Ние сме програмирани от фармацевтичните корпорации да бъдем нация от наркозависими | Брус Липтън

Когато от време на време по медиите се появяват публикации за чудни изцеления от смъртни болести с помощта на самовнушения, специални диети, биоенергетика или други нетрадиционни методи, върху лицата на учените и лекарите обикновено се появяват скептични усмивки.

Дори когато става дума за безспорни факти, потвърдени от съвременни методи за изследвания, традиционната медицина се отвръща от тях или се опитва да обясни неочакваното оздравяване на болния с грешка в първоначалната диагноза.

Но американският генетик Брус Липтън твърди, че с помощта на истинската вяра, на изключителната сила на мисълта човек наистина е способен да се отърве от всяка болест. И никаква мистика няма в това: изследванията на Липтън показали, че насоката на психическото въздействие е способна да променя… генетичния код на организма.

1. Околната среда е по-важна от гените

След дългогодишни изследвания Брус Липтън е стигнал до сензационен извод -  закърнялата теория, че човекът е предопределен от своята наследственост е напълно погрешна. Гените не са нищо друго освен една база данни. Информацията, която се извлича от човешкия геном, зависи от сигналите, които получава от клетките. Между другото, своите открития авторът е извършил след като изоставил традиционната лаборатория и се преместил на карибския бряг, където смятал, че условията за изследвания са по-благоприятни. Неговите проучвания са насочени към напълно ново направление на биологията – епигенетика, обясняваща как околната среда влияе на поведението на клетките без да изменя генетичния им код.

„От самото начало на Епохата на генетиката, ни е внушавано, че сме безсилни пред мощта на скритите в нас гени. Днес много хора живеят в постоянен страх, че един ден ще се разболеят от рак, също както родителите си, защото носят техните „болни“ гени. Милиони други пък вярват, че лошото им здравословно състояние не е резултат от умствени, физически, емоционални или духовни причини, а от нарушени биохимични механизми на тялото им. Вашето дете е престанало да ви слуша? Днес лекарят вместо да се опита да разбере какво се случва с тялото, съзнанието и ума на детето, предпочита да му изпише хапчета за коригиране на „химическия дисбаланс“.“

„Сериозни генетични заболявания се срещат в по-малко от 2% от населението на земята. По-голямата част от хората се раждат с гени, които им позволяват да живеят здрави и щастливи. Големите нещастия, които измъчват човечеството – диабет, сърдечно-съдови заболявания, рак, не са причинени от „лоши гени“. “

2. Теорията на Гея срещу теорията на Медея

Всички живи организми на Земята (Гея) са свързани и могат да се самоорганизират и саморегулират. Сензационният блокбъстър „Аватар“ е заснет по мотива на точно тази научна хипотеза. Липтън се противопоставя на теорията на Медея (древногръцка майка-героиня, която убива децата си). Той ни предупреждава за опасността от войната, която водим с околната среда, включително и с бактериите. Колкото и да унищожаваме микроорганизмите около нас, имунитета не се засилва, а напротив. Това именно е причината децата, които растат извън градската среда, сред животни, по-рядко да страдат от автоимунни заболявания.

„Еволюцията се крие в сътрудничеството между групите, а не между отделните индивиди.“

3. Медикаментозната наркомания

„Колкото и да се възхищавам на древната мъдрост на източната медицина, не ми се иска да нападам западните лекари, които предписват солидни количества лекарства, повишаващи смъртността при пациентите им. Медиците са хванати натясно между разума и корпоративните интереси; те са пионки на огромната фармацевтична индустрия. Архаичното им медицинско образование, основаващо се на материалната Нютонова вселена, им пречи да лекуват. За жалост, философията им остарява морално преди седемдесет и пет години, когато физиците официално приемат квантовата механика и осъзнават, че вселената всъщност е изградена от енергия.

В първите години след завършване на университета същите тези доктори продължават да се образоват за фармацевтичните продукти от дистрибуторите на лекарства, момчетата за всичко на корпоративната здравна индустрия. По същество тези хора, които нямат нищо общо със здравеопазването и чиято основна цел е да продадат продукта си, снабдяват лекарите с „информация" за ефикасността на новите лекарства. Фармацевтичните компании свободно предлагат това „обучение", за да убедят лекарите да пласират техните препарати. Очевидно е, че огромните количества лекарства, които се предписват, са в разрез с Хипократовата клетва, положена от всеки лекар, а именно: „На първо място, да не вредя на никому." Ние сме програмирани от фармацевтичните корпорации да бъдем нация от наркозависими, тъпчещи се с предписани лекарства.“

Разбира се, академичната наука приела възгледите на Брус Липтън с враждебност. Но той продължил изследванията си, в хода на които последователно доказвал, че без всякакви лекарства е напълно възможно да се влияе на генетичната система на организма.

Включително, разбира се, с помощта на специално подбрана диета. Така за един от своите експерименти Липтън създал порода жълти мишки с вродени генетични дефекти, обричащи потомството им на излишно тегло и кратък живот. След това с помощта на специална диета той постигнал мишките да започнат да дават потомство, напълно различно от родителите си – с обичайния цвят, слаби и живеещи толкова, колкото и всички останали.

Научният свят продължил да посреща негативно идеите на Липтън, но той продължил експериментите и доказал, че аналогично въздействие върху гените може да се постигне и с помощта, да речем, на въздействието на силен екстрасенс или по пътя на определени физически упражнения.

И все пак за главното въздействие, способно да променя състоянието на нашето здраве, Липтън смята именно силата на мисълта, това, което се случва не около, а вътре в нас.

„В това също няма нищо ново. Отдавна е известно, че двама души могат да имат еднаква генетична предразположеност към рак, но при единия болестта да се прояви, а при другия – не. Защо? Защото са живели различно – единият по-често изпитвал стресове от втория, имали са различни самооценка и самоусещане, пораждащи съответно и различен ход на мислите.”

4. Ноцебо: Силата на негативното мислене

„Макар че много от медиците знаят за плацебо ефекта, малко от тях взимат предвид доказателствата за лечебната му сила. Ако позитивното мислене може да ви извади от депресията и да излекува болно коляно, представете си какво може да стори с живота ви негативното мислене. Когато съзнанието - чрез положителната си нагласа - подобрява здравословното ви състояние, това се нарича плацебо ефект. И обратно, когато същото това съзнание е ангажирано с негативни мисли, които могат да навредят на здравето ви, това се нарича ноцебо ефект.

В медицината ноцебо ефектът може да бъде също толкова силен както и плацебо ефектът: факт, който трябва да имате предвид винаги когато влизате в лекарски кабинет. С думите и поведението си лекарите могат да внушат обезкуражаващи послания на пациентите си, което, убеден съм, е напълно недопустимо. Албърт Мейсън например смята, че неспособността му да вдъхва оптимизъм на пациентите си, спъва работата му със страдащите от ихтиоза. Друг пример е скритата сила на твърдението: „Имате шест месеца живот." Ако изберете да вярвате на думите на лекаря си, малко вероятно е да успеете да удължите този срок.“

Фрагменти от книгата: „Биология на убежденията“, Брус Липтън
Други източници: megavselena.bg
Снимки: brucelipton.com

В този ред на мисли