Още в началото на 20-ти век, духовният съветник и лечител Едгар Кейси (1877-1945) свързва храненето със здравето и недостатъците на диетата с болестта. За тържествуващата хранителна неграмотност сред хората, „мъртвата храна“, който ни разболява и здравословните напътствия на Кейси, споделени от неговия „Наръчникът за здраве без лекарства“.

(1877 ~ 1945)

„Каквото мислим и ядем... това сме физически и умствено.“

Това простичко изречение, произнесено преди много години от Едгар Кейси, съдържа в себе си голяма част от мъдростта и знанията, натрупани от химически, биологични, диетоложки и медицински изследвания през последните шестдесет години. По онова време тези няколко думи въплъщаваха някои доста революционни идеи. Не бива да се забравя, че Кейси лекуваше пелагра с листа от ряпа около 1909-1910 г. Тогава малко се знаеше за връзката между храната и здравето и официалната медицина почти не я приемаше, а думата „психосоматичен“ още не беше измислена.

Свързвайки храненето със здравето и недостатъците на диетата с болестта, Кейси е изпреварил времето си. Значимостта и верността на тези хранителни теории се разкриват с всяка изминала година, а лабораторните изследвания потвърждават информацията, която той получаваше от „по-висши източници“. За мен е от голямо значение, че почти всяко от деветте хиляди физически тълкования съдържа съвети и напътствия за диетата като част от цялостното лечение.

Кейси считаше диетата за толкова съществена част от терапията, че често даваше подробни менюта на пациентите. При опитите от тълкованията да се извличат общи принципи за дадено заболяване е важно да се има предвид, че специфичните диети са препоръчани за хора със силно индивидуални хранителни нужни и патологии. Освен това диетата е само част от цялостната терапия, която може да включва остеопатия, масажи, упражнения, хидротерапия, електротерапия - и както той самият изтъква, тези неща могат да внесат изменения в хранителната стойност и степента на усвояването в тялото. Тук Кейси отново изпреварва и най-напредничавите изследвания в областта на храненето.

Д-р Роджър Уилямс, автор на „Биохимичната индивидуалност“ и „Вие сте необикновени“, е провел задълбочени изследвания, за да докаже, че човешките същества не са еднотипни въглеродни копия. „Практически погледнато, ние не можем да пренебрегваме фактите на биохимичната индивидуалност. По причини, сред които и наследствеността, всеки индивид има хранителни нужди, които се различават съществено по отношение на всяко едно хранително вещество. Някои индивиди може да се нуждаят от определено хранително вещество от два до десет пъти повече от други… Ако говорим за началото на болестта, предлагам мотото „Ако се съмняваш, опитай първо с хранене. Ключовите оръжия в борбата с болестите са и най-пренебрегваните от съвременната медицина: безбройните хранителни вещества, от които се нуждаят клетките на нашите тела. Ако телесните ни клетки страдат - както сигурно става, когато сме болни, - това най-вероятно се дължи на лошото им изхранване... Влошеното клетъчно хранене, което стои в основата на всяко недохранване, вероятно е причинило десетократно повече болестни състояния от изброените по-горе клинично установени недоимъчни заболявания. Тъй като всяка клетка и тъкан в телата ни имат нужда да се хранят и всяка част може да бъде обект на различно по степен недоимъчно хранене, броят на човешките болести може да нарасне, понеже неправилното хранене е нещо съвсем обичайно. Погрешното клетъчно хранене от един или друг тип може да бъде основна причина за повечето незаразни болести - болести, с които понастоящем медицината се бори твърде неуспешно“.

„В повечето медицински факултети дори не се преподава клинично хранене - напомня Н. С. Скримшоу от Масачузетския технологичен институт - и в никой от тях то не е застъпено както трябва“.

Харчим по 125 милиарда долара годишно за храна. Да не би да сме най-добре нахранената нация в света? Имаме най-големите супермаркети, преливащи от най-широкия асортимент от храни, с който някой народ разполага. Това означава ли, че сме добре нахранени? През декември 1972 г. сенатор Ричард С. Швайкер бе председател на серия от заседания на Комисията по хранене и човешки нужди към Сената. След като изслушаха показанията на водещи лекари и диетолози, той заяви, че „американците са се превърнали в нация от хранителни неграмотници“.

Рекламата „възвеличи прекомерно хранителната стойност на някои обработени храни“ - казва Робърт Коейт, бележит критик на продуктите с „мъртви калории“ и тяхното разпространение. В изслушването се заявява, че посредством рекламите децата са превърнати в „домашни крънкачи за лоша храна“.

Производителите са загрижени повече за „срока на годност“ на хранителните продукти, отколкото за способността им да подхранват организма на потребителя. Хилядите химични добавки в „мъртвата храна“, които няма да поддържат живота на микробите, гъгриците или плъховете, едва ли ще поддържат живота и задоволяват енергийните нужди на хората.

Д-р Джордж М. Бригс, професор по хранене в Калифорнийския университет, изпълнителен редактор на „Джърнъл ъф Нютришън Едюкейшън“ и консултант на Националните здравни институти, казва: „Типичната американска диета е истинско национално бедствие. Ако храня със същото прасета или крави, без да добавям витамини и други вещества, бих могъл да унищожа животновъдството“. Д-р Бригс, който от 1962-ра е член на Изследователския консултативен комитет към Националния съвет по животновъдство и месни продукти и беше делегат на наскоро провелата се в Белия дом конференция по храната, храненето и здравето, прибавя следното за американската диета: „Тя се проявява по множество различни начини - глад и отявлена недостатъчност на хранителни вещества, висока заболеваемост от анемия, зачестяващи инфекции, забавен растеж, ненужни проблеми с бременността и бебетата, скъсяване на живота и дори поведенчески и психични проблеми при децата и възрастните. Диабетът, сърдечните болести, алкохолизмът, редовните отсъствия от работа и други големи проблеми са свързани с лошото хранене. Това струва много скъпо на нашата нация - възлиза на цели тридесет милиарда годишно, почти петдесет процента от общата сума на разходите ни за здравеопазване“.

Вирджиния Бийч г-ца Бети Билингс изтъкна, че „Кейси почти винаги е проповядвал консумирането на пълнозърнест хляб и каши“. В тълкование 826-5, направено през юли 1935 г., Кейси казва: „Както повечето хора знаят и виждат, във всяка земя има приготвено нещо - от природата или съзидателните сили, - което да подпомага развитието на тялото на човека, живеещ в същата среда. И в колко земи расте пшеница? Тя е най-голямата част и би трябвало да е най-голямата част от онова, което дава гориво не само за топлината, но и за развитието на тялото, за да се получи баланс в умствените влияния върху физическите сили в дейностите на човека.

***
~ Принципите на Кейси за диетите и храненето

Внимавай да поддържаш правилната диета. Яж бавно и каквото трябва, като даваш време на храносмилателните сили да подействат, преди да станеш толкова активен умствено и физически, че да възпрепятстваш храносмилането. 

Никога под напрежение (или) когато си много уморен, много възбуден, много ядосан, не бива да приемаш храна в тялото си, разбираш ли? Вярно, тялото трябва да се храни - и трябва да се храни бавно; ала когато си тревожен, пренатоварен или когато човекът яде не защото е гладен, а за да мине времето или да си запълни времето - това не е добро - защото (храната) няма да се смеле, както човекът иска. 

Особено за това тяло храна не бива да се приема, когато тялото е възбудено по някакъв начин, независимо дали от напрегнати обстоятелства, от гняв или депресия от каквото и да било естество... За предпочитане е в такова състояние да приемаш вода или мътеница - но никога сладко мляко.

Приемай пълнозърнести каши и сокове от цитрусови плодове, но не в едно и също хранене.  

Смачкани, стрити или натрошени пълнозърнести пшенични продукти... без да се готвят прекадено дълго, за да не се разруши всичката витаминна сила... това ще даде на тялото точната пропорция желязо, силиций и витамините, необходими за кръвоснабдяване, което допринася за увеличаване издръжливостта на организма. 

Кейси е считал пълнозърнестите продукти за толкова важни, че ако дошлият при него човек имал язва на стомаха или другаде по храносмилателния тракт, той му казвал да си вари негрухана пшеница и да я прецежда; или пък, ако положението не било толкова тежко, да си вари зърнени каши, но дълго време и без капак; това, казвал той, щяло да разруши целулозата (или влакнините). 

Колкото до диетата... яж повече от добре балансираните, които носят повече желязо в реакцията си - каквото се намира в силите на всички зеленчуци... приемай онези, които са от пшеница или овес, за предпочитане пълнозърнести смачкани - но не ферментирали преди смачкването, а смачкани - и направени на каша. Те ще бъдат добри за тялото, но трябва да са хубаво сварени... поне три или четири часа - в тенджера с двойно дъно, за предпочитане да не е от алуминий. 

Не използвай бекон или мазнини в готвенето и със зеленчуците... 

Пази се от всичко пържено. Никакви пържени картофи, пържени меса, пържена риба или неща от този род

Месата, които са варени, печени или на скара, са много по-добри от всеки вид пържени меса. 

...стой настрана от прекаляването с мазнини или храни, приготвени в много мазнина - независимо дали е... свинско, овнешко, говеждо или птиче... А използвай нетлъстите части и онези меса, които ще подпомогнат изграждащите тялото сили.

Приеманите меса е за предпочитане да бъдат риба, пилешко и агнешко... От време на време може да се яде по малко хрупкав бекон. 

Много пилешко, но приготвено така, че да се използва повечко от костната структура, за да може да се усвоява калция в организма... Дъвчи пилешките шийки. Дъвчи и бедрените кости. Яж говежди костен мозък...

Стой настрана от тежки храни. Използвай онези, които изграждат тялото, като сок от говеждо, говежди бульон, черен дроб, риба, агнешко - всички те могат да се приемат. 

Всеки дивеч е за предпочитане пред другите меса, ако се приготвя правилно. В готвенето на заек - гледай сухожилието на двата леви крака да бъде махнато, тъй като това е частта, която може да предизвика треска.

Поне веднъж или два пъти в седмицата може да се приемат морски храни, особено миди, стриди, скариди или раци... 

Пази се от белите картофи и всякакви мазнини… Никакъв бял хляб.

Не прекалявай със сладкишите. Внимавай със захарите, нишестето и онези неща, от които се произвеждат.

Не комбинирай никое нишесте с никакви количества сладко. Не приемай храни, които причиняват голямо количество алкохолна реакция. Тук не става дума за алкохола, а за сладките неща и някои нишестета; те предизвикват определена ферментация, която подпомага натрупването на излишни тлъстини в тялото. Във всички тела, колкото по-малко физическа активност има, толкова повече алкалнореагиращи храни трябва да се приемат. Енергиите и движението могат да изгарят киселините, но онези, които водят заседнал или неактивен начин на живот, не могат да карат на сладки неща и нишестета - останалото също трябва да бъде добре балансирано.

От: „Наръчникът на Едгар Кейси за здраве без лекарства“, Харолд Дж. Райли и Рут Хейги Брод, изд. „Хермес“, 2003 г. 
Снимка: Edgar Cayce (1877-1945); dreamrecoverysystem.com