„Плоскостъпието влияе на формирането на ставите. В бъдеще това са артрози на коленете, болки в гърба, главоболие.“
Защо е важно малките децата да ходят и тичат боси, кое спомага за доброто развитие на мускулите на ходилото и защо ортопедичните стелки не са най-доброто решение на проблема - съветите на проф. Сергей Бубновски - създател на оздравителна система, използваща неоперативни методи за лечение на гръбнака и ставите.
(A Childhood Idyll (1900) by William-Adolphe Bouguereau)
Как да се избегне плоскостъпието при петгодишно дете?
При слаби мускули на стъпалото, тоест в тези случаи, когато детето малко се движи, бяга и скача, не ходи босо по земята, а също и по вода, по роса, по камъни, мускулите на стъпалото не се развиват. Именно стъпалото се явява основен ресор на цялото тяло, който удържа цялото му тегло, като в същото време противодейства на гравитационното поле на земята. Трябва да се прави масаж на ходилото на бебето до 6 - 8-ия му месец. Със започването на двигателната дейност на детето трябва да му се създадат условия за това да започне да скача в детския домашен ъгъл на батут, захващайки се с ръце за гривни или трапец. Обикновено на децата много им харесва да скачат. Тоест програмата за скачане при децата до 2 - 3 години трябва да включва в себе си подскоци на малки батути, бягане боси по пясъка, по камъни, което способства за достатъчно доброто развитие на мускулите на ходилото, предотвратявайки плоскостъпие.
Трябва да се стараем детето да ходи и на пръсти, и на пети. Аз се отнасям отрицателно към твърдите стелки на ортопедичните обувки. Счита се, че те помагат за развитието на стъпалото. Аз мисля, че те фиксират стъпалото и не позволяват на мускулите му да се развиват.
Разбира се, най-добрата профилактика е да се ходи бос, толкова колкото е възможно. На плажа, по камъни, на село. Нека детето да тича, нека се дразнят мускулите на стъпалата. Те се съкращават при тичане по камъни. Значи се развиват. Това се явява най-добрата профилактика за плоскостъпието.
В градски условия е добре поне вкъщи да се ходи бос и да има занимания на тренажора. А краката може и да се измият, ако някой се притеснява от изцапаните крака на малчугана. Ако детето започне да киха и стъпалата са станали много студени, тогава, разбира се, трябва да му обуете сухи чорапки, някакви обувки за няколко минути. В момента, в който се затопли, то само ще свали това „одеяние“ от краката. Моите деца никога не са носили пантофи и обувки вкъщи. Всичко се разхвърляше, подмяташе и за тях най-естествено беше да ходят боси. И второ - трябва да приучите детето след босоногото щуреене из къщи да изплаква краката преди сън със студена вода. И трето - масаж! Много е добре детето да търкаля с ходило топка за тенис и всякакви други подходящи за целта предмети: кръгли пръчки, масажори и т.н.
Може смело да се каже, че до 8-10-годишна възраст профилактиката на плоскостъпието трябва да се явява едно от главните направления във физическото възпитание на детето. Скоковете на батут, бягането, подвижните игри - това е необходимият арсенал за такова възпитание. Плоскостъпието влияе именно на формирането на ставите. В бъдеще това са артрози на коленете, болки в гърба, главоболие.
Носенето на ортопедични стелки способства за атрофия на мускулите на краката - влошава състоянието до степен невъзможност за придвижване.
Може ли да се оправи плоскостъпието в зряла възраст?
Коригирането на проскостъпието в зряла възраст не е необходимо, тъй като стъпалото вече е оформено, особено с помощта на хирургическа намеса (реконструкция), но възстановяването на относителната сила на мускулите на ходилото, която да компенсира това плоскостъпие, тоест да се избавите с помощта на упражнения от болките в ставите, гърба е напълно възможно. Не виждам никакви проблеми, ако човек реши да постигне тези резултати. Да се носят ортопедични стелки, които помагат за атрофия на мускулите на ходилата - значи да влошавате общото състояние до степен невъзможност за придвижване.
От: „1000 отговора на въпроса: Как да си върнем здравето“, Сергей Бубновски, изд. „Жануа 98“, 2016 г.
Картина: A Childhood Idyll (1900) by William-Adolphe Bouguereau
