Мускулната депресия и началото на угасващото здраве ♥ Проф. Сергей БУБНОВСКИ

„Загубата на мускули - това е загуба на съдове, хранещи мозъка, сърцето, дробовете, бъбреците, ставите.“

~ Началото на угасващото здраве 

Когато разказвам за мускулния феномен на хора, обърнали се към мен за помощ, практически не срещам опровержение на аргументите си. Дори нещо повече, лекарите, опитващи се да лекуват главоболието, остеохондрозата и артрита на ставите с таблетки, се съгласяват, че е необходим мускулен корсет, че действително животът е движение, че трябва да се занимаваме с профилактика, като водим здравословен начин на живот. Всичко това са щампи, с които често си служат и чиновниците от здравеопазването, които малко разбират от здраве. Един от любимите ми афоризми е: „Срещата с реалността изглежда като крах на илюзиите“ (К. Ясперс) - винаги получава потвърждение при тестване на опорно-двигателния апарат, което се налага да се проведе в заключителната част на консултациите. Хората са готови с часове да говорят за здравето, наистина, повече за нездравето и историята на своето нездраве. По този повод А. П. Чехов казва: „Хората обичат да говорят за болестите си, между другото това е най-интересното в техния живот“. И когато по време на тестване на пациента се наложи да изпълни няколко силови упражнения, картината на гореизброените заболявания се обрисува в 90% от случаите. Тестването прави самият болен, а не докторът, тоест по време на консултацията докторът може да каже за слабите мускули на ръцете, краката и болният може да се съгласи с това, но при все това ще уверява себе си, че за проблемите му е виновна остеохондрозата на шийния отдел на гръбнака, хернията на дисковете и прекомерно притиснатите артерии на шийния отдел на гръбначния стълб, предизвикващи шум и болка в главата, а не слабите ръце и крака. След консултацията и свързаното с нея тестване всичко веднага идва по местата си. Болният реално разбира, че не може да направи правилно, да кажем, 10 поредни лицеви опори. На 16 е можел и 50, и 100 пъти, а сега е едва 40 - 45-годишен... И не може с прави крака да достигне с ръце пръстите на краката си, въпреки че на 16 е можел да прави шпагат. Гъвкавостта наистина невинаги е критерий за тонуса на мускулния апарат, тъй като при много слабите, нетренирани мускули човек е ограничил капацитета им. Но, повтарям, загубата на мускули - това е загуба на съдове, хранещи мозъка, сърцето, дробовете, бъбреците, ставите. И когато човек изведнъж разбере, че той физически е станал развалина на 40, нещо в главата му се променя и той вече е готов да премине пълноценен курс по кинезитерапия, възстановяващ трудоспособността му. Въпросът е за количеството упражнения, тяхната последователност, интензивност, с взетите под внимание индивидуални особености и съпътстващите заболявания, въз основа на които докторът взима решение. Кинезитерапията дава възможност не само за избавяне без лекарства от хроничните болки в главата, болките в шията, но и създава програма за елементарни профилактични мерки, основана на разбирането за физиологията на конкретния болен. Херберт Шелтън казва, че вероятно най-великата потребност на нашия век е правилното разбиране на физиологията на нашия организъм и законите, направляващи живота, здравето и болестите. Тъжно е, че хората умират поради нарушаване на прости закони, когато дори елементарното знание би попречило не само да станат храна за червеите, ами би направило целия им живот красив и съдържателен. 

~ Мускулната депресия 

Какво да се направи, ако някой не е способен да изпълни изброените упражнения в необходимия обем и нужното количество, но в същото време не би искал да попада в т.нар. рискова група? Мнозина, след моите консултации или препоръки, които давам в книгите си, започват да ги следват. Но бързо се предават. Защо? Първо, защото правят преоценка на своето физическо състояние и буквално се нахвърлят на препоръчаните от мен упражнения, без да подозират за възможната поява на мускулна депресия (негативна (болкова) реакция в отговор на активизацията на мускулите, които не са употребявани отдавна). По тази причина аз винаги съветвам да се започват каквито и да било силови упражнения, още повече такива с т.нар. свободна тяга (щанги, гири, лично тегло), изключително внимателно, като постепенно се увеличава натоварването при всяко изпълнение, но без фанатизъм. И второ (което е следствие от първото), болшинството недооценяват фактора детренираност на собствените мускули. Започват да правят някакъв комплекс от някакви упражнения, припомняйки си младостта, когато са могли да изпълняват тези упражнения безброй много пъти. 

Винаги трябва да си помните, че са минали години. Преживели сте много болести, които по правило сте преодолявали с покой и лекарства. Това се онагледява често във филмите. Болният, неизвестно защо, най-често лежи в леглото по пижама и приятелите му го навестяват. Близките му му сервират храната на поднос и с изкуствено загрижени усмивки изразяват надежда за бързо оздравяване. Само че бързо оздравяване при този метод на лечение (имам предвид терапевтично) няма. В организма остават токсините, кристалите на лекарството и друг „боклук“. Или както казват лекарите, хиазми (народът ги нарича шлаки). И тези хиазми си остават не на дъното на стомаха или червата, а в к, състояние, което не се диагностицира дори с коронарография. 

И какво се получава? Човек прочита книга, в която се препоръчва да се лекува с упражнения, и буквално се нахвърля на тях, като си мисли, че по този начин ще си върне младостта. Но не е отчел годините бездействие, по време на които не само капилярите, но и големите съдове са се покрили отвътре с атеросклеротични плаки, които са се разпълзели на всички страни (варикозно разширение). А мускулите, изпълнявайки упражнение и преди всичко силово, изискват незабавно получаване на кислород, без който не са в състояние да работят дълго. Възниква конфликт между работещите мускули, изискващи кислород, и съдовете, които не са в състояние да го доставят, тоест да пропуснат през себе си обогатената с кислород кръв в нужното количество по гореназованите причини. Ето защо през първите дни на занятията трябва да оставате „гладни“ за още. Тоест да се прекратява изпълнението след определения за това занимание брой повторения (това определя специалистът, има препоръки в края на книгата), макар да ви се струва, че може да направите още толкова и дори повече. Мускулната депресия очаква всекиго, който не съблюдава тези правила, физиолозите наричат това състояние адаптация. Това не е съвсем така. Например здравият човек или спортистът, започвайки тренировката след прекъсване, знае, че мускулите ще го болят, и преодолява тези болки с последващи занимания и тренировки. Неспортуващият човек, а още повече страдащият от хронични съдови заболявания, не разбира думата „адаптация“. Като започва да се занимава с някакъв комплекс упражнения, той естествено иска да оздравее и в същото време да се избави от зависимостта от лекарствените препарати. 

Напомням, че лекарствата се изписват от лекарите при тяхното безсилие да препоръчат на болния нещо различно от тях. По правило придружават рецептите с вербални страхове или „докторски плашилки“ от типа: „Не вдигайте тежко, не бъдете нервен“. Тоест препоръчват т.нар. лечебно-съхранителен или санаториално-курортен режим. Това се отнася до болните със съдови нарушения, тоест преди всичко с болести на сърцето, мозъка и други органи с богато кръвоснабдяване. И ето, изведнъж тези „хроници“ започват да правят упражнения. Аз прекрасно разбирам тяхното психологическо състояние, особено на тези, които седят пред телевизора и гледат спортни програми. На тях са им забранили спорта, но те много искат да се върнат при него. Лекуващият лекар обаче е забранил всякакво натоварване. Не щеш ли, прочитайки моята книга например, те се вслушват в моите доводи и недочитайки до края всички препоръки, започват да правят упражнения. Повтарям, че аз разбирам това състояние, но също разбирам, че незабавното изпълнение на дори неголям обем силови упражнения, които са необходими за възстановяване на нормалното кръвообращение и микроциркулация, съвсем не е проста работа. Ако болният човек след дълго прекъсване изведнъж започне да изпълнява упражнения в голям обем, несъмнено го чака депресия, но... мускулна. На третия- четвъртия ден, понякога и на петия или шестия, изведнъж започва да усеща болки в цялото тяло. Той не знае какво е това адаптация и че е необходимо да се премине през това. В такива моменти обаче човек си припомня именно докторските плашилки - никакво натоварване! И вместо да отиде първо при кинезитерапевта, той отива при именно онзи специалист, който му е забранил всяко физическо натоварване. Естествено, лекуващият лекар, като разбира, че пациентът му е пренебрегнал неговите препоръки и е започнал да прави някакви там упражнения, за които той никога не е чувал, се разгорещява: „Вие сте полудели! Незабавно в леглото! Незабавно таблетка под езика! Незабавно системи!“ и т.н. И тук започва „мускулната депресия“. Той може и да е искал да продължи с упражненията, дори преодолявайки този страх пред натоварването. Но ръцете и краката вече не го слушат. Опитваш се да направиш опора и не можеш. Опитваш да клекнеш, не става. Страхът е малко по-дълбок, отколкото болният си мисли. Страхът изяжда здравия смисъл и мускулите се деактивират. Те могат, но депресията не им позволява. Следва единствено атрофия. 

Затова използвайте засега една препоръка - не бързайте! Ако отдавна не сте правили опори от пода, започнете с опори от стената. Една серия с не повече от 5 - 10 повторения. Тази препоръка се отнася и за всяко друго упражнение. Техниката за изпълнение на упражненията е описана в края на книгата в специален раздел. На следващия ден, ако не почувствате болка в ръцете, раменете или гърба, повторете упражнението, но вече в две серии. По 5 - 10 повторения. Направете си дневник, в който да записвате всичките си усещания. Именно непознаването на елементарните физиологични закони се явява причина за отдалечаване от целта и развитието на „мускулна депресия“, тоест на неспособността за връщане към активния начин на живот. 

Да, средностатистическият човек е ленив, страхлив и слаб. Но дори и най-ленивият, ако идва в Центъра по съвременна кинезитерапия, докторът и инструкторът винаги ще съумеят да го убедят да изпълни необходимия обем от лечебни упражнения и той ще ги изпълни, доколкото е вече дошъл в центъра, а е заплатил и пари за това. Докторът ще съумее да преведе дори и най-плахия през всички психологически бариери, свързани със страха от натоварването. 

Но не съм очаквал, че хората са така ужасяващо слаби. Огромен брой от тях пребивават в пълна илюзия по отношение на собствените си физически възможности. Не. Нещо все пак могат да изпълнят. Например да направят една лицева опора. Дори да се повдигнат на лост (мъжете)… Един път. Но дори на следващия ден вече не са в състояние да повторят това. Такава е реалността по отношение на тези, които страдат от хронични заболявания от няколко години. Кардиолозите например счита, че след 35-годишна възраст трябва да се приемат кардиопротектори. Те наричат това профилактика на развитието на сърдечносъдовите заболявания. Аз наричам това зарибяване с лекарствени наркотици, постепенно водещо до съдова и психична патология. За избавяне от каквото и да е болезнено усещане, без да взимаме предвид инфекциозните и травматичните състояния, трябва да се обръщаме не към аптеките, а към себе си. Трябва да анализираме нашия начин на живот, който ни е довел до доктора. Но хората отиват в самото начало в аптеката. След това следва всичко, написано по-горе. 

Но идва моментът, в който ти се приисква да отидеш на стадиона, в спортната зала, фитнеса и пр. А там няма специалисти по кинезитерапия. Хората, дори тези, които не страдат от хронични заболявания, се нахвърлят на спортните програми и по правило ентусиазмът бързо ги напуска, макар да са заплатили едногодишен абонамент още първия ден. Те не знаят, че съществува феноменът мускулна депресия. А това трябва да се знае. Има тенденция за понижаване на възрастовата граница на физическата недееспособност. Затова напомням - не се опитвайте без специалист да си върнете здравето в кратък срок. Бързайте бавно! 

Избрано от: „Главоболието или защо са му на човек раменете?“, Сергей Бубновски, ИК „Жануа 98“, 2017 г.
Снимка: vk.com

10467 Преглеждания