Способен ли е безбожникът учител за възпитател? ╫ Митрополит Методи КУСЕВ

Из книгата на митрополит Методий Кусев (1838-1922) „Възпитанието в духа на християнството“, издадена в Казанлък през 1895 г. За възпитателното дело на учителя атеист, споделено в размишленията на видния български духовник и общественик.

(1838 ~ 1922)

Способен ли е безбожникът учител за възпитател и какви резултати ще се получат от неговото възпитателно дело?

Преди всичко: 1) той е неспособен за възпитател и 2) той е способен за превратно възпитание.

1. Той е неспособен за делото на възпитанието, защото не вярва в съществуванието на дух, на душа като отделна, самостоятелна, свободна личност. Функциите, проявленията или деятелността на духа той обяснява с физическо-механическите движения на мозъчните молекули, на веществените атоми. Оттук той естествено отхвърля основния принцип на възпитанието, че духовете на маловъзрастните, на по-слабите се влияят от духовете на по-силните. Поради това безбожникът възпитател, бил той учител или родител, като счита за излишно преражданието на възпитаника чрез кръщението, той оставя в пренебрежение:

А. Нуждата, щото детето от най-малката възраст да се пази от поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12), защото той нито в съществуванието на зли духове вярва, нито във възможността за влиянието на духовете.

Напротив, християнинът възпитател счита за необходима преди всичко нуждата от преражданието на отрочето чрез тайнството на кръщението и миропомазанието, за да расте отрочето в благодат, а не под влиянието на прародителския и родителските грехове. Зле правят онези от родителите, които забавят кръщението на децата си, защото с това дават възможност на злото да расте, да се развива наедно с растението на децата. От съприкосновението на злите духове детето се пази чрез средствата на църквата: с честото причестяване, с носението детето в църква, с горение ден и нощ кандило пред иконостаса, гдето спи детето, с често покаждание със смирна, с чести водосвети и други молитвословия. Най-късно от седмата година детето трябва да се подвежда често, най-малко един път в месеца, под изповед.

Б. Също така оставя в пренебрежност безбожникът възпитател и нуждата да се опази детето от влиянието, от съприкосновението на хора с нравствен запас от долна проба. Колкото по-малко е детето, толко повече подлежи под влиянието на чужди духове; затова с толко по-голяма осторожност и внимание трябва да се пази от съприкосновението, от очите на лоши, невисоконравствени хора. Не е празна приказка мисълта за урочасвание на децата от погледите на лоши очи. Лошите очи, в които е съсредоточен електризмът на душевното превратно настроение на субекта, като се устремят върху крехкия и слаб организъм на детенцето, пронизват последното, произвождат поражение като от удар на стрела – и физическо, и психическо. Много лошо правят ония от родителите, които малките си деца дават за забавление на лица със съмнително душевно настроение, с долна проба нравственост и груб характер, защото върху душата на детето ще се отпечата техният нравствен запас. Още по-голямо престъпление правят ония от майките, които без особена нужда оставят грижата за кърмение на децата си на чужди майки, толко повече, ако последните не бъдат от известно честно семейство, с доказан благ характер и с чиста нравственост. Не е майка оная жена, която е родила детето, но е майка оная, която откърмува, която отгледва, която държи в прегръдките си и забавлява с любов отрочето. Отрочето ще получи настроенията и характера на последнята, ако тя и да го е не раждала. Значи тя е действителната майка.

В. Практиката, която се упражнява у нас, може би по икономически съображения, щото момчета и момичета да се учат наедно в първоначалните училища, във всякой случай указва на факта, че ний сме далеч от това да разбираме принципите на възпитанието. Освен ония обикновени лоши последствия от постоянното съпребивание на момичетата с момчетата, за които всякой се сеща, има и други, които ще се отразят печално върху характера на бъдещите майки. Резултат от това постоянно, в занятие и в игри, съприкосновение на момчета с момичета ще бъде заличението на нежния характер на момичето, затриванието на многоценното девическо срамуване, усвояванието на момчешки, мъжки нрав, обръщанието им в суровички, в грубички – от постоянното търкание с шалавите момчета, под влиянието на техните улични псувни и ругателства, на техните безобразни приказки и движения. Какво възпитание за девиците! Най-драгоценните преимущества на момата – срамежливостта, „скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух“ (1Петр. З:4; 1Тим. 2:9) се принасят в жертва в смесените училища.

Г. Злото зима големи размери във възпитателното дело както в смесените, тъй и в несмесените училища още от това обстоятелство, че някои, ако не повечето от учителите, вън от занятната стая, вън от времето за преподавание не считат себе си за обязани да следят за поведението на учениците вън от училището, зад стените на училището, в двора на училището и в стаите на училището. Пълният простор, безграничната свобода да се сношават и да влизат в зимание-давание децата на неблаговъзпитаните семейства с децата на благовъзпитаните е едно обстоятелство, което указва на факта, че нашите училища, така поставени във възпитателно отношение, служат за разсадници да се разпространява заразата на нравствения упадък на потомството. „Полаганието на усилия и трудението с ревност над развитието на своите питомци“ не е достатъчно за оправдание на учителя, че си е изпълнил своето послание без да земе надлежните грижи и за възпитанието на юношеството, чрез надлежен надзор за сношенията им и за тяхното поведение вън от занятните часове. Невменяванието на себе си в обязаност да се бди за поведението и сношенията на учениците не намира ли своето оправдание в атеистическия принцип, че каквото и да правят учениците, всичко е добро, защото нищо не правят, освен онова, което им налага физиологическият процес на мозъчните молекули? Защо е тогава надзор? Не намира ли своето основание в тоя принцип и обстоятелството, щото в главните центрове, гдето има гимназии и се стичат множество ученици от областите за образование, да не се земат надлежните мерки за откриванието на добре устроени пансиони с добър надзор за благовъзпитание? Да се оставят учениците да живеят във всякакви семейства, без никакъв надзор, и да се скитат в най-непотребните места не значи ли да се допусне несъзнателно тяхното развращение или да се обясни това допущание с факта на поменатия атеистически принцип? Може ли подир туй един атеист да ръководи възпитателно дело, когато той според своето учение не допуща, че един ученик, който влиза в сношения и сделки с развратни хора, ще се повлияе от тях, тъй като немислимо е да се влияят духовете, когато тяхната деятелност е поставена в зависимост от движенията на мозъчните молекули?

2. Ако атеистът е неспособен за възпитание, той е твърде способен и годен за опакото, за превратното възпитание.

Преди всичко той, на основание закона за влиянието на силните духове, под което са подложени неминуемо по-слабите духове, ще направи учениците си атеисти, ще присади в техните души своите инстинкти, своите настроения, макар той и да ги не учи на атеизъм Ученикът е непременно като учителя. Той е образ на своя прообраз – учителя атеист. Запасът на вътрешното, нравствено състояние на ученика като еднороден, еднокачествен с оня на учителя намира се в положението да се електризира при всяко движение, при всяка приказка на учителя и да отговаря с дума и поведение съгласно със своето съдържание.

Неуважението, непослушанието и непокорството на учениците са явленията, които служат като необходимо отражение на нравственото състояние на учителя. Каквото е посял, това и ще жъне. Духът на непокорството, на произвола, на вироглавството, усетен в поведението на учениците, е образ, отпечатък на духовния склад на учителя атеист. Може би някои от учителите, за да се не обвинят пред общественото мнение, че дават узда на учениците да буйствуват, да развратничат, полагат старания да обуздаят учениците, но напразно, защото по вътрешното свое настроение, съгласно със същото това настроение на ученика, думите на учителя, обърнати към ученика, се взимат от последния не по смисъла на понятието им, а по вътрешното им съдържание, по качеството на източника, от който се черпят.

Имат значение тук не думите, наставленията на учителя сами по себе си, а въпросът какви са неговите убеждения и възгледи, какво е настроението му и запасът на нравственото му състояние. Думите, които той ще каже на ученика във формата на съвет, няма да подействуват според понятието, което съдържат, но ще предизвикат в ученика едно движение, което ще бъде съгласно с вътрешното настроение на учителя, с източника, отгдето са почерпнати думите. Така например учителят ще съветва ученика да мирува и ученикът ще почувствува едно възбуждение, което го заставлява да не мирува, защото думата на учителя мирувай, като почерпната от източника на немирството, ще има значението не мирувай. Ще каже например учителят на ученика да не се сношава с лоши хора, да не се ругае, да не прави всичко, що е безнравствено. Тези съвети ще се обърнат за ученика в съвети да се сношава с най-лошите хора, да буйствува, да не се ограничава пред нищо, а всичко, каквото му се поиска, да прави.

Справедлива е пословицата, която казва, че кучето, което не умее да лае, със своето лаение докарва вълк. Това странно, но истинско явление се обяснява с това, че тези думи на възпитателя не са съгласни с неговото вътрешно убеждение. Той мисли съгласно с материалистическото учение, че всичко, каквото человек говори и прави, не е под ничие влияние и прави го не от свободна воля, а заставен неволно от механическото движение на мозъчните молекули. Ето отгде неговите съвети, обърнати към ученика, независимо от понятието, което съдържат, произвеждат за ученика противоположни действия – да направи не онова, което го съветва учителят, но онова, което мисли и чувствува учителят. Така изискванието на покорност е предизвиквание на непокорност. Подир туй отчаяните учители пред факта, че нямат сили да умиротворяват учениците, сядат да се оплакват, да обясняват, че учениците им не им се подчиняват, не слушат, защото от дома ги разваляли. Пред факта, че учениците не отговарят на положението си като ученици – покорни и послушни, някои от тези учители атеисти в свое оправдание сядат да питат чрез печата: „Нека един баща излезе да каже, че детето му е било учено от учителя си на подобни гнусотии. Истина е, че голяма част от нашите деца са развалени, но въпросът е, где са добили те тая развала, в училището ли или вън от него, при учителите си ли или при своите улични другари и при грубите си и невъзпитани родители?“

…Анормалното нравствено състояние на безверника учител предизвиква в учениците отзив на анормални проявления, обнаружени в непослушание и бунтове.

От друга страна, той, атеистът учител, като не вярва в съществуванието на дух като отделна личност; като не вярва във факта на грехопадението, следователно като не счита за истинно, че в душевните сили на человека съществува елемент на разстройство, на превратно направление; като счита всичките тия превратни проявления, които съставляват дисхармонията на душата, следователно и нейното отпаднало състояние, като ги счита за природни, за естествени, следователно за правилни, за нравствени като резултат на движенията на мозъчните молекули, той с това получава посланието на ръководител за превратно възпитание. Тъй като основният принцип на неговото учение се състои в мисълта, че „человек носи правото в себе си да извършва исканията на природата си“, той ще мисли, че неговото послание е да даде възможност на ученика да се развие в това направление, защото „само по тоя начин може да бъде силна нравствената натура“. Разумът, под влиянието на разтленното сърце, се намира в превратно направление. Безбожникът учител в своите старания да развие разума на възпитаника в неговото превратно съдържание, той ще съдействува да получи развитие, от една страна, помраченото състояние на разума в познавателните заблуждения, в заблужденията на материализма, а от друга, под тяхното влияние – в егоистическите стремления – на демагогията, на шарлатанията и на тиранията, и в плотските страсти – на сладострастието и чревоугодието.

Възпитанието предполага съществуванието на идеал на висшата нравственост, който служи за образец, за модел, по който трябва да се усъвършенствува възпитаникът и към който трябва да се стреми като към цел на своето призвание. Кой е тоя идеал, тоя образец, който атеистът възпитател ще представи на своя възпитаник? Природата, материята.

От тоя принцип, от учението, че материята е творецът на всичко, и на человека, излиза учението, че като няма Бог, като няма душа и задгробен живот, призванието на человека за достижение на неговий идеал на блаженството му е да се стреми за да се уподоби на своя творец – материята, и да се съедини с него. Степените, прочее, на напредъка му към идеала са степените на назадъка, на повръщанието назад, както казахме по-горе, от цивилизовано във варварско състояние, от варварско в скотско, от скотско в органическо, от органическо в неорганическо състояние.

Тъй като стремлението на плътския человек е съсредоточено в удоволствията, идеалът на неговото признание се ограничава в удовлетворението на страстите му – скотски и егоистични. Образованието е полезно, доколкото може да служи като средство за доставление на удоволствията. Тук се обяснява фактът, че учениците на атеистите учители самички, без да има нужда да ги учи някой, си дохождат до заключението, че не струва трудът да се обучават с предмети, усвоението на които е свързано с особено напрежение и труд и които няма да им послужат в бъдещото им демагогическо поприще за докопванието до власт, следователно до положението, което ще им достави удоволствията.

Има си своите основни причини, произлезли от принципите на атеистическото възпитание, стремлението на речените ученици да се премахнат от учебните програми подобните предмети. Условията, диктувани от природата на атеиста, като съставляват целта на неговото призвание, изискват, вменяват му в обязаност да се стреми за тяхното осъществление. Следователно идеалът, нормата за урегулирование на неговата деятелност се заключава в полезното.

Призван е, прочее, атеистът, като нравствено същество, да употребява без разлика всичките средства, които ще му посочи неговият развит разум, като единствено способни да му доставят възможността да достигне идеала – полезното, удоволствията. Оттук способният атеист, когато не е на власт, се преструва, че много го боли сърцето за милия народ, кичи се с всичките либерални титули, являва се против капиталистите и си дере гърлото да вика за тяхното уничтожение, макар и да ги няма у нас; ревнува с полуда за свободите на народа, милее за просвещението на простата маса, та става-ляга, все за отварянието на неделни и вечерни училища приказва, все с откриванието на читалища и библиотеки и други общополезни учреждения се занимава. А пък когато дойде на власт – являва се страшен тиранин. Но ако е лишен от способност, той всякогаш служи за елемент на тиранина като шпионин, сопаджия, джелатин, изтезател. Като чадо на природата той, за достижение на удоволствията, се ръководи пак от майката природа. Както лисицата има право да се преструва докато турне на ръка кокошките, тъй и атеистът тиранин. Както по-силният звяр има право да разполага за своето поддържание с по-слабите животни, така и той, по правото на по-силния, главите на хората счита, че струват за него толко, колкото и зелките в градината. Оттук принципът „борба за живот“.

Ето защо вчерашният не на власт безбожник – патриот, либерал, радикал, демократ, социалист, когато дойде на власт, става звяр тиранин и целият народ служи за него като елемент, който да му доставлява удоволствията, елемент не по-ценен, отколкото зелките в градината. Оттук се обясняват и ограниченията на печата, и екзекуциите, и интерниранията, и затворите, и торбите с пясък, и застрелванието, и бесилките, и шпионите, и шайките сопаджийски, и всичките средства на безбожника тиранин, за да удовлетвори своите егоистически страсти и да натрупа милиони, за да даде простор на своите удоволствия, на своя разврат. Това е идеалът, в това се заключава съвършенството му. Не ще ли да бъде такъв възпитаникът на безбожния учител?

Из: „Възпитанието в духа на християнството“, Методий Кусев, изд. Литера Принт, Стара Загора, 1992 г.
Снимка: Митрополит Методи Кусев (1838-1922); stzagora.net