„Ние сме устроени по такъв начин, че не можем да продължим „щастливо” напред в бъдещето, ако отказваме да изживеем напълно и да приключим миналото.“
(„Неутешное горе“, 1884, Крамской, Иван Николаевич)
Освободете се от миналото и незавършените работи
Мислите на недоволство, гняв, самообвинение, вина или ниско самочувствие пречат на постигането на дълбокия сън. Би било по-правилно да опиша лечението на нашите потиснати и заключени чувства и преживявания като „завършване” (приключване) на миналото като нещо различно и противоположно на „освобождаването” на преживяното в миналото, представляващо така наречената „освобождаваща терапия” при психологическите консултации. Без да завършим преживяванията и спомените си за това, което сме изпитали в миналото, те не могат да бъдат „архивирани” в библиотеката на нашата дългосрочна памет.
Ние сме устроени така, че трябва да завършим и изживеем докрай всяко нещо в нашия живот, за да можем да постигнем мъдрост.
Функциите на паметта ни зависят от две части на нашия мозък, наречени Хипокампус (Hippocampus), или морското конче, (Според Аmerican Heritage Dictionary – ивица в дъното на всяка странична камера на мозъка, която се състои основно от сиво вещество и има главна роля в процеса на запаметяване; думата има има къснолатински произход, и означава морско конче с предни крака на кон и опашка на делфин – тази част е наречена така заради формата, която има при напречно сечение; произлиза от гръцката дума hippos – кон и kampos – морски, морско чудовище), и Амигдала (Amygdala) или бадема, (Според American Heritage Dictionary – маса от сиво вещество с форма на бадем, разположена в предната част на слепоочния мозъчен дял; нарича се също бадемообразно ядро; на латински думата означава бадем и произлиза от гръцката амугдал). Тези две части на мозъка се грижат за подреждането и обработването на информацията в различни секции на мозъка, подобно на задачата на библиотекаря в библиотеката.
Аз предполагам, че когато ние отказваме да се справим или да се изправим пред определени „незавършени” въпроси и дела в нашия живот, като например заключена мъка, неопрощаване, вина и други, те се акумулират или в Амигдала (бадема), или в кората на предната част на мозъка, докато не разрешим тези проблеми за самите себе си и не се справим с тях по начин, който ни прави по-мъдри и ни води към истинското познание и разбиране за живота. Ако отказваме да се изправим и да „приключим” определени преживявания, като ги осъзнаем и разберем своята истина за тях, Амигдала (бадемът) или кората на предната част на главния мозък се превръщат в „нашите препълнени кофи за боклук”. Ако веднъж се справим с нашите потиснати чувства и преживявания и се научим от тях, те могат да продължат пътя си към складовете на паметта и Амигдала (бадемът) и мозъчната кора ще се освободят от товара си, а функциите на нашата памет и биологичния ни часовник ще възвърнат идеалната си форма.
Освобождаването на Амигдала /бадема/ и на мозъчната кора от „незавършените дела” позволява на дълбокия сън да настъпи. Тъй като Амигдала и мозъчната кора имат здрава и тясна връзка с хипоталамуса, когато бъдат задръстени с огромно количество незавършени дела, те дават на хипоталамуса сигнал да попречи на настъпването на R.E.M. (Ар.И.Ем.) съня, на натрупването на енергия и на хармоничното функциониране на нашите органи. Хипоталамусът е нашият главен емоционален контролен център, нашият център за реагиране на органите и биологичния часовник, който измерва работата на нашето тяло.
Ние сме устроени по такъв начин, че не можем да продължим „щастливо” напред в бъдещето, ако отказваме да изживеем напълно и да приключим миналото.
С други думи, ако отказваме да се изправим лице в лице и да приключим напълно с неразрешените ни проблеми и преживявания от миналото и така да се поучим от тях и да станем по-мъдри, ще предизвикаме в нашия организъм реакция, която ще му попречи да функционира правилно и да натрупва достатъчно енергия, с която да продължим напред.
Доказано е, че част от причините при всички здравословни проблеми, предизвикани като естествена реакция на организма, са потискане на чувствата, отдавнашни проблеми със съня и неправилно функциониране на биологичния часовник. Ако можем да въздействаме на тези три области на нашето устройство, можем да започнем да преодоляваме болестта и да постигнем най – високата производителност на енергия на организма ни.
Огромният ефект на „незавършените дела”
В изключително важен медицински доклад докторът по медицина Дж.У. Поли, предоставя пет медицински случая, доказващи, че потиснатата скръб и друг подобен емоционален стрес са причините за автоимунните болести. В доклада си той разказва за стотици случаи на успех при лечение чрез освобождаване на потиснатото чувство на стрес или тъга и нарича тези подсъзнателни бариери, които ги задържат, „незавършени дела”. Патологичното състояние на тъга може да бъде предизвикано от някакъв вид загуба в живота като загуба на благосъстояние и охолен начин на живот, край на някаква връзка, загуба на любим, загуба на самоуважение или дори измъчване поради невъзможността да бъдеш свободен. Петте цитирани медицински случая се отнасят за заболяванията артрит, разстройство на щитовидната жлеза и намалено кръвоснабдяване в слепоочната област на мозъка. Голяма част от заболяванията на централната нервна система и автоимунните заболявания се предизвикват от разстройство във функциите на хипоталамуса, хипокампуса (морското конче), кората на предния мозък, амигдала (бадема) и слепоочната област на мозъка. Всички тези области реагират на емоционалното ни състояние.
Липсата на любов, унищожението на клетките и безсънието вървят ръка за ръка
Колкото повече „незавършени дела” натрупваме, толкова повече пречим на любовта, съня и растежа. В действителността всички неща, които могат да бъдат наречени „незавършени дела”, представляват неща, които разрушават любовта, вследствие на което разстройват съня, а оттам и паметта, отговорна за пълноценното развитие на клетките. Отказът да се изправим срещу някои от нещата, които отричаме, има същия ефект като отказът да си платим дълговете. Събирачите на дългове (съдия – изпълнителят или публичният изпълнител) постоянно ще ни гонят и ще ни напомнят с призовки за изпълнение, които ще ни пречат да спим нощем, за да се оправи положението и да си „разчистим сметките”.
Когато сме се вкопчили в чувства като неспособност за прошка или чувството на вина, нашето съзнание постоянно ни ръчка с натяквания, които ни пречат да спим, за да ни накара да разрешим неразрешената ситуация.
Една от причините за болестните състояния на страх и депресия
Ако отказваме да изпразним препълненото с неразрешени проблеми кошче на нашето съзнание и нашият потиснат негативизъм продължава да расте с годините, накрая ще предизвикаме безпокойство, емоционална неуравновесеност и пристъпи на депресия, а в някои крайни случаи и автоимунни разстройства. Ние сме устроени да живеем като съвършена и излъчваща любов клетка. Любовта във всичките й аспекти е единственото нещо, което ни позволява да постигнем редовен дълбок R.E.M. (Ар.И.Ем.) сън. Тези аспекти включват и любовта към живота, любовта към честността, любовта към близките около нас, уважение към нещата, които създават щастието.
Убеден съм, че ние се сътворени по начин, който ни пречи да избягаме от трудните въпроси и неща, изискващи усъвършенстване и сила на нашия характер. В много случаи при поставянето на диагноза и консултации съм откривал заболявания на централната нервна система и автоимунни заболявания, които са пряко свързани с продължителното „приемане” на страдания и трудности, които са могли да бъдат избегнати, ако болният е споделил проблемите и се е борил за това, което му се полага. В много други случаи съм откривал, че самообвинението, недоволството и вината са причината за загубата на съня и зараждането на здравословните проблеми, и отново в тези случаи единственото, което е било необходимо, е била силата да се изправиш лице в лице с проблема.
От: „Прекрасен сън – изобилие от енергия“, Ноел Батън
Картина: „Неутешное горе“, 1884, Крамской, Иван Николаевич, ru.wikipedia.org