Планетата не се нуждае от толкова успели хора

Успехът носи ли щастие?

Екологът и писател Дейвид Ор споделя в една от своите книги следната мисъл – Планетата няма нужда от толкова много успели хора. Планетата отчаяно се нуждае от миротворци, изцелители, реставратори, съзидатели, разказвачи и обичащи се. Тя има нужда от хора, редом с които ще живеем и ще чувстваме добре. Планетата плаче за хора с морал, които са готови да се борят, за да направят този свят по-човечен, по-жив. А тези качества имат твърде малко общо с успеха, такъв, какъвто е познат в обществото ни днес.

Нека се замислим, представителите на кои професии, наричаме успели. Веднага ни идват на ум знаменити актьори и музиканти, политици, бизнесмени – всички, които са облечени във влас, пари и известност.
Сега опитайте да си представите един успял лекар. Кой е той – онзи, който умее да извършва сложни операции и спасява човешки животи, или онзи, който е открил частна клиника, сдобил се е с богати клиенти и е натрупал състояние?
Успелият писател – този, който е написал забележително произведение, или онзи, който е продал милионен тираж от книгата си? Словосъчетанията успял учен, успял преподавател, успял геолог и още много като тях, се оказват истински оксиморони в тоя ред на мисли.

Тук възниква и парадоксът, за който първоначално споменава Дейвид Ор – става така, че планетата се върти не благодарение на онези, които дружно наричаме успели хора и сме възкачили на пиедестал.

Успелите хора не учат децата ни в училище. Успелите хора не спасяват Земята от глобалното затопляне. Успелите хора не пекат хляб, не карат трамваи и не мият подовете в офиса. И все пак, всички които правят това, са много по-необходими на обществото от цялата армия поп-изпълнители, мениджъри и олигарси.

И това не е най-интересното. Удивителното е, че в съвременното ни общество, успехът не е равен на щастие – при никакви обстоятелства. Например, успели жени обичайно наричаме кариеристките, а щастливи/както е било и преди/ - жените и майките. Успели мъже отново са тези, които заработват добре и са обезпечени материално, а щастливи мъже ... Сложете ръка на сърцето си и кажете, кога за последен път чухте, че някой бе наречен щастлив мъж?

Съществуващият модел на успеха изключва щастието и е нездравословен.
В Университета на Британска Колумбия е проведено психологическо изследване, в резултат на което се изяснява, че много топ-мениджъри са хора, склонни към психопатия. Обяснението е в това, че тази хора са готови на всичко, за да използват всяка предоставена възможност, която им дава преимущество пред останалите в борбата за власт и пари.
Този модел на мислене и действие е обречен да бъде разрушителен. Навярно затова сме свидетели на толкова кръвопролития, войни, безкрайни икономически кризи – просто ние позволяваме да ни управляват успели психопати, вярвайки искрено в тяхната нормалност и стремейки се с всички сили да им подражаваме.

Светът на успелите хора е крайно самотен – те са заобиколени единствено от подчинени, конкуренти и понякога партньори, които във всеки момент могат да се превърнат в конкуренти. За тях нищо не е по-скъпо от собственият им успех и благата, които той им дава. Затова и разрушителните им действия, насочени навън, към враждебния конкуриращ се свят, са напълно естествени и дори изцяло вътрешно обосновани.

Дали не е дошло време да преразгледаме нашата представа за успеха?
Не е ли по-разумно да считаме за успели онези, които всеки ден правят света около себе си по-добър – без претенции за глобалния размах на човечеството. Ще ценим мъдреците, а не подготвените оратори, ще се впечатляваме от мотивите и действията, а не от голите думи. Ще вършим работата си добре, не защото тя ще ни донесе някакъв фундаментален успех, а защото просто я обичаме. А ако не е така – ще я напускаме и ще търсим призванието си по душа. За да бъдем полезни с това. Ще ценим семействата си, ще се отнасяме по-внимателно с децата си.
Тогава неусетно, дори без да забележим, ще разберем, че успелите хора са станали много повече. Те ще бъдат и щастливи, защото ще са разбрали, че не напразно живеят на този свят. И тези хора ще бъдат нужни на планетата, защото те нямат причини да я нараняват и разрушават. Тогава, най-сетне, ще се заемем със съзидание.

По материал на AdMe.ru

6647 Преглеждания