За лечебната сила на гроздето, съхранило слънцето в своите кехлибарени зърна, споделено от уважавания наш лечител в книга му „Българска народна медицина“ Том 1: Природолечение и природосъобразен живот“ (Изд. „Астрала“).
(Still Life with Grapes,1887, Vincent van Gogh)
Гроздолечение
Лечението с плодове е практикувано още от древни времена, но в последните няколко десетилетия то придоби особено разпространение. Прилагало се е лечение с грозде, ягоди и лимони. Най-известно между тях е лечението с грозде - Плиний, Целзий и Гален споменават за това в съчиненията си.
Ето накратко как народната медицина препоръчва да се провежда гроздолечението:
Болният сутрин много рано на гладен стомах да яде сладки видове грозде с тънка външна обвивка, сочно месо и лесно отделящи се семки, след като грижливо го измие от препаратите, с които е било пръскано. Някои препоръчват обвивките и семките на гроздовите зърна да се изхвърлят, защото могат да причинят разстройство на червата. Други, обратно, да не се изплюват. Някои хора с по-чувствителни стомаси не понасят обвивките и семките на гроздето. Те трябва да пият само сока, който се получава, когато се прецежда смачкано предварително добре измито грозде. След това болният закусва. Преди обяд отново яде втора порция грозде. Това се прави и преди вечеря.
Всичкото грозде, което трябва да се изяде през деня, се разделя на три части: сутринта се изяжда половината, а останалата половина се разпределя поравно за преди обеда и преди вечерята. Обикновено общото количество грозде, което се изяжда за 24 часа, е от 1 до 2 кг. Превишаването на това количество може да има лоши последици за организма. Гроздето съдържа средно 15 % захар, което значи 150 г в килограм, и ако човек изяжда 3 кг грозде, значи изяжда 450 г захар. Това огромно количество захар, което се повишава още и от обикновената храна, натоварва много черния дроб. Ето защо добре е дневното количество грозде да не превишава 2 кг.
Най-добре е да се яде по 1,5 кг на ден и лечението да продължи 2-3 месеца. Ако стомахът на болния позволява, добре е гроздето да се яде заедно с обвивката и семето в него. В този случай гроздето трябва да се сдъвква добре.
За да не се дразни слизестата обвивка на стомаха, трябва преди употребата всеки грозд (макар вече и да е измит) да се топне и в топла вода (40°С).
Гроздето действай пикочогонно, очиства, алкализира и минерализира организма. То участва в градивните процеси, възстановява загубени вещества. Много добра храна е за разни форми туберкулоза, очни болести, ушни болести, маточни болести, заболявания на далака и на черния дроб, невротично сърцебиене и други нервни заболявания, невралгия, венцебол, скорбут, скрофули, разстроена обмяна на веществата. То лекува запека и неговите последици. С него се постига успех и при лечението на някои стомашни и чревни заболявания. Действа добре върху хемороидите (маясъла). Облекчава черния дроб и подобрява някои негови функции, особено ако е увеличен. Действа добре при подагра, при пясък в жлъчния мехур, бъбреците и пикочния мехур, при мигрена и артритни заболявания.
Изобщо лечението с грозде, особено когато е съчетано с водолечение и с други природолечебни методи (слънце, въздух, гимнастика и др.), оказва отлично действие.
Гроздолечението повлиява добре и някои кожни заболявания. В резултат изчезват много кожни прояви - екзема, копривна треска, ергенски пъпки (акне) и пр. За лечение на малокръвие някои препоръчват да се яде грозде от лозя, чиято почва е богата на желязо. Вероятно малокръвните, които ядат гроздето, като отиват сами на лозето, подобряват здравето си, защото слънцето е това, което принася голяма полза покрай тази от гроздето.
Лекарите в древността са препоръчвали лечение с грозде на болни от захарна болест (диабет). Наистина изглежда парадоксално: лечение със захар, когато това е забранено. Възможно е това лечение да има добри резултати у диабетици, които имат добра поносимост на въглехидратите и когато гроздето се употребява в допустимото количество по лекарско предписание.
При някои болни гроздолечението се прилага за отслабване, при други - за напълняване. Това зависи от начина и количеството на употреба на гроздето; при първите с гроздето се цели намаляване на храненето и се прилага несладко грозде, при вторите - увеличение, т. е. към обикновената всекидневна дажба се прибавя гроздето, с което се дават допълнително 1 000-1 200 калории.
Освен през есенния сезон - август, септември и октомври - лечението може да се проведе и през останалото време посредством сухо грозде (стафиди) или пък гроздов сок (мъст), получен чрез стерилизация.
Стафидите се употребяват сутрин по 25-50 г, а преди обед и вечеря - по 50 до 100 г.
Гроздовият сок се употребява до 1-1,5 литра на ден: по 0,5 л сутрин, обед и вечер преди ядене.
Пресният гроздов сок съдържа много захар и минерални вещества (калий, магнезий, калций, силиций, желязо); намират се също и фосфати и малко количество белтъчини. Пресният гроздов сок съдържа също витамин С и витамини от групата В и е отлична храна за децата.
Консервираният гроздов сок има по-малка биологична стойност от пресния и затова пресният сок трябва винаги да бъде предпочитан.
Разбира се, при гроздолечението трябва да се избягват месото, зелето, саламите, преварените яйца, сиренето. Бира също не бива да се пие. Мляко се допуща.
Забележка. В последно време лозята се пръскат не само със син камък, но и с други химикали, например арсенови съединения (парижко зеленило), които са опасни отрови, често предизвикват стомашни разстройства с диария, повръщане и пр., а понякога свършват и със смърт. Това налага гроздето, преди да бъде употребено, най-малко 15-30 минути да се кисне в чиста вода с 1/4 л оцет на 1 л вода, след това да се изплакне в 2-3 чисти води и тогава да се яде.
Из: „Българска народна медицина“ Том 1: Природолечение и природосъобразен живот“, Петър Димков, изд. „Астрала“, 2001 г.
Снимка: Still Life with Grapes,1887, Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery