„Всяко пълно отричане на употребата на сол е неоснователно и съпроводено с опасни за здравето последици.“
За хляба, солта и захарта в традиционното ни меню, споделено от Мария Димкова в нейната „Нова вегетарианска готварска книга“ (ИК Новата цивилизация).
(Man with Two Loaves of Breads, 1879, by Jean Francois Raffaelli)
~ Хляб
Най-важната съставна част на нашата храна е хлябът. Той обикновено се прави от пшеничено и от ръжено брашно. Най-доброкачествен се прави от пшеничено брашно, приготвен заедно с триците. Хлябът, приготвен от това брашно е черен, но съдържа всичката хранителност, която има пшеницата, този хляб е най-здравословен. Посредством него най-удачно се регулира храносмилането. Хлябът съдържа в по-малко количество белтък и соли, а в по-голямо количество нишесте, което под въздействието на слюнката и стомашния сок се превръща в плодова захар, един от най-ценните продукти за нашето здраве. Смесени, тези вещества благоприятстват за постепенното и продължително хранене на организма. Човек, като се храни с хляб, може продължително време да работи без да изгладнее. Нашият народ по инстинкт консумира голямо количество хляб, с твърде добри последици.
~ Солта като храна
Във всички времена, за всички хора и всички животни, готварската сол е била реална и незаменима жизнена необходимост, която необходимост расте особено с преминаването от месния към растителния режим. Всяко пълно отричане на нейното употребяване е неоснователно и съпроводено с опасни за здравето последици. Функциите на готварската сол в организма ни са разнообразни. Ние ще изброим само по-главните:
1. Дразнейки вкусовите нерви увеличава апетита.
2. Образува солната киселина на стомашния сок – абсолютна необходимост за храносмилането.
3. Улеснява обмяната на веществата.
4. Намалява циркулиращите в организма органични отрови и спомага за тяхното отделяне.
5. Поддържа кисело-алкалното равновесие в тялото и с това се противопоставя на минерализирането му. Като имаме предвид, че здравият възрастен човек ежедневно отделя чрез урината, потта и изпражненията около 13 г готварска сол, логично е този разход да бъде запълнен, като се приема сол в умерени или минимални количества.
При някои болести (сърдечни, бъбречни, кожни) общото количество на солта трябва да бъде намалено. За предпочитане е сивата /нерафинирана/ сол пред съвсем бялата, заради магнезиевите соли, които съдържа.
~ Захар
Във вида, в който обикновено се употребява, а именно като фабрична, захарта е от малка полза, защото организмът, чрез слюнката и стомашния сок трябва да я превърне в плодова захар и едва тогава той е в състояние да я използва. Често захарта бива изхвърлена тъй както е погълната. Само е обременила организма и е убила истинския апетит. Следователно е необходимо, особено за децата, да се намали употребата на фабричната захар колкото е възможно повече, като се замени с плодова захар, намираща се в плодовете и меда. „Нека не забравяме – казва д-р мед. Густав Ридлин, - че обикновената захар, която лесно се разтваря във вода и се превръща във въглеокис в тялото, не е тъканообразуващо хранително вещество, а ограбва минералните вещества. Тя развива само пламък, както сламата временно увеличава топлината на тялото и чрез силно дразнене кара тия болни идеалисти да се мамят относно наличността на телесната си топлина и жизнената си енергия.“
Избрано от: „Нова вегетарианска готварска книга. 1100 добре проверени рецепти“, Мария Димкова, ИК „Новата цивилизация”
Картина: Man with Two Loaves of Breads, 1879, by Jean Francois Raffaelli; chinaoilpaintinggallery