Острото заболяване е дар и то по никакъв начин не бива да бъде потискано ♥ Барбара РЕН

„Когато бъде подпомогнато, то предизвиква така наречената „целебна криза“, след която човекът ще бъде с по-малък токсичен товар.“

За добрите страни на острото заболяване, споделено от изтъкнатия английски натуропат и водещ специалист по диетология и здравословно хранене Барбара Рен в книгата й „Клетъчно пробуждане” (ИК Кибеа).

(The Doctor, 1891, by Samuel Luke Fildes)

Остро заболяване

Острото заболяване в класическия случай продължава три дни и обикновено се съпътства с повишена температура в цялото тяло или в определени области. Това е знак за повишена енергия, фокусирана върху определена част от тялото. Ако загреете нещо, молекулите и дори субатомните частици в него ще се движат по-бързо и повишената температура ускорява телесните процеси, за да преодолее дисбаланса.

Всъщност острото заболяване е дар, който позволява на човека да стане по-свободен на всяко ниво и то по никакъв начин не бива да бъде потискано. Когато бъде подпомогнато, то предизвиква така наречената „целебна криза“, след която човекът ще бъде с по-малък токсичен товар. Ако бъде потиснато, то ще предизвика „болестна криза“, след която токсичността на индивида ще навлезе още по-навътре в тялото.

Рудолф Щайнер казва, че острите детски заболявалия се появяват, за да може детето да изгори токсините, наследени от родителите. Когато ваксинирате детето срещу остри заболявания, вие му отнемате възможността да се освободи от наследената токсичност и това оказва огромно въздействие върху неговия потенциал. При тези епизоди, все едно дали са в детството или в зрелостта, тялото има нужда единствено от подкрепа и подпомагане чрез така наричаните от мен „старомодни грижи“.

Острото заболяване включва бактериална дейност извън клетката. Сега, когато западната медицина уж е заличила острите заболявания посредством масови ваксинации, установяваме, че при много хронични заболявания вътре в клетката действат вируси. Вътреклетъчната вирусна активност е далеч по-опасна и потенциално животозастрашаваща от бактериалната активност извън клетката.

Със загубата на острите заболявания наблюдаваме и загуба на човешкия потенциал и драматично нарастване на хроничните „нелечими“ болести. Ако искаме да се завърнем към здравето, трябва да гледаме на болестта по начин, различен от общоприетите медицински модели, защото тези модели не действат. Не се наблюдава принципно подобрение по отношение на смъртността при повечето видове рак през последните 100 години, но хората продължават да вярват в лекарствата, операциите и лъчетерапията. На безнадеждно болните пациенти често предлагат „нови лекарства“ с надежда за удължаване на живота, но всъщност те биват третирани като морски свинчета. Всяка болест е лечима, но лекът може да бъде открит само в тялото. Когато предадем отговорността за излекуването си на други, ние навлизаме още по-навътре в коридора на болестта. Може би е време да си върнем властта и да приемем личната си отговорност за грижите и изцелението на собственото си уникално тяло.

Онези, които твърдо вярват, че острото заболяване е „лошо“, ще се окажат с хронична болест. Дръзналите да мислят различно, да мечтаят за възвръщане на здравето и пълния потенциал, ще поемат по все по-разширяващия се коридор, който води към щастие, здраве и свобода.

Избрано от: „Клетъчно пробуждане“, Барбара Рен, ИК Кибеа, 2011 г. 
Картина: The Doctor, 1891, by Samuel Luke Fildes; chinaoilpaintinggallery

6629 Преглеждания