Сергей Лазарев е световноизвестен руски учен, изследовател и лечител, основоположник на признатия във всички краища на света метод на лечение "Диагностика на кармата". Чрез него той разкрива връзката между емоциите и действията на човека, паметта на душата и здравословното му състояние.

Време е да се простим с примитивната материалистическа представа, че човек започва и завършва с физическото си тяло. Човекът е много сложна информационно-енергийна система, от която само няколко процента са физическо тяло и съзнание. Останалите 95-98 процента са информационно-енергийни слоеве на подсъзнанието, също толкова неизвестни за нас, както и Вселената.

Лекарите действат по установена схема - тъпчат човека с лекарства. Но зависимостта от лекарствата, особено хормоналните, често превръща човека в инвалид. Стремежът незабавно да направи операция и да натъпче пациента с лекарства е толкова присъщ на лекаря, колкото на генерала желанието да разпали война. Тогава разбрах защо на Запад министър на отбраната правят цивилен човек. Генералът през целия си живот се готви за война. Той е предназначен за нея. И подсъзнателно той иска тя да започне. Когато по време на Карибската криза Кенеди поискал съвет от генералите, те като един отговорили, че трябва да се започнат бомбардировки. Генералите и не помисляли, че това може да постави началото на ядрена война.

Защо почти всички болести се лекуват с гладуване? Защото импулсът на потребителството и зависимостта в огромна степен се поддържат от храната. И колкото е по-разнообразна, вкусна и обилна тя, толкова по-бързо намалява вътрешната енергетика, расте обидчивостта и се появяват болести. Учените стигнаха до извода, че преяждането води до диабет, сърдечно-съдови заболявания и намаляване на потенцията само преди няколко години. А религията говори за това вече няколко хиляди години.

А засега лекарите целенасочено лекуват някакъв орган и тъпчат пациента с хапчета. В критична ситуация, когато е останало малко време и ситуацията е набрала инерция, такава форма на лечение е оправдана. Но без разбиране за това как възниква болестта, как душата въздейства върху тялото, цялото лечение ще се свежда до бомбардировка с лекарства и операции.

Оказва се, че е безполезно да се лекуват поотделно органите на човека и различните болести, ако имунитетът е на нула. Мисля, че скоро лекарите ще успеят да свържат понятието "имунитет" с вътрешната енергия на организма. А после понятието за вътрешна енергия ще успеят да свържат с емоционалното, психологическото състояние на човека. След това, вероятно, лекарите би трябвало да забележат, че върху енергетиката на организма влияят не повърхностните, а свръхдълбочинните емоции, които се затвърдяват в подсъзнанието. А след това вече е доста лесно да се забележи връзката между мирогледа, характера, съдбата и здравето.

За получаване на енергия трябва да бъдеш по-добър вътрешно, да намалиш обидите, съжаленията и страховете. Излиза, че физическият недостиг на енергия кара човека да бъде по-добър. И обратното - изобилната храна, излишната снизходителност към желанията, физическият комфорт, слабо подвижният начин на живот рязко засилват външната физическа енергия и отслабват интензивността на вътрешната, висшата енергия на душата. И развалят характера. Човек става по-злобен, алчен и депресиран.

Всяка болест е помощ и пречистване на душата. И колкото повече се концентрираш върху любовта, толкова по-лесно и по-бързо преминава това пречистване. За да премине Божественият импулс, е необходимо унижаване на човешкото. Ако любовта в душата е малко, тогава това унижение се превръща в системно саморазрушаване.

Доброто здраве е в правилните навици. Ако свикваме да обичаме, да отдаваме енергия и при това да се променяме, ние укрепваме здравето си. Какво е това да отдаваш енергия? Това означава да умееш да изпълняваш поставената задача, да преодоляваш трудностите, да умееш да вярваш в себе си и да не униваш, да умееш да възпитаваш себе си и другите. Когато навикът тепърва започва да се създава, докато още не е станал устойчив образ, за формирането му отива огромно количество енергия. Но затова пък след това той действа автоматично, и ние не го забелязваме. Когато човек има в душата си малко любов и енергия, просто не му стигат силите за формиране на нов навик, и той не може да се промени.

Не трябва да съжаляваме за миналото, защото така човек се мъчи подсъзнателно да го измени, да смени местата на неща, които не могат да се променят. Мъката по миналото предизвиква огромен неконтролируем разход на енергия. Но изтичането на енергия, което може да доведе до много сериозни последствия, се блокира от организма чрез появата на болест на физическо равнище.

Какво е това стареене? Това е адаптация на организма към бавното намаляване на енергетическото ниво. Ако се увеличи вътрешната енергетика, остаряването ще протича по-бавно. За това свидетелстват фактите. Ако човек яде малко и се движи много, той се включва към източника на тънка енергия и живее по-дълго.

Всяка емоция е свито пространство и време, емоцията е ситуация. Затова, когато променяме свръхдълбочинните си емоции, ние променяме характера и съдбата си.

Миналото и бъдещето са свързани в едно, и ние стигаме до бъдещето най-напред чрез емоциите си. Емоциите са мост между настоящето и бъдещето. Именно неправилните ни емоции всяка част от секундата или убиват бъдещето ни, или обратното - създават го и го развиват.

Ние можем да се докоснем до вечността само чрез чувствата, при това чрез онези, които не зависят от съзнанието ни. Когато започваш да решаваш сериозен проблем, отначало за ориентация и разбиране включваш съзнанието. Това е първото стъпало. На второто стъпало съзнанието трябва да се изключва, защото ще се появи страх, униние и депресия.

Обикновено, за да разбере проблемите си и да преодолее недостатъците си, на човек се дава ситуация. След това друга. След година - трета. Десетки ситуации могат да се проточат много години.

Оказва се, че можеш да мислиш и да искаш да се промениш, колкото си искаш. Промените настъпват само тогава, когато чувстваш, че започваш да се променяш. На нивото на мислите промените са невъзможни. Ако не претопиш мисълта в чувства, никога няма да можеш да се промениш.

Неверието в себе си, сковаността, подтискането на чувствата - всичко това са инструменти за убиване на любовта. Колкото и лоши да са нещата, човек никога няма да загуби любовта, ако сам не поиска това. И докато тя съществува, нито една ситуация не може да бъде безизходна или непоправима. Ние обичаме човешкото и когато го губим, в нас възниква усещане за загуба на любов, което и ражда безизходността. Но ако изведнъж разберем, че любовта към този свят е само част от общата енергия и любов, тогава, губейки човешкото щастие, ние просто по- интензивно започваме да обичаме Божественото. И ако смисълът на всяка ситуация е в приближаването към Бог, то нито болест, нито смърт могат да направят ситуацията безизходна.

Вътрешната агресивност подтиска любовта. И ако правиш нещо без любов, започваш да зависиш от това и се вкопчваш. Любовта е висша енергия, от нея изхождат всички желания, и значи, ако правим нещо без желание, нанасяме вреда на душата си.

Човек, привързан към ситуацията, тоест алчният, завистливият, униващият, никога няма да се справи с нея. Той ще зависи от ситуацията и няма да може да я управлява. Съществува прост закон. Ние можем да притежаваме това, от което не зависим вътрешно. Зависиш от семейството, не можеш да приемеш загубата на любим човек - семейство няма да има. Вътрешно се прекланяш пред парите - няма да има пари. Не можеш да приемеш загубата на бъдещето, зависиш от него - по същата схема ще загубиш и бъдещето. Като правило това е смърт.

Наблюдавайки хората, разбрах как мнозина стават алкохолици. Те просто не могат да се откъснат от проблемите, да спрат съзнанието. Консуматорството, мързелът, обидчивостта, емоционалната агресивност правят съзнанието грубо, прекалено самостоятелно, и в трудна ситуация то вече не се изключва. Човек става паникьор, изпада в униние, вижда в ситуацията и хората само лошото. И само пиенето му помага да възпре съзнанието си, да успокои агресивните чувства и нормално да реши проблема. Хипертрофираното съзнание никога няма да позволи да се преодолее стресът. Наистина, "който увеличава знанието, увеличава и скръбта".

Какво е това вкопченост в благополучната съдба? Неумение да приемеш загуба, съжаление за миналото, пълно неприемане на случилото се, неумение да понасяш ударите на съдбата. Но това е само част от айсберга. Главното е стремежът да получиш от съдбата значително повече, отколкото даваш. Ако във вас се влюби човек, вкопчен в благополучната съдба, то във вас той ще обича благополучната съдба и подсъзнателно ще изсмуква енергията от нея.

Каква страшна сила е любовта, когато прераства в привързаност! Ако се влюбва вътрешно алчна жена, то избраникът й трябва да стане бедняк. Ако се влюбва ревнива жена, то при любимия започват проблеми с потенцията, ставите, а отгоре на всичко може да има и два-три инфаркта. Същият механизъм важи и за мъжете. Онова, към което е привързана душата ни, трябва да загубим не само ние, но и онзи, в когото се влюбваме.

Онзи, който се опитва да раздели целия свят на добро и зло, живее с единия потенциал. Но ако човек иска сърцето му само да се свива, той ще умре. Ако той очаква само разпускане, той също ще умре. За да живее човек, сърцето трябва да работи в два противоположни цикъла - свиване и разпускане. Човек може да получава, колкото поиска, но в случай, че е готов да отдаде не по-малко.

Съществуват две крайности: едната е когато човек се покланя на себе си и става абсолютен егоист, тогава в него все повече се проявява наглостта, пренебрежението към другите, тоест такъв човек става все по-агресивен, а има и друга крайност - поклонение на хората. В православието това се нарича човекоугодие. Абсолютният алтруизъм също засилва вътрешната агресия, защото той засилва зависимостта от околния свят. Постоянното потискане на себе си в угода на другите ражда вътрешна омраза към околния свят, и това е естествено. Рано или късно ние започваме да мразим онова, на което се покланяме. Затова призивите за абсолютен алтруизъм са уместни само за пълните егоисти.

Състоянието на припряност е агресия към времето. На всички пациенти постоянно повтарям, че времето е фундаментална величина във Вселената. Агресията към времето никога не завършва добре. Съжалението за миналото и вътрешното желание да го промениш, недоволството от настоящето, неприемането на това, което се случва с теб, на съдбата, пришпорването на бъдещето или страха от него - това вече е диагноза.

Страхът е спиране на енергията. Спирането на енергията е смърт. Затова емоцията на страха е модел на собствената смърт. Това позволява да не се вършат глупости. Ако изпитвате страх, когато край вас е профучал камион, това е нормално. Това усещане за смърт ще накара инстинкта ви за самосъхранение да работи интензивно, и следващия път вие вече няма да излезете на пътното платно. Но ако камионът е минал покрай вас вчера, а вие все още изпитвате страх, ще се разболеете.

Дяволът - това е гений без любов. Трябва да разбираме, че духовността е само един от аспектите на познанието на Божественото. И духовното, и материалното трябва да бъдат стоплени от любовта. Този, който се покланя на парите, желанията, благополучието, се превръща в животно. Този, който се покланя на отстраняването, тънките планове, развиването на способностите, се превръща в дявол. И само този, който се покланя на любовта, може да бъде духовен и да не се отстранява от материалното, периодично ограничавайки себе си и в едното, и в другото. Човек трябва да се ограничава и в духовното.

Животът без любов не значи нищо. И съзнанието без любов също нищо не значи. За съжаление често разбираме това, вече губейки и здравето, и живота, и съзнанието си.

От: "Диагностика на кармата", Сергей Лазарев, изд. Satja Juga
Снимка: Facebook