„Щастието, което можеш да споделиш с някого, е двойно щастие. Страхът на двама е двоен страх.“
Роденият в Италия Райнхолд Меснер е първият човек, изкачил самостоятелно връх Еверест без кислороден апарат, и първият алпинист в света, покорил всичките 14 осемхилядници. Автор е на 63 книги, много от които са преведени на чужди езици.
Меснер е човек, който обича да изследва границите на човешкото същество – в най-високите планини и в най-големите пустини, в книги, в Европейския парламент, в срещи и семинари. В животът му има материал за стотици игрални и документални филми.
През целия живот консумацията не беше важна за мен. Да създавам, не да консумирам, това ме прави доволен.
Да дръзнеш да направиш нещо, като не се безпокоиш много, това е „златната стъпка”. Дали след това ще се проваля, защото някой ми пречи или липсват средствата или сътрудниците, тези неща са второстепенни. Така възниква моят сполучлив живот. Не в мечтаенето и не в имането накрая. Имането е нещо скучно, при него има само повече даване на сметка. Завършеното нещо да го управляват други. Процесът на осъществяване е ключът към интензивния живот.
Бих искал да премахна всички състезания при спортовете на открито. Съревнованието не е важно. Важното е да се научиш как да се отнасяш с дивата природа.
Отговорното поведение се учи в планините, не тук в обществото. Тук прехвърляме повечето от отговорностите си на другите. Застраховаме се. В планината оцеляваш благодарение на чувството си за отговорност.
Аз съм точен, благонадежден човек. Мисля, че съм спазил всичките 1000 насрочени срещи. Не закъснявам. Част от моя успех е, че партньорите ми могат да разчитат на мен.
Нямаше да бъда тук, ако не бяха провалите. Чрез тях научих почти всичко, което знам днес. Случвало се е да имам неподходящ партньор или неправилна екипировка, или пък подготовката ми, особено психическата подготовка, която е най-важното нещо, да не е била достатъчно добра. Когато жънеш успех, не винаги знаеш какво ти е помогнало да успееш, но при провала изпъкват грешките. Разбираш какво трябва да промениш и се учиш.
Постигнах успех в сферата си не защото съм по-едър или по-интелигентен от останалите. Не, постигнах успех, защото имах волята да се провалям и да опитвам отново, отново и отново.
Отначало всички тръгват към планината в търсенето на тишина. В търсенето на усамотение с приятели. За да изпитат отговорност за собствения си живот. Но ако отидем например на Матерхорн, ще видим тълпи от хора, които говорят по мобилни телефони със своите деца или роднини. Човек не може да чуе собствените си мисли. Всеки е залепил телефона до ухото си, непрекъснато звучат сигнали – ти-ти-ти, та-та-та! Това е отвратително. Вече не ходя там.
Колкото по-малко време прекарваме сред дивата природа – дъждовните бури, студа, виелиците, ронливите скали, толкова повече инстинктите ни закърняват. Катеренето е важна и съкровена възможност да попаднем в ситуации, в каквито сме попадали преди 100 хил. години. То провокира животинската страна на човешките същества. Колкото по-малко време прекарваме сред дивата природа – дъждовните бури, студа, виелиците, ронливите скали, толкова повече инстинктите ни закърняват. Катеренето е важна и съкровена възможност да попаднем в ситуации, в каквито сме попадали преди 100 хил. години. То провокира животинската страна на човешките същества. Инстинктите са важен елемент от нашата интелигентност.
Нашият инстинкт ни диктува, че не може да бъде изоставен умиращ човек. Но ако усетим, че помагайки някому, самите ние можем да умрем – продължаваме нататък. Там, високо в планините, в човека се събужда звярът, очевидно в добрия смисъл на думата. Когато знам, че животът ми не е заплашен, помагам, дори на някого, който не ми е симпатичен. Но когато шансовете за спасяването му са минимални, не рискувам. Тези въпроси никога не се обсъждат сериозно и докрай. Преди експедиция хората си обещават взаимопомощ. Но това са само приказки. Аз вярвам само в това, което виждам. Вярвам на фактите, не на приказките.
Човек трябва да си избира силни спътници. Значение има и взаимното доверие – трябва да си убеден, че партньорът ти е добър колкото тебе. Освен това е важна цялостната атмосфера в групата – ако нещо скърца, работата е обречена.
Винаги, преди да тръгна на експедиция, съм оставял завещание. Винаги съм знаел, че може да умра, но че ще се сражавам като лъв това да не се случи. Ако бях оставал вкъщи, защото ходенето в планината е опасно, не бих бил аз.
Планините изначално са опасни. Там има камъни, лед, сняг. Мълниите там са много по-опасни от тези в градовете. Ако тръгвам към планината, трябва да зная, че може да умра. Поради това алпинизмът е особена форма на активност. Той не е спорт. Той е игра с природата. Много сериозна игра.
Трябва да приемем идеята, че е редно някои неща винаги да останат невъзможни, дори за милион години напред.
Най-красивата планина в света не е най-високата или най-трудната. Това е въпрос на личен избор. Тя винаги е тази, за която си мечтая в конкретния момент.
Физиологично жените са по-приспособени за изкачвания на голяма височина. Това е доказано от учените. Но мъжете, занимаващи се с алпинизъм, са много повече от представителките на нежния пол.
С ужас установих, че експедициите могат да бъдат или само мъжки, или само женски. Но всички са еднакво откачени.
Щастието, което можеш да споделиш с някого, е двойно щастие. Страхът на двама е двоен страх.
Моето послание към младите хора е, че ако си поставят цели, имат волята да преодоляват трудностите, а трудности винаги ще има, и намерят правилните партньори, ще пожънат успех.
Прекосяването на Гренландия беше по-трудно от експедициите ми на Еверест.
Аз зная, че Йети съществува. В нашите представи Йети е легендарно, въображаемо същество. Европейците са получили информация за него от Хималаите преди около 120 години. Самата дума “Йети” е изобретение на един британски журналист – тя не е на местните жители. Последните имат над сто думи в зависимост от диалекта и те се отнасят за определен вид мечка. Те я наричат “снежна мечка” или “мечка-човек”. Ако обедините двата израза, ще получите “снежен човек”. Преди известно време участниците в една испанска експедиция, които твърдяха, че са виждали Йети, ми изпратиха няколко снимки. Изпратиха ми и снимки от следите му. Това бяха следи именно от т. нар. снежна мечка.
По-добре е да не влизате в стълкновение с нея. Веднъж се оказах на около 20 метра от една. Тя спеше. Беше младо животно и местните жители ме предупреждаваха, че при среща с Йети почти няма шансове за оцеляване, защото е много опасен. Но аз знаех как да се държа с мечки и затова съм жив. Най-добре е да не бъдат закачани. Те са много кротки, ако не ги безпокоят. По правило не могат да бъдат виждани през деня, защото са активни нощем. Това е една от причините да станат “легендарни същества от неизвестен вид”. Организирал съм дванадесет експедиции в търсене на Йети в Сибир, Непал, Бутан, Тибет.
Надявам се винаги да оставаме способни, да откриваме нови и нови мечти.
Снимка: Reinhold Messner at the Frankfurt Book Fair 2017 on the ARD stage presenting his new book Wild; commons.wikimedia.org
