Из будителското дело на Софроний Врачански и неговото евангелско четиво, посветено на празника на светителя и чудотворец Николай.
(„Николай Чудотворец“, икона из монастыря Святой Екатерины, XIII век)
6 декември
╫ За светителя Николай
Благочестиви християни, представете си, че Бог сега изпрати един ангел от небето да каже на всички ни, че Бог подарява на всекиго по хиляда и петдесет години живот и го разделя на две, на лош и добър, тоест, или да живеем петдесет години в беди и зло, а после да живеем в радост и веселие, или да живеем хиляда години зле, а петдесет да се веселим. Кое от двете бихте избрали? Мисля, че всеки ще избере петдесетте злополучни, та да се весели хиляда, отколкото хиляда злополучни за петдесет благополучни. Но както петдесетте са малко в сравнение с хилядата, така и временният живот е много по-къс в сравнение с безкрайния. Като виждаме, че този свят изчезва бързо, като цвят, а онзи никога не свършва, така трябва да живеем тукашния живот с пост, милостиня и въздържание, за да бъдем удостоени на онзи с радост и вечна слава, защото, ако живеем тук с ядене, пиене, свирни, песни, слава и други светски грехове, там ще пребиваваме в голямо зло и безкрайна мъка. Както казва Христос: „Горко вам, богати, защото сте далеч от вашето спасение. Горко вам, преситени сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото после ще се разплачете“ (ср. Лук. 6:24, 25). Ето справедливо предложение! Кое от двете искате? Тук ли да се веселим за кратко и там да се мъчим безкрайно или пък тук да се помъчим малко и там да се веселим във вечните векове? Но знайте, че мъките на този свят не са нищо в сравнение с безкрайните блага, които Бог е приготвил за нас и които човешкият ум не може да постигне, а ги познава само отчасти, колкото Бог ни е открил в Свещеното Писание. Ще видим съвършено небесните красоти, когато отидем там. Защото на земята не съществува нищо такова, което да може да се сравни с небесните красоти. Помислете колко прекрасен и блестящ е един царски дворец от много бисери, коприна и скъпоценни камъни. Tам винаги може да се чуят музика и песни и да се видят богати трапези, както е било при Крез, Дарий и Александър. Но цялата тази красота не е нищо в сравнение с Небесното царство, както и една капка е нищо в сравнение с огромния океан. И ако искате да разберете малко по-ясно, чуйте, какво казва свети Иоан Богослов за Небесното Царство в своето „Откровение“. Когато бил на остров Патмос, той видял небето отворено, от него слязъл един град, светъл като слънцето, в този град имало много дворци, градските стени били от скъпоценни камъни. Целият град бил от чисто злато, основите на градските стени били от скъпоценни камъни, имало дванадесет порти от бисери. В него нямало слънце и луна, нито пък имало нужда от тях, понеже Сам Бог живеел там (вж. Откр. 21 гл.). Ето какво е Небесното царство, което Той е приготвил за избраните Си угодници. И кого още да питаме за Небесното царство, та да ни разкаже по-ясно за него? Пророк Исаия казва: „Там ще има радост и веселие за праведните“ (ср. Ис. 35:10, 51:3, 11). Пророк Даниил казва: „Там праведните ще блеснат като слънце“ (ср. Дан. 12:3, Мат. 13:43). Същото казват и много други светии, но и те не знаят това в пълнота. Едва когато влезем там, ще го разберем в пълнота. Когато отишла да види Соломоновото царство, Савската царица казала: „Днес видях много повече от това, което бях чувала за твоето царство“ (ср. З Царств. 10:6, 7). А ние, като отидем в Небесното царство да видим Триипостасното Божество, ще кажем: „Не сме чували дори за половината от това, което виждаме сега”. Защото колкото и да слушаме сега за Небесното царство, пак не можем да го разберем напълно, понеже на земята не съществува негово подобие. Защото земното царство е краткотрайно, а небесното e безкрайно, земната слава изчезва бързо, като дим, а небесната няма край. Земното богатство изгнива, краде се, изгубва се, изгаря и се разпилява, а небесното не се поврежда от нищо. Представете си колко слава и богатство има един силен цар. Но колко време ще ги има? Двадесет, тридесет или четиридесет години. А после или ги изгубва, или ги оставя, като умре. Мнозина царе и богаташи желаят да живеят тук безкрайно и да се веселят с богатството и славата си, но това е невъзможно.
Един скитски цар, който желаел да живее тук безкрайно и да не умира, обещавал да даде много пари на онзи, който успее да го направи безсмъртен. Като чул това безумие, един философ отишъл при него и му казал, че може да го направи да не умира никога. И когато му приготвил една чаша с билки и му дал да я изпие, за да стане безсмъртен, там при царя бил един негов приятел, който казал: „Царю, откажи се от тези билки. Това е чисто шарлатанство. Не е възможно човек да стане безсмъртен“. Но царят, понеже силно желаел безсмъртие, изобщо не го слушал. И докато царят се разхождал, приятелят му грабнал чашата от масата и бързо я изпил. А царят му казал с гняв: „Дръзки човече, защо изпи безсмъртната ми чаша, която купих толкова скъпо? Не ме интересува, че си ми приятел. Ей сега ще ти отсека главата“. А той му отговорил весело и без страх: „О, царю, разбери, че си измамен. Защото като изпих чашата, станах безсмъртен, как тогава можеш да ме убиеш? Ако ли пък съм смъртен, то знай, че не съм ти отнел безсмъртието, а те избавих от една измама“. Тогава царят веднага укротил гнева си и го похвалил, че го е избавил от тази измама.
Със същото намерение и богатият младеж попитал Христа за Небесното царство, защото, като чувал, че Христос възкресява мъртви, мислел, че ще направи и него безсмъртен. Но на земята няма безсмъртие. То съществува на небето, не се вижда с телесни очи и малцина са онези, които се трудят за него, измъчват тялото си с пост и въздържание, търпят рани и гонения за него. Но Бог е много милостив и е готов да ни приеме в Небесното царство, стига да се потрудим за него. И ако не станем телесни мъченици, да станем поне духовни и да удържим тялото си от грях. Ако не можем или не искаме да постим много, поне да не преяждаме и да не се напиваме. Ако не можем да спим на гола рогозка, поне да не искаме копринени постелки. Ако не искаме да раздадем цялото си имущество, да пораздадем малко от него на бедните сиромаси, и тогава е възможно да придобием Небесното царство. Бог е милостив и справедлив, не отнема наградата на никого, дори да сме дали само чаша студена вода на някого заради Неговото име, Бог и за нея ще ни награди.
Голям ли е този труд? И тежко ли е това служение, за да получим Небесното царство? О, голяма наша глупост! Ако знаехме какви блага е приготвил Бог за нас на онзи свят, бихме се отказали от всички земни блага, като от смет. Като беше разбрал за тези райски блага, празнуваният днес Божий угодник свети Николай нямаше за нищо земната слава и богатство, а раздаваше много милостиня, помогна на много сиромаси и подкрепи мнозина немощни, за да получи там Небесното царство. Той бе пример и огледало на милостиня и добродетели. Денем и нощем гореше от любов към Бога, за това сега седи пред Божия престол и се весели с онази неизказана безкрайна слава, която дано да получим и ние по неговите свещени молитви с помощта на нашия Господ Иисус Христос. Нему слава във вечните векове, амин.
Из: „Софроние. Поучително Евангелие“, Софроний Епископ Врачански, 1806 г., Издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и нареди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г.
*„Николай Чудотворец“, икона из монастыря Святой Екатерины, XIII век; ru.wikipedia.org
