Когато намалява отдаването на енергия, човек става песимист ♥ Сергей ЛАЗАРЕВ

„Сега в света се наблюдава синдром на хроническата умора. Изкривяването на ценностната система води до болести. Колкото по-голяма е енергийната сила, толкова по-трудно се разболява човек.“

(„The double secret“, Rene Magritte, 1927; Paris, France)

Преяждането, обездвиженият начин на живот двойно вредят на нашата фина енергия. В книгата „Лествица“ думите „тъжен“ и „мързелив“ са еднакви по смисъл. Защо? Когато намалява отдаването на енергия, човек става песимист. При шведските дървари. например, никога не се срещат депресии и самоубийства. Съвременната цивилизация задоволява всички желания на хората, чувствително намалява техния енергиен разход, което довежда до намаляване на количеството любов в душата. Човек постоянно сканира бъдещето и хвърля енергията си за мечти, надежди и желания. Колкото повече е енергията, толкова по-интензивно протича реализацията на мечтите, толкова повече опити прави човек и толкова пo-голям оптимист става той. И ако на външно ниво изхвърлянето на енергия е намаляло, е необходимо по-интензивно да се отделя енергия на фино ниво. Това става в творчество, интелектуалната работа, хобито, които изискват голям разход на нервна енергия, алтруизъм, добродушие, любов към Бога.

Между другото сериозната молитва изисква много голям разход на нерви. Но щом като притежаваме физическо тяло, физическите усилия също са ни необходими. Значи, държава която не поощрява развитието на спорта, в някакъв смисъл ражда песимисти и увеличава броя на болните хора. Ако парите не се влагат за физическа култура, те ще отидат за лечение болести, предизвикани от недостатъчното движение.

В последно време започнах по-често да ходя пеш. Опитам се да се движа четиридесет-петдесет минути на ден. Дори да не излизам на улицата, просто обикалям стаята. Започнах да тренирам на тренажор и изведнъж ме заболя сърцето. Учудих се - когато се набирам на лоста, сърцето не ме боли, а ето че след тренажора ме заболя. Постепенно стигнах до извода, че най-добрият тренажор е движението в естествени условия. Не знам защо тренажорът, който имитира вървене или изкачване, не ми доставя това удоволствие, което получавам oт изкачването на стълбите. Най-добрият тренажор зa мен се оказа обикновеното качване на стълбите. Слизам няколко етажа по-надолу и след това се връщам обратно и се чувствам прекрасно. А на тренажора става нещо друго. Опитах се да направя диагностика какво точно е станало с мен, когато започнах да се упражнявам на тренажор. Появи се странна картина. Седем-осем пъти се беше увеличила концентрацията върху сексуалността, продължението на живота, човешката любов. Оказа се, че тренажорът може да направи човека импотентен и да увреди сърцето му. Защо? Най-вероятно, всичко се крие в подсъзнанието. Защо ползваме тренажор? За да направим добра мускулатура и да подобрим фигурата си. А за какво ни трябва хубава фигура? За да увеличим сексуалната си привлекателност. Това означава, че всяко движение на тренажора увеличава нашата концентрация върху секса и отрицателно влияе върху потомството и енергийността ни. Сигурно затова американките, които активно се занимават с фитнес имат великолепни фигури и грозновати лица. В тяхната сексуалност печели тялото и губи лицето.

Съвсем друго става, когато изкачваме стълбището. Там няма нужда от красиви мускули, а от голяма вътрешна енергия и точно това ни дава здраве. Любопитен е фактът, че аз често изкачвам стълби заедно със спортисти-културисти и при това дишането ми не се нарушава, а те видимо се изморяват и започват да дишат тежко. Мускулите им са големи, а нямат енергия. Ако искате да разберете колко е висока вътрешната енергия на един човек, вижте го след като изкачи осмия етаж. Мускулният обем тук няма никакво значение.

В тази връзка, имам една интересна хипотеза, в която обяснявам дълголетието на планинските жители на Кавказ. Но, първо едно малко научно наблюдение - ако човек живее в блок без асансьор между петия и седмия етаж, неговото сърце винаги е в по-добро състояние, отколкото на човек, които ползва асансьор. Учените обясняват това като една обикновена тренировка. Аз мисля, че преди всичко играе роля психологическият фактор. Ако знам, че ще се кача до апартамента си с асансьора, на мен не ми трябва енергия. Ще мина и без нея. Ако пък асансьорът се развали и аз тръгна пеш, това може да предизвика силен стрес и да ме разболее. Ако обаче знам, че трябва всеки ден да се качвам до седмия стаж по стълбите, тогава независимо дали искам, аз ще трябва да имам стабилен запас от енергия, без значение колко често ще ми се налага да го правя.

По същия начин подсъзнанието на планинските жители предполага изкачване на известен брой километри в планината. Ще повторя, че основната сила на човека се определя не от обема на неговите мускули, а от вътрешната енергия. До, когато един човек само няколко пъти през живота си се изкачва в планината, той би трябвало да има голяма енергия, за да не умре от претоварване. Следователно поведението трябва да бъде насочено към поддържане на високо енергийно ниво. Фината енергия най-силно се разрушава от концентрацията върху секса. По тази причина в Кавказ и до ден днешен не съществува сексуална разпуснатост. И затова кавказците винаги са били много потентни и здрави хора.

Тренажорът позволява изразходване на външна енергия често пъти за сметка на вътрешната. Човек се упражнява на тренажора с часове, мускулите му стават красиви и големи, но енергия няма, потентността му пада, сърцето му започна да прескача, а после се появяват болестите. Убедих се, че най-добрите видове спорт са плуването, ходенето, тениса, билярдът и т. н. На моето стълбище до шахтата за боклук съм закрепил една тръба от щанга. Така имам идеален лост и след половинчасова разходка в стаята или след няколко изкачвания на стълбището, аз по няколко пъти се набирам на него.

Спомням си една шокова ситуация, в която изпаднах преди осем години. Бях в Северен Кавказ, живеех на хотел. Играхме тенис на улицата. Аз спечелих и от радост се хвърлих на лоста да се набера десетина пъти и не успях да се набера нито веднъж. Никога не съм очаквал, че съм толкова слаб. Тогава си поставих за задача да се набера дванадесет пъти. Но някъде по средата изведнъж ми стана лошо. По-късно разбрах защо. Същото става и в професионалния спорт. Отдаването на енергия става не за постигане на любов в душата, а за получаване на определен резултат. Сега вече, откакто се занимавам с гимнастика aз имам една цел - да отдавам енергия и да почувствам радост в душата си. Ако няма полет на душата, само ще се измориш. В такъв случай е по-добре изобщо да не правиш нищо.

И така стигнах до следния извод. Еволюцията не означава увеличаване на мускулната маса и на външната енергия. Това вече се е случило при динозаврите. Едни красив, развит мускул при максимално натоварване дава минимум енергия, а трябва да става точно обратното - при малка по количество работа трябва да има много по-голямо изхвърляне на енергия. Вече описах младежкото си увлечение от статичните упражнения, при които без да се увеличава обема на мускулите, многократно се увеличава силата. Отказах се само зарази това, че на тази възраст нараства не само силата, но и цялостната енергия - и сексуалната, и волевата. Става все по-трудно да се справяш с желанията. Интуитивно усетих, че това е опасно. Става така, че нашата слабост става наша защита, ако имаме ниска нравственост и неправилен мироглед.

Сега в света се наблюдава синдром на хроническата умора. Мисля, че причината е същата. Изкривяването на ценностната система води до болести. Колкото по-голяма е енергийната сила, толкова по-трудно се разболява човек.

Избрано от: „Диагностика на кармата“ (част 11), Сергей Лазарев, изд. „Станпрес“, Бургас, 2003 г.
Картина: „The double secret“, Rene Magritte, 1927; Paris, France

11220 Преглеждания