Защо някои жени са против сключването на брак?
автор: Десислава Андреева
източник: Българска школа по психоанализа
Преди няколко дни се срещнах с близки приятели на едно общо събиране. В хода на провежданите разговори се изведе и темата за брака. Това, което ми направи впечатление е, че женската страна от семейните половинки бе против този акт, което е характерно изказване предимно за мъжете. Наблюдаваха се изрази от рода на "важно е да се обичаме, подписът не прави нищо", "сватбата не е нещо повече от много излишни разходи", "обичам да се чувствам свободна" и т.н. В този ред на мисли се запитах дали жените също изпитват страх от обвързване и отговорност, който досега се преписваше на мъжката страна?
Преди да разгледам поставената тема, обаче, ще изведа гледната точка, през която ще разгледам неговото сключване. Бракът предполага спазване на правила и норми, с които човек трябва да се съобразява. Той е декларация пред обществото, че всеки доброволно приема всички права, задължения и отговорности, произтичащи от него.
Стъпвайки на дадената дефиниция, основната ми позиция, чрез която ще разгледам темата, е през погледа на отговорността и съобразяването с други я човек.
Съвремието даде възможност на жените разширят своите роли и позиции в обществото. Много от младите момичета все повече се насочват първо към професионално развитие , измествайки своята репродуктивна функция на заден план. Този избор дава възможност за по-голяма динамичност и контакт с хора, което естествено разширява и полето на значимост. Финансовата независимост, позицията на работа и други дават свобода по отношение правото им на избор – какво да правят, къде да отидат, с кого и т.н. Всичко това естествено е свързано и с развитие на други страни от характерите на жените като егоизъм, нежелание да се поставят в рамка или да се съобразява с дадени изисквания. Съвместното съжителство, от своя страна, поставя предпоставката тази егоистична страна да се потисне, в името на обща цел и разбирателство, а бракът вече включва и поемане на една единна отговорност за партньорите, един спрямо друг.
Затова, в този ред на мисли, допускам, че нежеланието на жените да сключат брак от една страна се дължи на страх от поемане на тази отговорност към партньора, дома и децата. Тук, разбира се, може да възразите, като изведете значението на отношенията между хората и, че подписът не е толкова важен, колкото разбирателството и обичта. Тогава може ли да ми отговорите, защо не се жените, след като тази формалност не е от такова значение?
Също така, искам да повдигна въпроса и за това, какво означава да "се чувствам свободна"? Ако погледнем израза от позицията, че свободата е личен избор на всеки да задоволява своите потребности, то тогава явно бракът се явява пречка за това, със своите задължения и правила. Оттук, отново опираме до изложената по-горе теза, че човекът не желае да бъде ограничаван и извежда на преден план своята егоистична природа, в която важният е единствено той. Разгледано от друга позиция обаче, по-интересно е, че единично също не можеш да задоволяваш своите потребности винаги, защото живееш в общество, което отново се подчинява на определени норми и правила. Тогава, по тази логика излиза, че бракът не би трябвало да се явява толкова голяма пречка за реализиране на личната свобода, но е тясно свързана с регулиране на сексуалните отношения на хората. От тази позиция мога да изведа предположението, че нежеланието на човек да се обвърже е тясно свързано с несъзнаваното му нежелание да бъде ограничен с един постоянен партньор.
Втората насока на разсъжденията ми, по посока на отказа от този акт на действие, е съобразяване с желанията на партньора и приемане на неговата позиция. Обикновено се приема, че мъжете са тези, които "бягат" от обвързване, тъй като, като глава на семейството са натоварени с голяма отговорност. Жените, от своя страна, от малки се подготвят за своята роля "упражнявайки" я в различните игри на семейство, майки и т.н. Това предполага, че по пътя на своето развитие, те изграждат психичен образ на семейството и сватбата, натоварен с много нереализирани очаквания. Липсата на заявяването им може да се дължи веднъж на несигурност в самите тях, и втори път на несигурност в лицето на партньора.
Първата страна е свързана с вече описаните до тук предположения, свързани с поемане на отговорността и определените правила и норми. В лицето на партньора обаче, тази несигурност може да е проявена в това, че ние самите не сме сигурни какво искаме. Възможно е страхът да останем сами и въздействието на обществото да мотивира нашето поведение, но несъзнавано да отлагаме вземането на решение, по отношение на обвързването. Една жена, която има навика да премълчава и да не изказва своите потребности, няма как да се противи на решението на партньора да живеят на семейни начала. Всъщност, в стремежа си да намали своето напрежение от всички тези нереализирани очаквания, тя ще започне да извежда на преден план само положителните страни на това фиктивно съжителство.
Следващата насока е по отношение на материалната страна на нещата. Тук искам да уточня, че едно от основните различия между мъжете и жените е в тяхната природа. Грубо казано, мъжете са материални – те обръщат повече внимание на вещите, като основна част от тях заемат и парите, докато природата на жената е противоположна на тяхната. Оттук акцентирането на жените върху тази материална същност, като пречка за предприемане на дадената стъпка, ме кара да се насоча към две предположения:
*че "замаскират" истинската си потребности
*че са потиснали природната си същност
В края на тази статия, като обобщение на база направените разсъждения, ще изведа, че нежеланието за сключване на брак не се дължи толкова на общоприетите финансови ползи и променени ценности в обществото, колкото на страха от отговорност и превес на егоистичната същност на човека. Разбира се, всичко това е тясно свързано с промяната в средата около нас, но също така провокира въпроса:
Дали се бунтуваме срещу старите традиции и ценности или се противопоставяме срещу нещо в самите нас?
