„Мои скъпи и трудолюбиви чада, полагайте усилия да се съпротивлявате на духа на суетната слава. Противостойте му и го побеждавайте.“
(St. Anthony, icon, 1370-1399, Benaki Museum Athens)
† За лицемерието
Писмо Десето
1. Мои благословени чада, пиша ви това писмо, за да знаете, че онези, които обичат Бога, Го търсят от цялото си сърце и Той им откликва и им дарува това, което искат.
Относно тези, които не пристъпват към Бога с цялото си сърце, а вършат всичките си дела от стремеж към самохвалство, за да получат човешка слава, Той не чува техните молитви. По-скоро Той се разгневява срещу тях, понеже делата им са извършени от лицемерие. Ето защо спрямо тях се изпълват думите на псалмопевеца, който казва: „Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против Тебе…“ (Пс. 52:6).
2. Наистина Всевишният Бог се гневи на техните дела, не се радва на техните молитви и им се противопоставя много силно, понеже те вършат делата си без вярност и ги изпълняват лицемерно пред човеците. Поради това Божията сила не действа в тях, понеже те са недъгави по сърце във всичките си дела, които предприемат. Ето защо такива човеци не са познали Божията благост с присъщите ѝ блаженство и радост, а техните души изнемогват от делата им като под тежък товар.
Някои от вашите братя са такива. Тъй като не са придобили тази сила, която доставя сладост на душата, изпълва я с радост и веселие ден след ден и запалва в нея стремежа по Бога, те са били съблазнени от духа на покварата и лицемерно са извършвали делата си пред човеците.
3. А вие, мои обични и тъй скъпи на сърцето ми, когато представяте на Бога плодовете на вашия труд, старайте се да се отдалечавате от духа на суетната слава и да го побеждавате по всяко време, за да приеме Господ тези ваши плодове и да получите от Него силата, която Той дава на Своите избраници.
Моето сърце е спокойно за вас, мои обични, понеже зная, че не одобрявате духа на суетната слава и постоянно му се противопоставяте. Поради това вашият плод е свят и жив. Така че продължавайте да се противите на този лош дух. Когато човек в действителност е започнал справедливи дела и се е впрегнал в усърдна борба, тогава същият този дух се притичва и се опитва да се присъедини към него, за да го възпре в това, което е започнал, та да не допусне да направи нещо справедливо. Той е лош дух и затова противостои на всички, които искат да бъдат верни.
Мнозина са ония, за които се радваме, че са верни и са готови да се раздават от милост към бедните. Този именно дух се опълчва срещу тях. При други пък той се присъединява към делата им, разрушава техните плодове и пречи на техния ход, понеже и добродетелите, и добрите дела, които хората предприемат, са примесени с човешка слава. Изглежда, че такива люде принасят плод пред човеците, но всъщност не е така. Те са като една смокиня, която отдалеч изглежда, че е отрупана с добри плодове, но когато човек се приближи до нея, намира само горчив и без никаква сладост плод. Подобно е състоянието на всички ония, които получават от човеците слава. Хората си мислят, че имат твърде много плодове, приятни на Бога, докато в действителност те изобщо не притежават такива. Нещо повече, Бог ги е изоставил да изсъхнат, понеже не е намерил в тях никакъв плод. Ето защо Той ги е лишил от върховната сладост на Своята божественост.
4. Що се отнася до вас, мои скъпи и трудолюбиви чада, полагайте усилия да се съпротивлявате на духа на суетната слава. Противостойте му и го побеждавайте. И Божията сила ще ви се притече на помощ; тя ще остане с вас и ще ви даде сили и топлина завинаги. А колкото до мене, аз ще се моля тази топлина да пребъдва във вас във вечността, понеже тя е истинска и няма нищо по-прекрасно от нея.
Следователно, ако някой от вас намира, че тази топлина не е в него, нека да я иска настойчиво и тя ще дойде при него. Тя е подобна на огън, върху който духат до разпалване човеците, желаещи да сварят ядене със зеленчук. Когато този огън е запален, водата придобива горящото свойство на огъня, тя започва да кипи, покачва се топлината ѝ и сварява зеленчуците. По същия начин, мои братя, ако намирате, че вашата душа е изстинала от безгрижие и небрежност, постарайте се да я повдигнете, като скърбите за нейното състояние и топлината не ще пропусне да дойде и да се съедини с нея, като ѝ придаде своето горящо свойство. И душата, която започва да кипи, ще изобилства откъм добри дела.
Когато цар Давид открил, че душата му се е сковала и е изстинала, той казал така: „Към Тебе възнасям душата си“ (Пс. 142:8); „Спомням си за стародавните дни и размишлявам за всички Твои дела…“ (Пс. 142:5); и още: „Простирам към Тебе ръце; душата ми към Тебе е като жадна земя“ (Пс. 142:6). Впрочем разберете, мои възлюбени, това, което Давид направи, когато сърцето му беше закоравяло: той вложи всичките си усилия, докато топлината възпламени отново неговото сърце, за да може да каже: „Готово е сърцето ми, Боже…“ (Пс. 107:2). И той възвърна отново лекотата на своето денонощно служение.
И вие действайте по този начин, за да бъдете обединени чрез разположението на вашето сърце в блясъка и топлината на Божеството, та да ви разкрие Бог големите и неизразими тайни. А аз ви моля да съхраните непокътнати вашите тяло, душа и дух дотогава, докато Той ви пренесе в жилището на Своята благост – в мястото, където са достигнали нашите свети отци.
Бъдете в радостта на нашия Господ, Комуто подобава слава сега и през вековете, Амин!
Източник: dveri.bg
Изображения: St. Anthony, icon, 1370-1399, Benaki Museum Athens
