„Отърсването от страха лежи в основата на изцелението. Медитацията оказва успокояващо въздействие върху обмяната на веществата, намалява сърцебиенето и кръвното налягане, и може да влияе положително върху имунната система.“
(Prayer, 1907, by Kazimir Malevich)
Разпадането на Аза
Датският невропсихолог Уфе Шьод и неговият екип изследвали какво се случва, когато хората се молят, просто изричайки отколешните формулировки. Най-напред участващите в опита лица прочели „Отче наш“, после рецитирали старо детско стихотворение. При сравнението на данните за мозъчната дейност не били открити разлики - и в двата случая се активизирали онези области, които отговарят за припомнянето на наизустени текстове.
Безсмислени ли са в такъв случай традиционните формулировки на молитвите? Не съвсем, защото ритуалното повторение на познати текстове, например на католическата молитва с броеница, черпи силата си от монотонността. Както медитативната техника, при която безкрайното повтаряне на мантри, на отделни думи или изречения, задържа вниманието на рационалния дух, за да се откаже от контрола, така и католическата молитва насочва съзнанието към такова състояние, при което то се потапя, вглъбява, стига до такава вътрешна нагласа, при която вече няма твърдо желание и ясна цел, а просто съществува - тук и сега.
В такъв момент пространството и времето губят значението си, границите се размиват, заражда се чувство на връзка с всеединството, към каквото се стремят и медитиращите в Далечния изток. Практикуващият „будна медитация“ наблюдава случващото се на своя вътрешен екран, без да прави оценка, и след известно време го завладява чувството, че калейдоскопът от сменящи се откъслечни мисли повече не му е необходим. В особеното състояние, което настъпва след това, както го описва немският дзен-майстор Михаел Забас, умът остава бистър, буден и разгръща пълния си потенциал независимо от външните впечатления. Накрая медитиращият постига основното състояние на духа - съзерцание в най-чистата му форма.
На съвременния европеец му е трудно да разбере какво всъщност е невропластичност. Според Ричард Дейвидсън от университета в Уисконсин, САЩ, това е „най-важната допирна точка на западната неврология с духовните теории на Далечния изток“. Според будистите Азът не е стабилно състояние, а постоянно променящ се процес. Ние сме това, което правим, и всичко е променливо. Откриването на невропластичността само потвърждава тази гледна точка.
Редица изследвания днес сочат, че медитацията трайно променя мозъка. Предполага се, че някои практики водят до „удебеляване“ на участъци в мозъка, които са свързани с вниманието. Според Дейвидсън дори две седмици медитиране могат да предизвикат поддаващи се на измерване промени в мозъка. Базирайки се на подобни познания, учените се надяват да постигнат напредък в лечението на редица психически заболявания.
Невропластичността според Паскуал-Леоне представлява трик на еволюцията, който ни освобождава от оковите на гените. Природата е надарила човешкия мозък с необходимата гъвкавост, за да се адаптира към променените условия. „От друга страна обаче, гъвкавостта на нашия мозък го прави уязвим. Всеки горчив опит, обида, любовно разочарование може да доведе до промени в мозъчните структури. Благодарение на невропластичността можем да се сдобием и със закостенели навици и дори зависимости“, смята Норман Дойджи, канадски психиатър, психоаналитик, изследовател на човешкия мозък, поет. „Само ако разбираме положителните и отрицателните страни на феномена невропластичност, можем да проумеем размерите на човешките възможности.“ Ученият е убеден, че можем да разчитаме на силата на мисълта, за да превъзмогнем сенчестите страни на невропластичността. За да използваме докрай адаптивните способности на нашия мозък, не е необходимо да изповядваме будизма, просто трябва да се стремим постоянно да го тренираме. Независимо от нашата възраст.
Както изглежда, тези физиологични изменения са възможни и при хората, които се молят толкова интензивно, че се изразходват без остатък. Когато всичките им помисли са насочени само към една единствена точка, управлението се поема от една част на мозъка, наречена фронтален (челен) дял. Той е отговорен за силната концентрация и за съсредоточаването докрай на внимание, сиреч - за фокусирането. В този особен момент съзнанието осветява конкретна цел или желание като с търсещ прожектор - само тази точка е окъпана в светлина, всичко друго тъне в мрак. Същевременно друга част от мозъка - париеталният, забавя своята дейност. Така молещият се губи връзката с добре познатата му действителност, възможно е дори временно заличаване на физическите граници. Във всеки случай ролята на страховете и грижите от всекидневието значително намалява, те започват да се губят, стават смътни и размити, и накрая напълно изчезнат. Остава единствено стремежът към светлото поле, което огрява желанието, неповлиян от съмнения, страхове и рационални обяснения.
Но какво значение имат тези констатации за здравето или за възможността за изцеление, когато човек е тежко болен? В състояние ли е „будната медитация“ и изобщо медитацията на безрезервната любов и състраданието или пък молитвата от все сърце да променя физическите параметри?
Многобройни изследвания доказват, че медитацията оказва успокояващо въздействие върху обмяната на веществата, тя е в състояние да намалява сърцебиенето и кръвното налягане и дори да влияе положително върху имунната система. Но възможно ли е освен всичко това да помогне и за премахването на вече съществуващо заболяване? По принцип би трябвало да е възможно, защото всички движения на съзнанието са тясно обвързани с физическите системни кръгове.
Досега изследователите не са успели да открият научно доказателство за непосредствен лечебен ефект. Известни са множество истории за такива случаи, повечето, естествено, не се поддават на научна проверка, при това само малка част от тях - например тези от поклоненията в Лурд, са събрани под строго медицинско наблюдение. Така че не е възможно да се формулират фундаментални изводи, от които да се извлече „рецептата“. Както често се случва в медицината, пътищата на изцелението са толкова индивидуални, колкото и хората, които поемат по тях. Затова вероятно никога няма да има такова описание на пътя и начина, което да е валидно в еднаква степен за всички.
Със сигурност може да се каже обаче, че редовната спиритуална практика - медитация или интензивни молитви - се отразява позитивно върху здравето на хората, които намират опора в нея. Тя създава лайтмотивите, които въздействат дисциплиниращо и координиращо върху пороя от вътрешни картини, които помагат за свързването и хармонизирането на разнопосочни модели. На втори план остава въпросът каква форма на религиозна практика ще избере даден човек, стига тя да съответства на вече съществуващите му вътрешни структури. Колкото по-голямо съзвучие постига човек със себе си, със своите вътрешни картини и образи, които направляват представите му, толкова по-лесно ще му бъде да се изправи пред голямото предизвикателство, каквото представлява едно тежко заболяване. Именно съзвучието играе.
Силата на молитвата е тясно свързана със самолечението. Когато знам, че много хора мислят с обич за мен и се молят за оздравяването ми, аз имам основания да се чувствам спокоен и се отърсвам от поредната частица страх. А отърсването от страха лежи в основата на изцелението. Когато страхът е прекалено голям, изцелението става невъзможно, защото страхът блокира всичко, той разрушава всяка сила.
Професор Валдемар Ул, специалист по рак на панкреаса, резюмира всичко това така:
„Хората, които превъзмогват толкова тежко заболяване, настройват по новому живота си. Те започват да смятат за важни неща, на които по-рано почти не са обръщали внимание. Вярата в бог, духовността също играят съществена роля - те осъзнават, че ние не сме всичко на света, че над нас и край нас има и нещо друго. Който приеме това и открие наново живота си, било с помощта на вярата в бога или в представата за друга сила, несъмнено има по-добър шанс да се пребори с туморните клетки в тялото си - все едно как в крайна сметка ще си обясним този феномен.“
Из: „Тайната на изцелението“, Йоаким Фаулщих, превод Величка Стефанова, изд. „Сиела“, 2016 г.
Картина: Prayer, 1907, by Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery
