На 14 октомври Православната църква чества паметта на св. Петка (Параскева) († XI в.)

„Ти имаш способността да вършиш чудеса, ти даваш обилно и без завист потребното на всички!“

~ Патриарх Евтимий Търновски

(Икона на Света преподобна Параскева Петка Търновска, изложена за поклонение в пловдивския храм „Св. Петка“. Иконата е дарена от Негово Високопреосвещенство митрополита на Молдова и Буковина Теофан от Румънската православна църква)

Житие на Света Петка-Параскева 

…Аз недоумявам що да й поднеса достойно, защото всичко, което е почтено на тоя свят, е недостойно за нея. Ала макар и не по заслуженост, аз ще съобщя необходимото за посрещането й.

Ако тогава не бях се приготвил за твоето посрещане, преподобна майко, то сега ще възвестя онова, което идеше да се каже тогава. Като чедолюбива майка, ти ще приемеш детелюбно и сладко и последния дар като пръв. Но какъв достоен дар да ти поднеса, о честна Параскево? Ти си по-велика от всички земни дарове! Макар и да не присъствах аз на тогавашното ти посрещане, ала сега те съзерцавам като скъпоценно съкровище и на тебе като на жива от сърце ти казвам, което тогава щях да ти кажа.

– Добре дошла, хубава Христова невесто, чиста гълъбице, позлатена от светия дух, девствена похвало, пустинножителнице, събеседнице на ангелите, добродетелни раю, красиви доме на чистотата! Бог обикна твоята хубост и с различни чудеса те украси на земята, а духът ти живее в небесата с ангелските воинства! Ангелите те възхвалиха, а човеците те прославят; тебе, девойко, възлюбиха и се затекоха в благоуханието на твоето миро! Ти си честната невеста на истинския жених! Ти си крин, намерен всред тръне! Тебе облажават човешките родове, понеже си последвала своя жених! Ти си застъпница на тези, които са в неволи, и пристанище на тези, които са изложени на бури! Твоят ковчег разлива благотворни струи и прогонва бесовските пълчища! Твоята църква лекува недъзите, дава зрение на слепите, очиства прокажените. Затова облажавам, Петко, твоето тяло, съсъд свещен! Облажавам и твоите честни членове! Облажавам твоя благозвучен език, защото не престана да слави бога! Облажавам твоите очи, защото не дрямнаха от сън, който води към смърт! Облажавам ти ръцете, които се подвизаваха в труд и не се облениха! Облажавам ти и нозете, защото не отслабнаха при всенощното бдение! Ти си съсъд, който е приел истинско миро – светия дух! Ти си гореща застъпница на всички, които идват при ковчега на твоите мощи.

Поради това твоята слава се разпростря по цялата земя, а действията на твоите чудеса осветиха като мълния цялата земя! Царе богато те обличаха, любовно те целуват и за опрощение на греховете си проливат реки от сълзи! За архиереите ти си сладко веселие, а за свещениците – красота; поради това тържествено те вземат на ръце и те внасят в недостъпната светая светих. Мисля, че е дело на божествения промисъл това, гдето и след смъртта твоето преподобно тяло влазя в недостъпни [места]! За българите ти си красота, застъпница и пазителка! С тебе нашите царе се величаят! Чрез твоето застъпничество ние отблъскваме всички, които воюват срещу нас! Чрез тебе нашият град става як и нанася светла победа! Много пъти какви не силни царе и варвари искаха да разорят твоя славен град Търново и да заличат всяка следа от него, където лежи всечестното ти тяло! Ала ти подобно на някой храбър воевода чрез силата, що ти е дал твоят жених – Христос, си прогонвала посрамените им лица! Всички околни на тебе поднасят дарове [в чест] на поклонение! Събор от царици те обкръжава и стои с благоговение пред твоя ковчег, защото и ти си царица, макар и неземна – избраната невеста на небесния цар! Ти си слава на жените, красота на девиците, пример на апостолски живот, одобрение на пустинниците, застъпница на младите, пазителка на задомените, на всекиго подателка на всичко, от което се нуждае! Ти имаш способността да вършиш чудеса, ти даваш обилно и без завист потребното на всички!

Прочее след като добавихме относно посрещането на твоето пречисто тяло, доколкото е по силите ни, и след като оповестихме за многобройните ти благодеяния и за обилния извор на твоя свещен ковчег, не ще бъде нито много чудно, нито пък смело, ако и на твоя дух изпратим онова, което [се казва] при проваждане. Макар че ти не искаш нищо от нас, доколкото ни е по силите, ние ще пренебрегнем нашия дял. Ала що да изпратим на твоя дух? Кои песни, кои хвалебствия, кои похвали? Всички тези неща ти надмина, всички тези неща ти прелетя, ти отбягна тлението, избави се от кал; нам тялото си остави на земята, освободи се от телесните вериги! Небесни хорове застанаха пред тебе да те водят, да те хвалят, да те облажават. Прочее що?

Иди, майко, иди! Иди в небесните селения, в небесните шатри, в светлината на светлите, в неизказаната радост, в нетленния мир, в тишината на праведните! Насити се, наслади се от тоя любовник, наслади се от пророческите, от апостолските хорове, от съсловието на преподобните! Заедно с мъдрите девици влез в небесния чертог, в небесните жилища, във вечното селение! Наслади се от славата, от красотата, от съпребиванието, от сиянието, от светлостта, от радостта на своя жених и творец – сладък, красив, светъл, необхватен, невидим, неизказан, вечен, щедър, милостив, неизчислим, човеколюбив, незлобив, благоутробен! Приеми приготвените блага, приготвени – при сътворението на света – за онези, които [отпосле] са живели благочестиво! Ти си чула [думите]; „[Чуй и] виж и наклони твоето ухо [към онова], що око не видя и ухо не чу и не се възкачи човеку на сърцето; що бог приготви за онези, които го обичат! И забрави своя народ, плътските помисли, бащиния си дом и тленното си и създадено от пръст тяло!“

Нека повторя и аз Соломоновото: „Поради това царят силно пожела твоята красота; царят те уведе в своята стая; ще тържествуваме и ще се радваме за тебе. Колко се разхубавиха твоите бузи като гургулица! Ето ти си хубава, мила моя; ето ти си хубава и петно няма на тебе!“ Не само това казваше той с плътски език, повече – с дела; по-ясно от тръба извикваща онова, което е в псалмите: „Под сянката му пожелах [да седя] и седнах: плодът му е сладък за моето гърло; защото съм уязвена аз от любов; лявата му ръка е на главата ми, а дясната му ме прегръща.“ Поради това и женихът ти извика: „Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! Ела и слез от върха на вярата! Усмири се, наслади се, празнувай истинския съботен празник!“

О преподобна майко и прекрасна Параскево, отгоре наглеждай милостиво и нас! Сега ти не съзерцаваш като през огледало или във въображението си, когото силно си обикнала – Христа, а му говориш направо, лице срещу лице. Прочее моли се за усмиряването на света и запази от повреда и от навети нашия благочестив цар, който ни подтикна към това слово за тебе! Понеже на тебе възлага той надежда, затова се и погрижи да съобщи на всички твоето застъпничество. Закрили го със свещените си ходатайства, огради стадото му за всички противници, подари на царството му дълголетие, а нему – мирни дни! Чрез силата, която ти е дал спасителят Христос, опази от навети всички, които са дошли днес в твоя честен храм! А нас, които сме водачи на стадото, постави по-високо от вражата съблазън! Застъпи се направо, щото, след като сме опазили добре повереното нам стадо, да го заведем на небесните пасбища и да го въведем в небесната градина, дето [се чува само] гласът на празнуващите; да заживеем при тебе и да се насладим от вечните блага посредством благодатта и човеколюбието на нашия господ Иисус Христос, комуто с безсмъртния отец и с пресветия благ и животворен дух [подобава] слава и могъщество сега, винаги и във вековете на вековете! Амин!

Със съкращения от: „Житие на света Петка-Параскева. Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново. Написано от господин Евтимий, патриарх Търновски“
Източник: slovo.bg
Изображение: Икона на Света преподобна Параскева Петка Търновска, изложена за поклонение в пловдивския храм „Св. Петка“. Иконата е дарена от Негово Високопреосвещенство митрополита на Молдова и Буковина Теофан от Румънската православна църква; plovdivskamitropolia.bg