„Заситете тялото със здравословна храна; сърцето с радост, състрадание и любов; ума с познание; духа със спокойствие и самосъзнание.“
За осъзнаването на истината, че когато мозъкът изпитва задоволство, тялото престава да чувства глад за много храна, назаем от книгата „За какво сте гладни“ (изд. Бард).
(Luncheon on the Grass Center Panel,, 1865-66, by Claude Monet)
♥ За какво сте гладни?
В стремежа си да превъзмогна препятствията, довели до наднормено тегло, без значение дали става дума за няколко или за много повече килограми, няма да повторя онзи, познат от десетилетия съвет за здравословно хранене. Съветът е добър. Онова, което той не ни казва обаче, е как да се променим. А в това отношение осъзнатостта е от ключово значение, доколкото всички сме възпитани от общоприетите условности да рушим телата си по следните начини:
· да ядем несъзнателно, без да ни е грижа за съдържанието на храната.
· да не контролираме апетита си;
· да избираме все по-големи и по-големи порции;
· да използваме храната като емоционален отдушник, за да смекчим стреса в ежедневието;
· да посягаме към най-бързата храна, която ще ни засити.
Всички тези пречки тръгват от едно място: от ума. Тялото е физическо отражение на всеки избор, направен от нас през живота ни. Познанието е съществено, но поредният добър съвет няма да разреши проблема със здравословното хранене. Решението е в промяната на съзнанието.
Реших да покажа на хората действените механизми на промененото съзнание, начините, по които могат да го постигнат и защо да го направят. Иначе, и най-добрият съвет, дори когато води до по-здравословни хранителни навици, все така ще ни остави затворени в ограничените представи за нашите тела. А да се превърнем в хора, които неотклонно следват нормите за „правилно“ хранене и никога не си позволяват своеволия, също не е решение. С промяната в съзнанието обаче всички наши дълбоко насадени, саморазрушителни модели на поведение могат лесно да бъдат преобразени. Няма как да контролирате онова, което не съзнавате. Ако имате камъче в обувката си, веднага ще го махнете. Сигналът за болка незабавно ви казва, че нещо не е наред. С храненето не е така. Храненето твърде рядко изпраща сигнали за болка и вредните последици често се установяват незабележимо, постепенно и неочаквано. За да забележите кое не е наред в ставащото с вас, трябва да се сдобиете с ново равнище на съзнание. Едва тогава можете да пристъпите към някаква промяна.
Хранене, тегло и глад
Ако искате да възстановите идеалното си тегло, имате възможност за избор. Можете да преминете на диета или да направите нещо друго. Тази книга е за това, другото нещо. Спазването на диета следва погрешна мотивация, затова и рядко води до желаната цел. Поемате пътя на лишението и на отрицанието на себе си. Всеки ден на диета предполага противопоставяне на чувството за глад и борба за самоконтрол. Можете ли да си представите по-неудовлетворителен живот?
За да е успешен, процесът на загуба на тегло трябва да носи усещане за удовлетворение – това е „другото нещо“, което работи, когато диетите са се провалили. Ако спрете да откликвате на сигналите на тялото за глад, импулсът ви да ядете ще се превърне във ваш приятел, а не във враг. Ако повярвате, че тялото ви знае от какво се нуждаете, то ще се погрижи за вас и няма да се съпротивлява. Всичко опира до това – до правилното тълкуване на посланието, което свързва ума и тялото.
От позицията си на лекар, аз съм възпитан да анализирам глада в категориите на ръста и спада на определени хормони. Гладът е едно от най-мощните химични послания на тялото към мозъка. Не би трябвало да чувстваме глад непосредствено след хранене, нито пък малката следобедна закуска да е свързана с нуждата от второ и трето похапване. Ако подобни усещания са ви познати обаче – подобно на милиони хора, – то те означават, че чувството за глад съществува дори когато липсва потребност от храна.
Ако намирате, че прекалявате с храната, трябва да промените именно това усещане за глад. Чувството за глад и фалшивите позиви за хранене не са еднозначни с предоставянето на тялото на храната, от която то има нужда. Вашето тяло не е като кола с бензинов резервоар. То е физически израз на хиляди послания към и от мозъка. Актът на хранене е свързан с вашата себепредстава, наред с вашите навици, с обстоятелствата около вас и с паметта ви. Вашият мозък е ключът към загубата на тегло, а когато мозъкът изпитва задоволство, тялото престава да чувства глад за толкова много храна.
Подходът ум–тяло ще бъде полезен за вас, защото той ви налага едно-единствено нещо: да се изпълните със задоволство. Сама по себе си храната не може да ви донесе подобно удовлетворение. Заситете:
· тялото със здравословна храна;
· сърцето с радост, състрадание и любов;
· ума с познание;
· духа със спокойствие и самосъзнание.
Подходите ли осъзнато, всички тези неща са възможни. Пренебрегнете ли ги, те стават все по-непостижими.
Звучи парадоксално, но за да загубите тегло, трябва да се усетите запълнени в достатъчна степен. Ако постигнете друг тип удовлетвореност, храната повече няма да е проблем. Тя не е предназначена да бъде проблем. Храненето е съвсем естествен начин да се почувствате щастливи. Преяждането не е. От векове честваме живота с пиршества и нерядко те, ако са сватбени банкети или вечери в чест на нечие пенсиониране, могат да се превърнат в най-хубавите моменти в живота. Кое дете не засиява от щастие, когато внесат тортата за рождения му ден? Насладата от храната обаче може да превърне преяждането в уникален проблем. Чувството за щастие, иначе добро за вас, се обръща в нещо много лошо. В този именно момент вие се плъзвате по нанадолнището, което свързва храната със щастието:
Нормално хранене – Преяждане – Неконтролируем глад – Пристрастяване към храната
Нормалното хранене поражда добри усещания. Преяждането създава приятно усещане за момента, но в дългосрочна перспектива води до неприятни резултати. Отстъплението пред неконтролируемия глад далеч не поражда добри усещания – то ви навлича угризения, чувство за вина и фрустрация, които почти веднага ви завладяват.
Пристрастяването към храната носи страдание, влошава здравето и е причина за пълната липса на самоуважение.
Всъщност хлъзгавото нанадолнище към наднорменото тегло тръгва от нещо само по себе си позитивно: естествената благодат на храната. (Не бихте казали същото за наркотиците и алкохола, които може да са токсични, дори човек да не е сериозно пристрастен към тях.) Храната ни поддържа, а когато възприемем неподходящи хранителни навици, ние се разкъсваме между краткосрочното удоволствие (каквото ни дава вкусната лъжичка сладолед) и дълготрайната болка (множеството неудобства на затлъстяването с хода на годините).
И така, защо нормалното хранене ви се изплъзва и се превръща в преяждане? Отговорът е прост: поради липса на удовлетвореност. Започвате да преяждате, тъй като компенсирате някакъв друг недостиг. Обърна ли се назад към медицинската си практика от времето, когато бях на около двайсет и няколко, виждам как лошите хранителни навици се промъкнаха и настаниха в живота ми. Прибирах се у дома след изтощително дежурство в болницата и се чувствах крайно претоварен, ангажиран със служебните си проблеми. Мислите ми бяха все така обременени с десетки случаи. Състоянието на някои пациенти оставаше рисково. А вкъщи ме очакваше любяща съпруга и домашно приготвена храна. Говорим ли за приема на достатъчно калории, самото сядане на вечеря ни гарантира престъпване на нормите. Но за да видим скритите проблеми, трябва да преценим конкретната човешка ситуация. На път за работа спирах до автомата за кафе и вземах пакетирани закуски. Заради недоспиването дори не забелязвах какво ям. В мига, в който прекрачвах прага на вратата у дома, вече държах в ръка чаша с питие и някъде наоколо винаги се намираше наполовина празен пакет цигари. През 70-те аз бях нормален работещ мъж и следвах навиците, присъщи на всеки друг млад лекар. Намирах, че съм голям късметлия, задето имам любяща съпруга и две красиви деца. Вълчият апетит обаче, с който се нахвърлях върху питателната домашна храна, в допълнение към останалите признаци на храненето в състояние на стрес, положи началото на един крайно погрешен модел. По странна ирония дори тогава гледах на себе си като на до голяма степен осведомен и осъзнат.
Повишената осъзнатост стана причина да направя рязък завой – това решение ви предлагам и в настоящата книга. Без значение колко злоупотребяваме с него, тялото може да възстанови своя баланс. Първото правило в това отношение е да престанем да се месим в работата на природата. При нормални обстоятелства мозъкът контролира глада автоматично. Падне ли кръвната ви захар под определено равнище, отговорната за регулирането на глада област от мозъка с големина на бадем, наречена „хипоталамус“, получава послание. Когато посланието е за понижена кръвна захар, вашият хипоталамус секретира хормони, които ви карат да изпитвате глад, а когато сте приели достатъчно храна, настъпва промяна в хормоналния баланс и вие не изпитвате повече глад. Взаимовръзката между кръв и мозък е самостойна и така е било в продължение на милион години. Всяко гръбначно животно има хипоталамус и доколкото гладът е от съществено значение, в това има смисъл.
При хората обаче гладът е лесно податлив на въздействие. Случва се емоционалното състояние да ни отвори вълчи апетит или да ни направи неспособни да преглътнем и залък хляб. Може да се разсеем и да забравим да ядем или пък да бъдем обсебени и по цял ден да мислим за храна. Неизменно обаче търсим удовлетворение. Много са нещата, които могат да ви заситят освен храната. Желанието е плод на нуждата, а тя удовлетворява съвсем първични потребности:
Всеки изпитва потребност да се чувства в безопасност и сигурност.
Всеки изпитва нужда да се чувства нахранен.
Всеки изпитва нужда да се чувства обичан и ценен.
Всеки изпитва нужда да чувства живота си разумен и смислен.
Избрано от: „За какво сте гладни?“, Дийпак Чопра, изд. „Бард“, 2014 г.
Картини: Claude Monet; заглавна - Luncheon on the Grass, 1866; chinaoilpaintinggallery
