в момента, в който се зачева. Разбирате ли какво голямо значение има това? В Стария Завет е разказан един случай – Товит се оженил и преди да се събере със съпругата си в плътска връзка заедно коленичили, отправили молитва и помолили Бога да благослови това плътско единение, за да бъдат благословени децата. И раждали свети деца. Днес, ако тази връзка, плътската връзка, сексуалната връзка, е резултат от това, което гледате на видеото - моля се да не го правите, да не стигнете дотам, да унизите другия човек по такъв начин - помислете си в каква среда се зачева онова бебе? В битието вече му навлизат други неща. Старецът Порфирий непрекъснато говореше и казваше какво трябва да бъде душевното разположение на хората, които се готвят да създадат едно дете и да са готови да се съберат, за да създадат деца.
Помислете, всички сме формирани отпреди да се родим. Носим нашата наследственост. Това е много важно, изключително важно. Сега сте малки още, но когато не след дълго пораснете, изследвайте себе си и другите. Ще видите елементи от майка ви, от баща ви, от баба ви, от дядо ви, от прабаба ви, ако сте я познавали. Аз виждам хора, и дори монаси в манастира, които познавам много добре и зная характера на всеки един от тях. Познавам майката, бащата или братята и сестрите му. Виждам половината елементи от майката. Това е майка му, така мисли, така реагира, екстровертна е.
Всички тези елементи ги има в нас. Едни са французите, други - германците, трети - англичаните, четвърти - шотландците. Има един анекдот - когато влезеш в автобуса, да кажем в Англия, на табела пише: „Не е позволено да говорите с шофьора!”. В Германия, пише: „Строго е забранено да говорите с шофьора!”, във Франция: „Умоляваме ви да не говорите с шофьора!”. Ако влезеш в автобус в Шотландия, пише: „Нищо няма да спечелете, ако говорите с шофьора!”.
Знаете, че носим всички елементи на родителите си, на мига, в който сме се родили, на времето, на обстоятелствата, и заслужава да се изследва факта, че нашият народ е внимавал върху тези неща. Старите хора се грижели за тези неща. Старите хора се грижеха за бременните жени, да не слушат неприятни неща, да не се притеснят, да не поискат нищо, което да го няма. Сещате се, в селата и в градовете дори, в квартала ни. Това, което готвеха в квартала, трябваше да го занесат на бременната да не би да й е замирисало и да й се дояло. Какво означава това? Означава да не се създават празноти в душевният им свят; да няма някакво неизпълнено желание; каквото поиска, да го има; да е пълна, наситена, да няма празноти.
Е, когато трябва да живеем с един човек, избираме човека, но и ние внимаваме; работим в себе си, трябва да работим върху нас, за да се научим да набелязваме нашите трудности и слабите си места, и най-вече да се научим да бъдем много любезни и внимателни хора. Така ни е създал Бог, да бъдем много любезни. Не със светските любезности, които понякога са безполезни, а говорим за естествената любезност, която е пълна с благородство.
Да знаете и нещо друго. Всеки път, когато имате проблем с другия човек, обърнете се и погледнете себе си, не винаги или рядко е виновен другият. Отците казват: поеми грешката върху себе си и очаквай изкушения до последния си дъх. Когато си в сложна ситуация, не търси други неща - поеми грешката върху себе – аз съм виновен. Може съдията да каже, че другият е виновен. Ала и аз съм виновен. Ако аз бях добър, както трябваше, щях да посрещна ситуацията по различен начин. Голямо значение има да поемаме нашата отговорност, да не оправдаваме себе си, да не търсим извинения, да не отричаме вината си, а да седнем и да поработим върху себе си. Но как ще стане, когато не понасяме някой да ни каже и дума?
Факт е, че много пъти правим грешки в нашето незнание. Не го разбираме. Не сме разбрали, че това, което сме правили толкова време, е било грешка. Разбираме го късно и казваме: „Ако имах това знание, което имам сега и се оженя повторно, колко различно ще се държа!”. Да, но са минали години, появили са се рани, пукнатини, може всичко да се е разрушило. Какво става? Трябва да се научим да предотвратяваме нещата. Пословицата гласи, че никога не е късно. Моля се винаги да е така. И за Бога никога не е късно. Въпреки това за какво човек да се измъчва и да измъчва и другия? Затова да внимаваме, да напредваме правилно, да възприемаме другия от всички страни. Това дали ходи на църква не е единственият критерий. От опита си твърдя, че много от нас, които сме в Църквата, не сме подходящи за женене. Защо? Защото не работим правилно върху себе си. Не можеш, например, да се прибираш вкъщи и да не говориш, да не общуваш с другия човек, да си ”еднопартиен”, да си своенравен човек. Не става това нещо. И другите се измъчват и се създава негативен образ за Църквата пред другите хора. И казват: „Ама децата ми не ходят на църква. Противят се!”. Ама как няма да се противят? След като с приказките си „живи си ги изяла”. В името на Евангелието и на Църквата си ги оглозгала, както казваме. Е, ще отиде ли на църква? Няма да отиде. Не можеш да му дадеш Евангелието насила. Не стават тези неща. Всичко това изисква разсъдителност.
Не тръгвайте с нагласата, че ще промените човека, това е грешка. Има вероятност да не го промените. Но нямаш и правото да го променяш, ако не иска; кой ти е дал право да го променяш, насила ли ще го правиш църковен човек? Бог, дето е Бог, не се намесва в неговото лично пространство, а ти защо се намесваш и искаш да го промениш насила? Приемайте обстоятелствата такива, каквито са днес. Мога ли да живея с него, какъвто е сега? Ако мога, действам, ако не мога, премислям - с евентуални сценарии за бъдещето не можеш да изградиш брак. Затова бъдете наясно от самото начало.
Превод: Константин Константинов
Споделено от: dveri.bg
Картина: Scenes from the Life of the Virgin: 6. Wedding Procession by Giotto; chinaoilpaintinggallery
