Стомахът е баща на здравето ♥ Петър ДИМКОВ

Как да се храним правилно

Храната служи за възстановяване на разрушените и остарели части на човешкия организъм. Тя е един от най-важните фактори на нашия живот. От голямо значение е храната да се взима в правилно определено време, от което да не се правят големи отклонения. Като седи на масата, човек трябва да е спокоен и да има апетит. Ако е уморен, по-добре е да се храни след известна почивка. Храната трябва да се поднася в чисти съдове, на чиста маса и в приятна форма.

Човек трябва да удовлетворява естествения глад и да унищожава в себе си неестествения апетит. Глад и апетит са две различни понятия. Гладът е естествена потребност за храна; апетитът е придобита привичка да се яде и пие.

Правилното и редовно хранене се състои в подбор на съответните за организма продукти, сготвени или приготвени по най-опростен начин, без запържване, и приемане всякога на прясна храна, навреме и само добре сдъвкана. Този процес трябва да се извършва с мисълта, че храната внася живот, здраве, сила и мощ в организма, способност за продуктивна работа. Тялото трябва да бъде винаги нахранено и годно всеки момент за работа, но никога охранено и угоено.

Ако хората ядат само тогава, когато са гладни, и се хранят с проста, чиста и здрава храна, те ще знаят много по-малко болести. Затова и народната поговорка казва: „Стомахът е баща на здравето.“ Нормалното храносмилане предполага нормално хранене. Всеки излишък и всеки недостиг на храна означава нарушение на храненето, следователно се отразява неблагоприятно на общото здравословно състояние. Безспорно е, че поддържането на правилно хранене изисква себепроучване и индивидуализиране. Това, което допада на един организъм, не допада на друг. Ето защо всеки трябва да положи усилия да проучи естеството и особеностите на организма си, за да опознае и прецени слабите и силните му страни и съобразно с тях да нагласи храненето и изобщо живота си.

Добра храна за човека са и плодове, орехи, лешници и други такива, също и сурови листа (салати), и корени (картофи, моркови и др.), а за кърмачетата - майчиното мляко, после иде кравето мляко, мед и пр. Малко по-слаби са вече просто сготвените зеленчуци, ориз и пр.

За да бъдем винаги здрави, трябва да ядем разнообразна храна, и то 3 пъти дневно, и да се научим да ядем и пием само толкова, колкото е нужно за задоволяване на глада и жаждата. Ястията и питиетата не трябва да са много горещи, защото ще повредят храносмилателните органи. Студените ястия възбуждат по-малко храносмилането, отколкото топлите, и предизвикват понякога неприятно чувство при преглъщане. Студени питиета трябва да се пият бавно и никога на празен стомах. След ядене на плодове не бива да се пие вода.

Бавното ядене и основното сдъвкване на храната са само от полза на храносмилането, а недостатъчното сдъвкване на храната не само че пречи за доброто ѝ използване, но и причинява, с времето, повреди на стомаха и червата. Питиетата трябва да се пият на глътки, а не да се наливат в гърлото. Лошите зъби пречат на доброто дъвчене и могат да причинят храносмилателни смущения и дори болести на тези органи. Не трябва да се пропуска поддържането на чистота на устата и своевременното оздравяване на зъбите. Освен това трябва да бъдем весело настроени през време на хранене. Да не се храним с тлъста храна, топъл хляб и много сладки. Също да не се храним веднага след сериозен умствен или физически труд, а да почакаме, докато мускулите и нервите ни се успокоят напълно. Изтощеният организъм се нуждае преди всичко от почивка, а после от храна. Сутринната закуска трябва да е лека, понеже през това време организмът няма голяма възстановителна работа - той е отпочинал през нощта. Не трябва да ядем това, което опитът ни е показал, че ни вреди. Трябва да употребяваме разнообразна храна. Да не употребяваме алкохолни напитки, тютюн и силни подправки. При изтощен организъм да употребяваме често вместо вода плодов сок, зрели плодове, плодова лимонада, а при пиене на вода да поставяме в нея малко лимонов сок.

Ако почувствате пресищане, не се страхувайте, че ще пропуснете един обяд или закуска - по-добре е да се даде възможност на стомаха да се справи с това, което не е могъл да смели. Човек може да прекара без храна няколко дни, без да има каквито и да било вреди от това. Ако здрав човек за два-три дни (тримирене) се откаже съвсем от храна и само от време на време утолява жаждата си с малки глътки вода, то такъв глад подмладява организма и усилва неговата енергия.

Благодарение на такова гладуване организмът като че ли се изчиства от приетите в повече храни, храносмилателните органи си почиват. В края на първия ден може да се усеща шум в ушите и тежест в главата, болки под лъжичката, виене на свят. Това постепенно преминава, настъпва състояние на слабост и покой. Две-три денонощия са достатъчни за очистване на организма и възстановяване на силите. Само по себе си се разбира, че в тия дни човек не трябва да се преуморява с работа.

Също от много голяма полза за здравето е и периодичното гладуване - един ден в седмицата, примерно петък. И този ден най-добре е да не се сменя, за да свикне към него организмът ни. В този ден да не се употребява никаква храна освен сутрин, обед и вечер по 1 чаша топъл чай от липа, подсладена с малко мед. От това на другия ден човек има великолепно самочувствие.

Основа на природолечението е природосъобразната храна, която е предимно млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци. Естествени храни за човека са: мляко и млечни продукти, плодове, богати на витамини и минерални соли зеленчуци и грудкови растения, ядки на черупчести плодове, бобови и зърнени храни. Най-лека, здрава, полезна и същевременно най-ценна е суровата или просто сготвената плодова и зеленчукова храна. Хлябът (типовият и по-малко белият) дава останалото необходимо количество въглехидрати, белтъчини и соли. Плодовете също набавят въглехидрати и минерални соли. В тях има и голямо количество витамини. Чрез грахови и бобови зърна човек приема достатъчно белтъчини, въглехидрати и витамини и малко мазнини, а чрез зеленчуци - витамини, минерални соли и малко въглехидрати. Такава храна с прибавени мляко, млечни продукти и яйца е достатъчна за организма на човека, за поддържане на силите му, за заменяне на изхабеното и за изграждане на новото, което му е необходимо, за да се развива и да укрепва. В различните краища на нашата страна народната ни медицина е създала някои общи правила за хранене. Те могат да бъдат резюмирани така:

1. Не яжте, ако не усещате глад или пък не сте в добро настроение и особено ако сте разгневени, защото насила приетата храна не се използва добре.

2. Дъвчете бавно и грижливо храната си, докато се ослюнчи добре и стане на каша в устата, защото недобре сдъвканата храна дразни стомаха и червата и може да предизвика стомашно-чревен катар и хроничен колит.

3. Бъдете умерени във всичко и особено в храненето! Народната мъдрост гласи: „Малкото храна продължава живота.“ Тя важи главно за възрастни и стари хора, а при децата и подрастващите е необходима храна в достатъчно количество.

4. При употреба на сготвена храна тя трябва винаги да има приблизително температура на тялото - около 37°С, т. е. да бъде топла.

5. При лошо храносмилане избягвайте честата употреба на трудно смилаеми храни: зеле, грах, леща, боб, кромид лук, чесън и твърдо сварени яйца, особено вечерно време. Тези храни образуват много газове. Шушулкови плодове (фасул, грах, леща и др.) да се ядат 1-2 пъти седмично, добре сварени, и то само на обяд.

6. Избягвайте, особено вечерно време, кисели и много тлъсти ястия, пържени храни, трудносмилаеми видове сирене, силно подсладени и много солени ястия, пресни тестени храни, газирани питиета (сода, лимонада и др.).

7. За подправка употребявайте предимно лимонов сок и при липса на лимони - кристална лимонена киселина, винена киселина (лимонтозу), чист винен или плодов оцет.

8. Ако организмът е изтощен, вместо вода употребявайте плодов сок, зрели плодове, плодова лимонада, а във водата, която евентуално приемате, слагайте малко (5-10 капки) лимонов сок за чаша вода.

9. Консумирайте яйцата рохки и в неголямо количество (до 2-3 на ден), като броите и яйцата, сложени в яденето; при децата - 1/2 - 1 яйце на ден или през ден в зависимост от възрастта, а при старите хора - общо 2-3 яйца на седмица.

10. Ако не сте вегетарианци, постете по 1 ден в седмицата, понеже запекът, като последица от преяждане, особено с месна храна, се лекува най-добре чрез временно постене (гладуване).

11. При жажда пийте умерено и винаги на глътки прясна хладна вода, особено сутрин 1 час преди закуска, за да нямате запек, половин час преди обяд и вечеря и вечер преди лягане. Ако имате възможност, утолявайте жаждата си предимно с плодове.

12. Избягвайте лютите и силно подправените с пипер, горчица и други подправки ястия. Те увреждат стомаха.

13. Избягвайте горещите храни, защото увреждат стомашната лигавица.

14. Хранете се ритмично 3 пъти дневно. Храната не трябва да е еднообразна. По-добре е да бъде топла и кашеста, отколкото гореща и твърда.

15. Ако обичате кафето, предпочитайте кафе от фий, понеже то подпомага храносмилането и успокоява нервите.

16. За предпочитане са липовият и вегетарианският (билков) чай.

17. Отбягвайте алкохола и тютюна - те скъсяват живота.

18. Не консумирайте едновременно храни, които си пречат при храносмилането, а именно:

а) прясна риба заедно с мляко;

б) солени и кисели заедно със сладки храни;

в) много растителни белтъчини заедно с много животински, например фасул, леща, соя заедно с яйца, сирене, кашкавал;

г) животинско масло заедно с растително;

д) сурови зеленчуци заедно с плодове.

Забележка: умереното консумиране на тези комбинации не е вредно.

19. По възможност да не се използват повторно мазнини, в които вече е пържено.

20. Никога да не се преяжда.

От: „Българска народна медицина“ Том 1: Природолечение и природосъобразен живот“, Петър Димков, изд. „Астрала“, 2001 г.
Снимка: petardimkov.com