„Не унивай, когато адски облаци, един от друг по-мрачни, надвиснат над душата ти, когато адска злоба, завист, съмнение, противене и други връхлетят душата ти…“

(Свети Йоан Кронщадски (1829-1908), свещеник и светец от Руската православна църква)

Не унивай 

Не унивай, когато адски облаци, един от друг по-мрачни, надвиснат над душата ти, когато адска злоба, завист, съмнение, противене и други връхлетят душата ти. Твърдо знай, че появата на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежна, но не се наблюдава винаги и не е продължителна, както е в природата със струпването на мрачни облаци на небето – ще се понесат, пък ще отминат, и мислената атмосфера на душата отново ще се проясни. В природата е необходимо да има облаци на небето и помръкване на дневната светлина, но тези облаци са непостоянни, скоро отминават и след тях отново грейва светлина, слънчева светлина, и при това с нова сила.

И Божиите светии са били обземани от дяволско отчаяние и униние. А какво да кажем за нас, грешните? О, врагът често ни уязвява със сърдечна подтиснатост, угнетеност и жестоко униние! Нужно е постоянно да се обръщаме към Господа и да бъдем с Него всяка минута, за да не ни обземе вражеска подтиснатост и униние. Има и още едно средство да се избавим от вражеското униние – просторният път на света – само се отдай на удоволствията на света и унинието ще те напусне, поне докато траят удоволствията, а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат за теб потребност, ще намираш в тях и единствено в тях отрада и веселие. Но Бог да пази всеки християнин от това, да се избави чрез такова средство от дяволското униние. По-добре да вървим по тесния път, да търпим униние и често да търсим помощ и избавление от Господа Иисуса Христа, веселящ трудещите се заради Него над спасението си, отколкото да слезем на просторния и гладък път на света и там с удоволствията на плътта да си купим свобода от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.

* Из „Моят живот в Христа”, изд. на Манастир Св. Вмчк. Георги Зограф, 2012 г.

...

Ти, който си обиден от някого…

Ти, който си обиден от някого, не бъди злопаметен, и когато обидилите те ти покажат ласкав вид и се обърнат към теб, не озлобявай сърцето си, а говори с тях ласкаво и добродушно, сякаш нищо не се е случило между теб и тях. Научи се да побеждаваш злото с добро, злобата с благост, кротост и смирение. 

Не казвай в сърцето си на обидилия те: „Какво! Той говори с мен, след като толкова много ме обиди, и не счита обидата си към мен за нищо! В такъв случай и аз не го считам за достоен да говори с мен. Отхвърлям го, презирам го. Нека знае какво е да ме обижда”. 

Не бъди горд и злопаметен, не говори така, за да не би Господ да се разгневи на жестокосърдечието ти.

Източник: pravoslavenhram.com
* Свети Йоан Кронщадски (1829-1908), свещеник и светец от Руската православна църква; pravoslavenhram.com