Здравословното хранене - полезно ли е за детето?
автор: Десислава Александрова
гост източник: Българска школа по психоанализа
Човек се нуждае от определено количество енергия, за да поддържа функцията на органите и системите в своето тяло. Тази енергия се набавя чрез задоволяване на базовите ни потребности от храна, течности, сън, топлина, въздух /всичко необходимо за оцеляването на физиологията/, като организмът подава сигнали кога и от какво се нуждае, за да бъда здрав.
В последните години в обществото и медиите системно се говори за ролята на здравословното хранене, като начин за справяне с различни проблеми. Пазарът се залива с литература коя храна е полезна и коя вредна, какъв режим трябва да спазвате, за да постигнете дадена цел и т.н.
Сега бих искала да предложа и една друга гледна точка по отношение на разбирането за здравословно хранене, извън рамките на „ТРЯБВА ДА/НЕ ЯДЕТЕ...''.
Какво всъщност означава здравословно хранене? Дали това е строго регламентиран прием на определени храни и избягване на други или вслушване в потребностите на собствения ни организъм?
Нека проследим от къде идва неговото формиране, като тръгнем от малкото дете още във вътреутробното му развитие и стигнем до зрелия човек. В момента, в който жената разбере, че е бременна, започват съветите на различни специалисти и роднини как да бъде добра майка. Някои жени се подлагат на режим на хранене, избягват да ядат определени храни или вземат добавки, защото масово се разпространява разбирането, че добрата майка трябва да се храни правилно. Още оттук започва ограничаването на потребностите, както на майката, така и на детето.
Всъщност, бременността е етап, в който майката „моделира" своето дете и се подготвя за срещата си с него. Тя си представя как то ще изглежда, какво ще прави след неговото раждане, как ще разпределят отговорностите с мъжа си, какви очаквания имат двамата, от какво се страхуват и т.н. Формира се една бъдеща нагласа за раждането и развитието на детето. Правилното хранене се състои в това да се вслушваш в собствения си организъм, защото чрез него детето подава сигнали от какви вещества има нужда, за да расте. Как може страничен човек да разбере потребностите на детето по-добре, освен неговата собствена майка, с която са в симбиотична връзка? Да, тялото се променя, да някои жени качват повече килограми. Но вместо да се фиксират в тях единствено от негативната им страна, че са дебели и грозни, погледнете през призмата, че това е „позволен етап", в който може да задоволите своите потребности, които дълъг период от време са или ще бъдат ограничавани поради една или друга причина. След раждането, с грижите по детето тези килограми лесно се свалят, стига да искате.
Детето се ражда. То има свои собствен ход на развитие, който няма нищо общо с вашия стереотип. Малкото дете не отчита фактори като време, пространство, морал, ценности и т.н. То не се интересува как се чувства майка му, колко работа има или колко е часа, но усеща нейното напрежение и припряност спрямо него.
Досегашната ми практика сочи, че разбирането за добра майка е тази, която храни детето си здравословно, т.е на определен етап от време, независимо дали то има потребност. Строго се следи количеството на погълнатата храна и периода, в който това се случва, в името на това да се покрият нормативите за деня.
Да, нормите са ориентир, по който може да се следи развитието, за наше лично спокойствие, но те не са шаблон, в който на всяка цена да вкарваме детето си. Режимът, който толкова се обсъжда е този, който бебето налага. То само показва своите потребности чрез плача – първият емоционален език. Необходимо е да го храним, когато то е гладно, а не когато трябва да яде. В нашият фолклор има такава пословица, че „Докато детето не заплаче, майка му не дава да суче".
Същото положение на разгледаните ситуации се наблюдава и, когато детето започва да се захранва с твърда храна. Разговорите, които често се срещат между майки са: „Колко яде твоето дете?, Моето изяде..., Днес трябва да яде..., не трябва да яде..., не му позволявам..., забранявам да се яде...". Да, детето има потребност да се храни, но също така има потребност да общува, да се движи, да опознава света около себе си. То иска, след като седне да се храни, да се опитва да яде като големите. Често това се случва с ръце, преди да може да посегне към лъжицата. Оставете го да се омаже. След това ще го измиете. Дайте му шанса да опитва, защото така започва да се учи да се храни само, да регулира действията си, да има координация, да бъде значимо, обичано. Защо обичано? Защото оставяте да задоволи свободно потребностите си, без да го ограничавате. Това дете е жизнено, спокойно, ЗДРАВО.
Продължаваме с напредъка с възрастта, когато този процес на хранене е станал сравнително самостоятелен и детето не се нуждае толкова от нашата помощ, за да задоволи тази си потребност. Влизаме в периода на сладкото, една от най-забраняваните потребности при храненето. Оправданията, които съм чувала са, че децата стават буйни, може да си развалят зъбите, води до затлъстяване, могат да се разболеят.
По време на този бурен етап на активност, усвояване на нови умения и знания, за развитието на мозъка е необходима глюкоза. Тя се съдържа в голяма степен именно в тези забранени храни. Негативната им страна, която често им се приписва, се дължи по-често на ограничаване на двигателните и опознавателни потребности на децата, а не на следствие на консумацията на сладко.
След това, защо е толкова важно първо да ядат това, което им казваме. Откъде знаем, че в този момент детето има нужда точно от тази храна, а не от сладко. Защо се фиксираме отново на тези базови потребности, а не в значимите за него моменти – какво е научило, как се е чувствало, какво е преживяло. Не превръщаме ли този така естествен процес на хранене, в нещо свръх контролирано, защото това е единственото, над което имаме някаква власт.
Здравето е следствие на задоволяване на потребностите на човека /детето/, а не на нечии други. Когато ни боли главата, вземаме хапче за главоболие, а не за стомах, защото някой ни е казал, че е полезно. Тогава, след като сме толкова внимателни при лечението ни, защо нямаме тази критичност и към останалите ни потребности? Имала съм периоди, в които единствената храна е била сладко и други, в които съм се хранила веднъж да ден, защото не съм изпитвала нужда. Да, това поведение не е прието за здравословно хранене и много от хората, занимаващи се с тази сфера, ще изведат катастрофални последици за моя организъм.
Това в никакъв случай не означава да не сте критични към храните, които консумирате. Човек, който държи на себе си, намира начин да консумира „истински" храни с естествени продукти, а не имитиращи такива.
Това, върху което целя да помислите чрез настоящата статия е, че смисъла на здравословното хранене не е в това по колко ще ядем и в колко часа. Смисълът е в това да се храним с това, което искаме, и когато имаме тази потребност. Това е и модел, който предавате на своите деца, а именно, че те се ХРАНЯТ, ЗА ДА ЖИВЕЯТ, А НЕ ЖИВЕЯТ ЗА ДА СЕ ХРАНЯТ.
