Къде е Бог в свят с коронавирус? ♥ Джон ЛЕНОКС

„Къде е Бог в свят с коронавирус?“ Това пита оксфордският професор по математика, философия на науката и християнски апологет Джон Ленокс в най-новата си книга, носеща същото заглавие. В тази малка, но задълбочена творба той разсъждава за коронавируса от позицията на различни мирогледи и показва, че християнството не само ни помага да го разберем, но и ни предлага реална надежда. Как да се справим с кризата, която променя целия ни досегашен живот и ни захвърля в огромен океан от тревоги и несигурност? Как да продължим, на какво да се опрем? Споделяме избрани фрагменти от книгата на проф. Ленокс, която завършва с признанието му: „Аз самият се боря с много трудности, за които ми се иска да имах повече яснота. Един ден ще я имаме. Междувременно смятам да последвам съвета на великия проповедник от 19-ти в. Чарлз Хадън Спърджън: 

„Бог е твърде добър, за да бъде жесток, и е твърде мъдър, за да греши. И когато не можем да проследим ръката Му, трябва да се доверим на сърцето Му.“

♥ Усещане за уязвимост

То е доста сюрреалистично. Ето ме - аз съм насред седемдесетте, седя си у дома с жена си, гледам по телевизията министъра на здравеопазването, който ни информира, че може би ще трябва да останем затворени вкъщи още четири месеца, за да се опитаме да избегнем пандемията от коронавирус, която залива света. (Има много коронавируси и точно този се нарича Covid-19, но ние ще го наричаме просто „коронавирус“ в тази книжка.) Трудно ни е да повярваме, че тази пандемия има потенциала да стане най-страшната до този момент, и че всичките ни досегашни преценки и прогнози вероятно ще се окажат далеч под реалността. Размерът на всичко това изглежда като взет от някоя антиутопия. И все пак, то се случва реално.

Никога досега не сме виждали градове и дори цели държави да се блокират, граници да се затварят, пътуването да се спира. Прекратени са всички услуги освен най-необходимите. Масовите спортни събития са отменени. Замрелите градове, блокирани в самоизолация, излъчват страх. Скоростта, с която пандемията се разпространява, подлага на огромно натоварване здравните системи на всички държави, а производството на необходимите ресурси се ускорява както никога досега.

Европа стана центърът на пандемията, произлязла от Китай. Телевизиите показват празни улици и празни рафтове на супермаркети, празни стадиони и празни църкви. А болниците са препълнени и има остър недостиг на легла. Фирми фалират, хора губят работата си. Страхът дебне навсякъде и се увеличава с нарастването на броя на засегнатите.

Един от главните ефекти е растящото чувство за уязвимост. Мнозина от нас са свикнали с един доста стабилен свят, в който животът е бил разумно предсказуем. Сега всичко това изглежда се срива - нещата, на които сме разчитали, вече ги няма и се оказваме изложени, както никога досега, на сили извън нашия контрол. Хората се страхуват за здравето си - физическо и душевно; за семействата и приятелите си - особено за възрастните и немощните; за социалната си среда; за снабдяването си с храна; за работните си места и икономическата си сигурност. И за безброй други неща.

В такава несигурна и нестабилна среда е много лесно да се изгуби чувството за пропорция. Все пак, ние изглежда нямаме проблеми да възприемем статистиката за смъртните случаи от грип всяка година. По данни на Английската държавна агенция за обществено здраве за последните пет години в Англия са умирали средно по 17 хиляди души на година от грип. За САЩ Центърът за контрол и превенция на болестите определя броя на починалите от грип от октомври 2019 г. до март 2020 г. на между 23 и 50 хиляди. Оценката за броя на загиналите по пътищата в целия свят е около 1,35 милиона за 2019 г. И въпреки това коронавирусът ни плаши повече от всички тези данни поради широкото си разпространение, експоненциалното разрастване на епидемията и шокиращия си потенциал да убие неизброими множества хора. Напълно съзнавам, че когато вие четете тези редове, от коронавирус ще са загинали много повече хора, отколкото сега, когато аз пиша.

♥ Къде е Бог?

В миналото, когато наставали времена на национални бедствия, хората в западния свят се стичали в църквите и водачите на народите призовавали към молитва. В днешно време това се случва рядко - макар че поне няколко държавни ръководители призоваха към молитва, както, разбира се, и много църковни ръководители по целия свят. Висшият съдия на Южна Африка Могоенг отправи един забележителен апел: „Моят призив към всички, които могат да се молят, е да разглеждат като абсолютна необходимост от днес нататък да го правят.“

Но в днешно време все по-малко и по-малко хора имат в живота си каквото и да било божествено измерение. Тъй като навсякъде по света църквите се затварят, за да се ограничи разпространението на вируса, мнозина се питат къде е Бог - ако изобщо Го има. Дали Той е недостъпен в карантина и самоизолация? Откъде или от кого можем да получим истинска утеха и надежда?

♥ Катедрали и мирогледи

Във времена на криза това, което търсим, е надежда. В една статия в Ню Йорк Таймс от 10-ти март 2020 г. италианският журналист Матия Ферарези пише следното:

„Светената вода не е дезинфектант и молитвата не е ваксина… Но за вярващите религията е фундаментален източник на духовно изцеление и надежда. Тя е лекарство срещу отчаянието, дава психологическа и емоционална подкрепа, която е съществена за добруването. (Тя също е противоотрова за самотата, която много медицински специалисти посочват като един от най-обезпокоителните здравословни проблеми на нашето време.)

На по-дълбоко ниво религията е абсолютният източник на смисъла на живота за вярващите. Най-основната претенция на всяка религия е да дава смисъл на цялото съществувание, включително - а може би и особено - на обстоятелства, белязани от страдание и изпитания. Ако се отнесете достатъчно сериозно към тази претенция, дори физическото здраве, лишено от по-висша цел, започва да изглежда празно и безсмислено.“ („God vs. Coronavirus“ в The New York Times, 10 март 2020)

Когато животът изглежда предсказуем и под контрол, е лесно да отбутваме настрани големите въпроси или да се задоволяваме с опростенчески отговори. Но тъкмо сега животът не е такъв - за никого от нас. Не е изненадващо, че каквато и да е вярата или религиозната ви система, големите въпроси на живота пробиват до повърхността и изискват внимание.

Коронавирусът изправя всички нас пред проблема за болката и страданието. За повечето от нас това е един от най-трудните проблеми на живота. Житейският опит с право ни е направил подозрителни към опростенчески отговори и лесни опити да се справим с него.

И така, тук искам да се опитам да избегна този вид „отговори“ и да размисля заедно с вас, колкото ми е възможно по-искрено, над някои от идеите, които са ми помагали да се боря с тези трудни въпроси, и то тъкмо сега, когато коронавирусът започна да променя всичко.

Несъмнено още дълго време ще има обвинения, контраобвинения и контра-контраобвинения за реакцията на всяка страна по отношение на коронавируса. Но нищо от това няма да ни помогне да се справим с кризата, нито да знаем как лично да реагираме най-добре.

Как ще реагираме, неизбежно ще зависи в някаква степен от нашата перспектива. Коронавирусът изглежда по един начин за заразена възрастна жена, която блуждае на границата между живота и смъртта в интензивно отделение; по съвсем различен начин - за лекаря, който я лекува; за семейството й, което не може да я посети; или за пастора, които се опитва да й помогне. Друга сериозна грижа за мнозина от нас е дали самите ние сме заразени, или сме били заразени с вируса; дали бихме могли да го предадем, или дори вече сме го предали на някой друг.

Всички ние имаме нужда да осмислим коронавируса по три различни начина - интелектуално, емоционално и духовно. И трите са важни и заедно поставят огромно предизвикателство пред всеки човек.

Всички искаме да имаме интелектуална яснота. Много хора прекарват часове в гледане на новинарски програми и преравят интернет с надеждата да намерят някоя нова информация, която ще им помогне да разберат какво се случва. Обаче интелектуалната информация трудно пробива през пелена от сълзи. Как може човек да намери смисъл - а ако не смисъл, то може би надежда - в ситуации, които са опустошителни и необратими? Дълбоките въпроси се изливат на потоци и може би, когато четете това, за вас те вече са станали река. Защо това се случи на мен - или на тях? Защо те се заразиха и умряха, а аз бях пощаден? Къде да намеря облекчение на физическата и душевната болка? Има ли надежда?

Християнинът не е човек, който е разрешил проблема за страданието, а човек, който е обикнал и се е доверил на Бога, който е страдал за него. 

♥ Две корони

Коронавирусът се нарича така, защото външният му вид наподобява корона. Короната е символ на власт и авторитет. И несъмнено този вирус има огромна власт над нас, хората. Той е невидим с просто око, но само си помислете колко бързо успя да принуди милиони, дори милиарди хора да правят или да не правят толкова много неща.

Той брутално ни напомня за нашата уязвимост. Ние хората лесно забравяме, че сме смъртни. Коронавирусът е ярко свидетелство, че и нашето отношение към творението, и отношението на творението към нас е разстроено. Това не е случайност.

Но надеждата се крие в една друга корона - короната от тръни, положена на главата на Иисус при съдебния процес преди Неговата екзекуция.

Тази корона ни показва колко дълбок е разривът между творението и Твореца. Земята е Божие творение, не наше. Ние не сме нейните собственици, но ламтим да бъдем. Ние сме само настойници и наематели, и при това увредени. Мнозина от нас са разсипали собствения си живот и живота на околните си, а да не говорим какво сме причинили на нашата планета. За хората не може да има два рая - един в присъствието на Бога и един без Него. Коронавирусът много бързо унищожава илюзията, че можем да постигнем съвършенство на земята, и превръща нашата първоначална реакция на безразличие и дори самодоволство в осезателен страх, обезсърчение и гняв.

В един свят, увреден от последствията на човешкия грях, болката и страданието са неизбежни. Може би сме успявали да се укрием от тази реалност, докато коронавирусът не се развилня по земното кълбо. Сега не можем да го игнорираме. Не можем да избегнем и големите въпроси за живота и смъртта, които той повдига. Ето отново К. С. Луис: „Ние можем да игнорираме дори удоволствието. Но болката настоява да й обърнем внимание. Бог ни нашепва в нашите радости, говори ни в съвестта, но крещи в болката ни - тя е Неговият мегафон, за да събуди един глух свят.“ (The Problem of Pain (Geoffrey Bles, 1940), стр. 81 (Проблемът болка; Нов Човек, 1995 г.)

Може би коронавирусът може да подейства като мощен високоговорител, който да ни напомни действителната статистика - че в крайна сметка смъртността сред човечеството е 100%. Ако това ни подтикне да погледнем към Бога, когото може би сме игнорирали години наред, но който е понесъл короната от тръни, за да ни върне във връзката със Себе Си и в един нов, съвършен свят отвъд смъртта, тогава коронавирусът, независимо от опустошенията, които предизвиква, ще е послужил на една много здравословна цел.

Избрано от: „Къде е Бог в свят с коронавирус?“, Джон Ленокс, Изд. Верен, 2020 г.
Снимка: goodreads.com