За психосоматиката и как психологическите фактори провокират страданията на тялото
Често нашите заболявания ни носят някакво символично послание – нужно е само да се научим да разбираме езика и симптомите, чрез които те разговарят с нас.
Неуспешно се лекувате от язва на стомаха? А често ли се занимавате със „самоизяждане"? Имате болки във врата? Не е ли време да се отърсите от тези, които са седнали на него? Охкате от кръст и гръб? Дали не сте се натоварили с непосилни отговорности и грижи? Страдате от пристъпи на астма? Замислете се кое или кой не ви позволява да дишате с пълни гърди.
„Както не бива да лекуваме очите, без да мислим за главата, или да лекуваме главата, без да мислим за целия организъм, така не бива да лекуваме и тялото, без да мислим за душата" – споделял Сократ.
Хипократ също бил уверен, че организмът – това е една цялостна структура. И подчертавал, че е много важно да се търси и отстрани причината за болестта, а не да се лекуват симптомите й. А причините за телесните ни неволи често намират обяснение в нашите психологически страдания. Нима не сме чували – „Всички болести са от нерви". Да, наистина, чували сме, но не обръщаме сериозно внимание на това и продължаваме да обикаляме безпомощно от лекар на лекар. И ако вече имаме някакъв проблем, настанил се в главата ни, то болестта, дори и да утихне, съвсем скоро ще се завърне отново. Изходът в тази ситуация е един – не просто да се отстранят симптомите, а да се стигне до корена на причината. С това се занимава психосоматиката (psyche – душа, soma – тяло) – науката, която изследва влиянието на психологическите фактори върху телесните заболявания.
Още през 30-те години на миналия век, един от основателите на психосоматиката Франц Александер, селектира група от 7 класически психосоматични заболявания, наречени „Свята Седморка". В нея са включени – първичната хипертония, язвената болест на стомаха, ревматоидния артрит, бронхиалната астма, колита, невродермита и хипертиреоидизма. В днешно време, този списък е значително по-голям.
Стресът, продължителното нервно напрежение, душевните травми, сподавените обиди, страха, конфликтите... Дори когато се стараем да не ги забелязваме и искаме да ги забравим и изхвърлим от своето съзнание – тялото ни поема тази памет. И ни напомня за тях. Фройд пише за това – „Ако изгоним проблема през вратата, той ще нахлуе през прозореца като симптом". И понякога така настойчиво се просмуква в нас и ни говори толкова красноречиво, че е наистина невъзможно да не го разберем. Въпреки това, ние се опитваме да се справим и да го контролираме.
Бронхиалната астма възниква, когато в дихателните пътища попадат различни алергени, които могат да причинят инфекция. Тя зависи и от емоционални
фактори. Когато говорим за психологическата основа на астмата, тя ни застига тогава, когато не намираме „отдушник" в живота си, живеем в тягостна и потискаща атмосфера, без да можем да си позволим глътка чист въздух.
Тази неблагоприятна ситуация може да бъде провокирана на работното ни място, където буквално някой се опитва да ни „спре кислорода". Или пък в семейна среда, от нашествието и изискванията на роднини, които не ни дават да дишаме. Близки, които буквално ни дишат във врата, или привързани и контролиращи родители, които буквално задушават с прегръдки своите деца.
Известният психотерапевт и писател Валерий Синелников, автор на книгата „Възлюби своята болест", смята че за повечето астматици е трудно да плачат. Те сдържат сълзите, страданието си.
Астмата е сподавено ридание – опит да се изрази това, което е невъзможно да бъде изразено другояче.
Докторът на медицинските науки и ръководител на Академията по психотерапия във Висбаден, проф. Носрат Пезешкиан, е уверен че повечето астматици произхождат от семейства, в които изключително се ценят достиженията и се предявавят огромни изисквания и очаквания. „Стегни се!", „Постарай се!", „Вземи се в ръце!" – някои от нас твърде често са чували подобни призиви в детството си. В същото време, недоволството, гневът и страданието на децата в подобни семейства съвсем не са добре дошли. Нямайки възможност да изразят тези отрицателни емоции и да влязат в открита конфронтация с родителите си, децата преглъщат своите чувства. Те мълчат, но телата им крещят на езика на симптомите на астмата, те „плачат", търсейки помощ.
Счита се, че язвата на стомаха може да е провокирана от прекомерно тютюнопушене, неумерена употреба на алкохол, неправилно хранене, наследствена предразположеност, висока концентрация на солна киселина в стомаха, а също и от агресивната бактерия Хеликобактер Пилори. Всъщност при повечето хора, тези неблагоприятни фактори съвсем не са причина за появата на язва. Защо се получава така? Повечето учени са на мнение, че продължителния стрес и особеностите на характера на всеки човек са същинската почва за проявлението на язвената болест.
Психолозите са склонни да приемат, че често язвата на стомаха е болест на тревожните, раними, неуверени в себе си хора, които в същото време проявяват прекомерно високи изисквания към себе си и са свърхотговорни. Те вечно са недоволни от себе си, склонни са към самобичуване и самоизяждане.
На тях е посветен и следният афоризъм – „Причината за язва не е в това, което ядете, а в онова, което ви яде отвътре". Нерядко от язвена болест заболяват и онези, които са заседнали в някаква житейска ситуация, неспособни да приемат новите обстоятелства. „Нужно ми е време, за да „смеля" това!" – обяснява своята позиция потърпевшия. А в същото време, стомахът му сам смила себе си.
„Става ми зле от всичко това!" – говорим ние за работата си, която по една или друга причина обаче, не напускаме. Или не успяваме да се въздържим от постоянните язвителни забележки и критики към околните. В даден момент, нашето тяло започва да отразява като огледало, всичко, което се случва в душата ни.
Болките в гърба имат различен произход. Някои от тях се дължат на травми и физическо претоварване, работа в неудобно положение, преохлаждане на тялото. Но се счита, че гърбът може да боли и в отговор на силна емоционална реакция. Причина би могло да бъде и хроническото напрежение, в което се намираме. Затова няма нищо изненадващо, че непоносимият емоционален товар се превръща в тежък кръст, който болния е поел върху себе си и изнемогва от това. Тялото му отвръща на нервното напрежение с яростни болки в гърба. Именно той е отговорен и служи за опора в живота ни. Но всичко има свой предел. Затова дори най-силните от нас могат да се пречупят, ако не са достатъчно гъвкави в изборите си и най-непримиримите рискуват да се огънат под непосилното бреме и да капитулират.
Следва втора част ...
По материал на Uduba.com
