„Да не казваме, че сме постили много, а сега ще си починем, защото на този свят няма почивка, нито можем да бъдем без скръб. Тук е време за работа, а там за почивка и заплата.“ ~ Из „Софроние. Поучително Евангелие
(Икона на Свети Атанасий Велики, Александрийски архиепископ)
18 януари
╫ За свети Атанасий
Благочестиви християни, има мнозина хора на този свят, които, щом видят някой богат, или добре облечен човек, или големец, го хвалят и ублажават, понеже живее охолно. Но такива хора не са за похвала, нито за ублажаване, защото тази слава е временна и това богатство е непостоянно и за малко време, и след смъртта тази слава изчезва и умира, богатството остава за другиго, а той отива гол без нищо в земята. Но на мнозина им се случва още през този живот да изгубят богатството и славата си, които преминават през ръцете им като сън или сянка, а те остават с празни ръце, наскърбени и последни сиромаси, посрамени и отчаяни. Толкова непостоянна е световната слава.
Единствено добродетелта е постоянна, вечна, похвална и блажена. Помислете колко силни, богати и славни хора са преминали през този свят и сега от тях няма дори и една похвална диря, а „споменът за тях изчезна с шум“ (ср. Екл. 9:5). Дори и да има спомен за някого във връзка с проявен героизъм или светско управление, този спомен е напразен и безполезен. Единствено добродетелните и свети хора имат нестихваща похвала, безсмъртна слава и вечно ублажаване, защото всеки човек с радост споменава имената им, както казва премъдрият Соломон: „Кога праведниците се умножават, народът се весели“ (Притч. 29:2). Така и ние днес радостно празнуваме прекрасния празник на великия иерарх Атанасий, патриарх Александрийски, когото прославяме, ублажаваме с весели песни, и се просвещаваме духовно. И не само него, но и винаги, когато празнуваме паметта на Божии угодници, като виждаме, че тяхната памет свети като, слънце и осветява душите ни, защото, като слушаме за техния живот, добиваме ревност и вкарваме живота си в правия път. Понеже Бог ги е избрал, прославил и оправдал, за да бъдат наследници на Неговото царство. Наистина велико нещо е добродетелта и който е добродетелен, ще получи от Бога неизказана слава и чест на онзи свят, защото „праведните ще блеснат там, като слънце“ (Мат. 13:43). Както казва Христос: „Дето съм Аз, там ще бъдат и праведниците“ (ср. Иоан. 12:26), и: „Дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мат. 25:34). Наистина праведниците живеят вечно и споменът за тях е безкраен. Такива хора на този свят живеят в съответствие с Божия закон, а на онзи свят отиват там, където Христос седи отдясно на Бог Отец, където са застанали ангелите, мъчениците, пророците, постниците, иерарсите и великият Атанасий, когото празнуваме днес. Там ще отидем и ние след смъртта си, но не всички, а само тези, които са живели праведно и добродетелно, а онези, които са живели в беззаконие и в мръсни грехове, ще отидат на вечно мъчение.
За това и ние, понеже сме слаби хора, носим тяло, живеем в света и постоянно съгрешаваме, трябва да паднем коленопреклонно пред Бога и да Го молим да ни прости по голямата Си милост и винаги да гледаме към тези наши свети наставници и учители, които са живели на този свят чисто, да полагаме усилия и ние да живеем чисто, като слушаме тяхното учение, да живеем добродетелно и праведно. Защото който слуша или чете Свещеното Писание и не изпълнява това, на което Писанието го учи, не е оправдан пред Бога, нито е угоден на Бога.
Такъв жив пример на безкрайна добродетел, който може да подтикне всеки към богоугаждане, е свети Атанасий Велики. Той бил от забележителния египетски град Александрия, бил роден от благочестиви родители, които живеели богоугодно и възпитали свети Атанасий, като изградили в него добродетелен характер и го ограмотили. И щом станал грамотен, родителите му го завели при светейшия патриарх Александър и го дарили на Бога, както Анна дaрил Самуил, и патриарх Александър го ръкоположил за дякон.
По онова време Арий беснеел със своята ерес срещу християнството и клател всички църкви със зловредното си учение. За това в Никея се събрал събор от триста и осемнадесет отци, които проклели Арий, изхвърлили го от Христовата Църква и го осъдили на заточение, но той пак разпространявал своята ерес с помощниците си. И понеже имал много ходатаи, те измолили от цар Константин да го върне от заточението. Тагава станало много тежко за християните и най-вече за свети Атанасий, който тогава бил архидякон и гонел вълка (Арий) с мъдрото си учение и го заплашвал.
След известно време, когато патриарх Александър починал, поставили на мястото му свети Атанасий, който изобщо не приемал Арий в Христовата Църква. Тогава Арий явно открил лукавството си против свети Атанасий и се мъчел не само да го свали от престола, но и да го изпъди от града. Защото лукавият Арий мислел, че ако свали свети Атанасий от престола, ще може лесно да наложи еретическото си учение. О, колко беди претърпял свети Атанасий от злочестивия Арий! И кой може да опише неговото гонение? Къде ли не е бягал и къде ли не се е крил? Защото придумаха цар Константин непременно да го убият. За това и Бог го прославил за страданията му и който иска да види неговото страдание и търпение, да прочете житието му.
За това и ние трябва да се потрудим да спасим душите си и да утешим други наши братя, не само с думи, но и с дела, та, като „светне светлината ни пред човеците и видят добрите ни дела, да прославят Бога и да влязат в добрия път“ (ср. Мат. 5:16). Да живеем, като разумни и да мислим, какво иска Божията воля. Да не мислим, че животът ни е без скръб и беди, а да знаем, че Божието око наблюдава всичките ни дела и лошите, и добрите. За това трябва да се смирим пред Бога с молитви и добри дела, и да Му служим със страх, и смирение. Най-напред свещениците трябва да поучават и да упътват хората от простолюдието, към спасителния път. Който е слуга, да слугува вярно на господаря си, а който е господар, да управлява справедливо. И всички да бъдем покорни и послушни един към друг, да не бъдем злопаметни и да не се отплащаме със зло за зло, а да благославяме този, който ни кълне, и да правим добро на този, който ни мрази, и да се молим за него, защото Христос ни заповядва така (вж. Мат. 5:44, Лук. 6:27, 28). Освен това, да не бъдем лакоми и сребролюбиви, а да сме благодарни за това, което имаме. Да имаме надежда на Бога, защото Той храни целия свят. Да имаме мяра в яденето, пиенето и във всички неща, защото от много ядене и пиене човек пропада в греховна пропаст. Да не казваме, че сме постили много, а сега ще си починем, защото на този свят няма почивка, нито можем да бъдем без скръб. Тук е време за работа, а там за почивка и заплата. Никога да не казваме: „Свършили сме много добри дела. Стигат ни толкова“, защото и хора, които бяха извършили велики дела, за един час паднаха в грях. За това, който е праведник, да внимава да не съгреши, а който като човек е съгрешил, да тича бързо към покаянието, за да не го изпревари смъртта, докато е в греха, защото си загубва душата. За това винаги трябва да сме трезви и да се молим на Бога да ни подкрепя. Постоянно да мислим, че и ние ще умрем, както са умрели всичките ни бащи и братя, и ще отидем на чуждо място, където не сме ходили и където ще даваме отговор за всичките си дела пред страшното Христово Съдилище и ще получим или вечно мъчение, или безкрайно наслаждение с Божията помощ. Нему слава във вечните векове, амин.
Из: „Софроние. Поучително Евангелие“, Софроний Епископ Врачански, 1806 г., изд. на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и нареди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г.
* Икона на Свети Атанасий Велики, Александрийски архиепископ (296 - 373); pravoslavieto.com
