Остеохондрозата не е болест, а начин на живот ♥ Сергей БУБНОВСКИ

„Хроничните заболявания на гръбнака, ставите и съдовете са разплата за неправилната експлоатация на тялото или, както е модерно да се казва, за неправилния начин на живот.“

Причината за трудното лечение на остеохондрозата не е в методиката на лекаря, а в психологията на пациента. Методиките могат да бъдат различни, но психологията е една - „Аз не съм виновен за болестите си.“ Повечето хора при болки от различен характер (например в гръбнака, ставите, сърцето, таза) смятат, че това е болест. Тоест, организмът им е попаднал под въздействието на различни странични фактори, независещи от поведението, волята и начина им на живот. Затова трябва да ги лекува лекар. Пък и повечето лекари смятат така. На това учи и теорията на медицината, която използва различни неправомерни, т. е. нямащи отношение към действителността словосъчетания. 

Например поставят ни диагноза „увреждане на нервно окончание“, макар да е доказано, че при остеохондрозата окончанията не се увреждат и нервите не болят, тъй като нямат рецептори за болка. Говорим за отлагане на соли при подагра, вместо да кажем атрофия на мускулите на ходилото; за исхемична болест на сърцето (ИБС). Че е исхемична е вярно, но че е болест, а не начин на живот, водещ до поражения на съдовете... за това си струва да поговорим отделно; възпалението на придатъците или възпалението на простатната жлеза кой знае защо се свързва с преохлаждане. а не със застойни явления в мускулите на перинеума и малкия таз. Подобни примери има много. 

С тези така наречени болести може да се живее доста дълго, макар че като правило самочувствието се понижава бавно, но сигурно. Истинската болест е състояние на организма, намиращ се в криза не по своя воля, а по стечение на обстоятелствата. Например вирусен хепатит, инфекциозен миокардит, отравяне, травма, онкологично заболяване и други недъзи. Колкото до хроничните заболявания на гръбнака, ставите и съдовете, те са разплата за неправилната експлоатация на тялото или, както е модерно да се казва, за неправилния начин на живот. 

Според учението на знаменития руски физиолог И. П. Павлов организмът на човека е саморегулираща се, самовъзстановяваща се и дори самоусъвършенстваща се машина. Тази машина (човешкият организъм) като всяка друга изисква грижа и профилактика, в дадения случай - хигиена. Няма ли грижа, рано или късно ще се наложи ремонт. Ако времето за малкия ремонт е изпуснато, ще се наложи основен, което по отношение на организма на човека е свързано преди всичко с труд и търпение. И трябва да се извърши от специалист. За съжаление повечето от нас не искат да се трудят и обвиняват за всичко медицината. Ако за 10-12 дни не излекуват гръбнака и ставите на 60 70 годишен пациент, виновен е, разбира се, лекарят. От една страна, разбираш, че подобна психология не може да се поправи, така че не си струва да се разстройваш заради нечие елементарно неразбиране на причините за състоянието му. Но. от друга страна, винаги те разстройва раздразнението на нетърпеливите болни. Питам пациент, който явно дълбоко в душата си се съмнява в нуждата от лечение: „Искаш ли да живееш?” „Да“ - отговаря той. „С памперс или добре?“ Той се смее. Вече всичко му е ясно. 

Остеохондрозата 

Болките в гърба са доста често явление в живота на всеки един от нас. На този проблем са посветени стотици медицински и парамедицински изследвания, но лекарите и учените така и не могат да стигнат до общи гледни точка за истинския произход на тези болки. Свързват ги с прищипване и възпаление на гръбначномозъчните нерви или окончания, с преохлаждане или течение, с резки движения или тежки физически натоварвания, с вирусни или инфекциозни заболявания и така нататък. Но само въз основа на диагнозата лекарят трябва да предпише съответното лечение. Ето къде е проблемът! Какво да предпишеш, ако причините са много и всичките са условни? Явно затова няма обща гледна точка за определено лекарство или метод на лечение. Ето кои са най-разпространените диагнози, които лекарите поставят при болки в гърба: спондилоартроза, спондилоза, дифузна идиопатична хиперостоза, клиновидни прешлени, незатваряне на дъгите, лумбаго, хеманзиом на прешлените, варираща ширина на прешленния канал, хрущялна сакрализация, незначителна асиметрия на половините на дъгите. Тези диагнози като правило се поставят въз основа на заключенията на рентгенолозите. 

Други свързват появата на болки в гърба с доста голямата система на съединителната тъкан, непосредствено свързана с гръбнака. Болката се появява именно в меките окологръбначни тъкани, към които се отнасят мускулите, сухожилията, връзките, фасциите. Защо меките? Защото тези тъкани се състоят предимно от вода и от рентгеновата снимка не може да се разбере нищо за състоянието им. В такива случаи диагнозите, поставяни от лекарите за обяснение на болките в гърба, звучат така: ревматизъм на меките тъкани, мускулен ревматизъм, ревматична миалгия, миозит, фасцит, миофасцит, фиброзит, фибропатичен синдром, моопатоза, фибромиофасцит, тендиноза, миотендиноза, тендинит, миотендинит. 

Но тази книга е посветена на остеохондрозата. Остеохондрозата не е болест. Тя е разплата за неразбирането и непознаването на собствения организъм. Къде да отнесем това определение? Към медицината? Към философията? Към религията? 

Откакто започнах да изучавам физическото устройство на човека, все повече се замислям за душата. Кои сме ние? Защо, след като сме създадени „по Негов образ и подобие“, страдаме от остеохондроза и не можем да се справим с болките в гърба без хапчета! 

Расте количеството на обезболяващите лекарства против болки в гърба, умножава се броят на рецептите от народната медицина. Явно защото моментното облекчаване на болките в гърба е започнало да се смята от повечето специалисти за излекуване от остеохондрозата. И макар че се получават рецидиви и хората, страдащи от тях, са принудени да слагат какви ли не колани и да изпълняват съветите на лекарите за ограничаване на физическата дейност, именно този подход към нещата кой знае защо устройва повечето хора. Но нима не им се иска да се отърват от тези болки веднъж завинаги? 

Моята практика и преди всичко работата ми с възрастни пациенти доказва: желанието го има у всекиго. Колкото повече живее човек, толкова повече му се иска да живее, без качеството на живот да се понижава. Хапчетата могат да потиснат болката само временно. Нещо повече, идва момент, когато лекарствата вече не помагат, макар количеството им да нараства. А ти се иска да живееш! Но как? Спомням си един пациент на 82 години, когото ми доведоха, защото сам се движеше с голяма мъка. Бившият професионален скиор дълго ми разказва за живота си. Аз го успокоявах както можех и се опитвах да подбера някаква програма поне за частично възстановяване, в която влизаха упражнения на специални тренажори. Уви, той не можа да направи нито едно от тях. Съкрушен, човекът ме попита: „Защо стана така? Защо съм толкова слаб?“ „Защото вече нямате мускули.“ „Но аз съм спортист! Професионален скиор! Защо са изчезнали мускулите ми?“ „Защото отдавна не карате ски“. Той се разплака. Беше разбрал диагнозата ми. 

Илюзии за здравето 

Повечето хора имат илюзии по отношение на здравето си. Как да разбираме това? Като правило пациентът, които отива на преглед с болки в гърба, се смята за напълни здрав. а болките приема като случайност, лош късмет. Обяснява си ги с това, че е вдигнал нещо тежко, навел се е, обърнал се е рязко и така нататък. Ако не бил направил това злополучно движение, нищо нямало да се случи. Но той и преди е правил и тези и много други движения, и всичко е било наред. Кои знае защо хората не се замислят за това и приписват всичко на случайността. И ме молят: „Намачкай ме, докторе, сложи ми инжекция, направи нещо, та да ми мине. Не съм виновен, че стана така, просто се обърнах рязко.“ „Кога за последно - питам - сте се набирали на лоста? А да играете на успоредка? Колко тежахте на шестнайсет? А сега?“

Човекът с болки в гърба, забравил вече годината, когато е можел да направи коремни преси и да се набере на лоста, на всичкото отгоре натрупал още 20 30 килограма върху нетренираното си тяло, се учудва, че изведнъж се е сецнал в кръста само защото се е навел да си завърже обувките. Именно от този момент нататък със здравето му е свършено, но той още не го разбира. Все пак не е падал от високо, не са го удряли по време на мач, не е катастрофирал. И ей така, ни в клин, ни в ръкав всичко да е свършило?! Затова и не може да разбере истинската причина за болките в гърба, спомня си само прословутите връзки. Веднъж приятелят ми Анатолий Яновски, докато слушаше философията ми за болестите, подметна: „Чак ме хваща страх, като си помисля, че целият ни живот е едно неумело движение." И знаете ли, нямаше как да не се съглася с него. 

Какво трябва да разберем, за да станем обективни по отношение на самите себе си? Повечето хора искрено смятат, че пожелават здраве, вдигайки чашата с водка. Задачата на всеки човек е да избере пътя си. Дали да се лекува до самоунищожение, сменяйки едни хапчета с други? Или да възстановява здравето си, като се откаже от тях? 

Здравето е труд! 
Трудът е търпение! 
Търпението е страдание! 
Страданието е очистване! 
Очистването е здраве! 

И нито една точка от този алгоритъм за възстановяване на здравето не може да бъде изхвърлена. 

Остеохондрозата и старостта 

Гръбнакът е оста на тялото, скелетът на къщата. Къщата има фундамент, има покрив, но в нея не може да се живее, ако няма прозорци, водопровод и отопление. Защо във всички медицински източници гръбнакът се разглежда без връзка със състоянието на мускулите, връзките, нервите, съдовете, благодарение на които се осъществява жизнената му дейност? 

Гръбнакът не е само прешлени и дискове. Това са и мускулите, и връзките, и съдовете, и нервите. Централната нервна система, преминаваща през гръбнака (гръбначният мозък), управлява гръбначния стълб посредством мускулите. Те са много. Анатомите наброяват около 700 само нечифтни (и то без да смятаме мимическите мускули на лицето). Защо е нужно такова количество, щом дори и при тежка физическа работа човек използва около 40% от тях? Много просто! Чрез тях се извършва управлението на тялото - на костите, ставите и различните органи. Да, и на органите. Сърцето, далака, черния дроб, бъбреците. 

Изниква въпросът: „Защо хората престават да се грижат за себе си?“ Старост? Но 60 години все още не са старост, физиолозите казват, че човек, който се грижи за здравето си, достига максимална силова издръжливост към 65 години. В нашия случаи пациентът просто беше престанал да прави гимнастика, тоест да се грижи за себе си. Или се беше примирил. „Шейсетте години са времето на болестите“ - това ни внушават лекарите. 

Докато бях главен лекар на един психоневрологичен старчески дом, разбрах: старостта е страшна само ако човек не е подготвен за нея. Именно тогава аз, 35-годишният лекар, стигнах до следния афоризъм: „Живота губи онзи, който не се е подготвил за старостта. А старостта не е възраст, а загуба на мускулна тъкан, която започва след трийсетата година.“ Това е страшно, защото хората, пребиваващи в състояние на полуразпадане на тялото, искат да живеят, а вече няма с какво. И те не го осъзнават. Мнозина имат зад гърба си десетилетия, наситени с различни събития. Те са уважавани и почитани. Били са отдадени на работата и семейството, забравяйки да се грижат за собствения си организъм, и са отлагали това за времето след пенсионирането, за стари години. А когато настъпи моментът да излязат в пенсия, се оказва, че не може да се живее в толкова изхабено от болестите тяло. От него е останала плява. Тогава аз още не бях готов да си позволя смелостта да давам на такива хора радикални съвети за изход от подобна ситуация, нямах достатъчно опит и житейски наблюдения. Сега, много години по-късно, съм готов да дам рецепти, но както показва практиката, далеч не всички, които имат нужда, са в състояние да се възползват от тях. И пак по същата причина. „Късно е да си пестелив, когато е останало на дъното, и то най-калпавото“ - Сенека. 

Престъплението на бездействието, или Закони на остеохондрозата 

През целия си професионален живот аз се занимавам с изучаването на възможностите на човешкия организъм, по-точно, със способността за възстановяване на здравето след тежки заболявания и травми. По този път успях да открия много интересни неща. 

Остеохондрозата е хронично заболяване не само на гръбнака, но и на съзнанието на човека, което е изпълнено със страхове, депресии и загуба на ориентирите в живота. Остеохондрозата на гръбнака не е болест. Тя е наказание за безхаберното отношение към собственото тяло - Храм на Светия Дух! 

Няма еднакви болести, има еднакви диагнози. Когато работя с пациентите си, аз се старая да избягвам шаблоните. Да, има общи закони на организма, но всеки човек е неповторим и живее в свой жизнен ритъм, избран съзнателно за постигане на набелязаните цели. Но където има съзнателно, има и несъзнателно. Към второто не причислявам паранормалните възможности на човека, а неспособността му да осъзнае необходимостта от поддържане на вътрешен ред. Лекарите наричат това хомеостаза. Човек не се замисля защо с възрастта се увеличават размерите на тялото му, колко кръв трябва да минава по големия кръг на кръвообращението, за какво са му тези 700 мускула, 400 стави, стотиците километри кръвоносни съдове и капиляри и т. н. Това му се дава по рождение. За някакъв период даденото му свише се развива от само себе си, без някакви особени усилия. Но „авантата“ свършва на 23-24 години, когато човек съзрява анатомо-физиологично. Ако дотогава не е боледувал от нищо сериозно, средностатистическият индивид като правило е убеден, че онова, което е „израснало“, ще си остане в същото състояние цял живот, без да полага някакви усилия. Нищо повече не му трябва от организма. Но илюзиите свършват с възрастта и човек разбира, че има неочаквано за него състояние на умора, което го принуждава да се пренапряга. А на фона на прекомерното напрежение се появяват болестите и страховете. Човек, свикнал „да не мисли за вътрешното си състояние“, смята тези болести за случайност, защото дотогава не е имал някакви сериозни травми или заболявания. и тича при доктора. Той смята, че някой друг ще помисли вместо него и ще му каже наготово как да излезе от „неправилното“ състояние. Можем да разберем лекарите - те имат куп такива пациенти, а времето е малко. И просто тръгват по пътя на бързото обезболяване и успокоение на въпросния пациент. Тоест, изпращат го в аптеката. Обикновено първия път това помага. Но след време проблемите се появяват отново. И като правило в по-тежка форма. Но той упорито хуква пак по същия маршрут: лекаря - аптеката - и отново лекаря. Кръгът се затваря.

От: „Остеохондрозата не е присъда“, Сергей Бубновски, изд. „Жануа ‘98“
Снимка: vk.com

33159 Преглеждания