„Заедно с гръбначния стълб раменете са онази телесна област, от която сме в състояние да разчетем какъв товар може да понесе всеки човек и как се чувства тогава.“
(Bather from the Back, 1878, by Paul Cezanne)
Рамене
Положението на раменете издава някои неща от жизненото поведение. Раменният пояс - както впрочем и всеки един пояс - поддържа целостта на горната телесна половина. Той обхваща раменните стави, отпред ключиците и гръдната кост, а отзад раменните лопатки, които покриват горната част на гърба. Като средищно интеграционно място раменете свързват агресивността на ръцете и дланите с гърдите. Заедно с гръбначния стълб раменете са онази телесна област, от която сме в състояние да разчетем какъв товар може да понесе всеки човек и как се чувства тогава. Хронически вътрешни смущения могат да се изявят в раменния пояс под формата на втвърдени от пренапрежение мускули и дори деформации на костния скелет.
Най-характерни са повдигнатите рамене, между които сякаш иска да се прикрие една страхлива глава. Те са повдигнати от страх пред опасностите на външния свят като черупката на охлюва или костенурката. Ако нещо ни уплаши, ние автоматично прибираме глава. Когато страхът отмине, раменете се връщат в безопасно положение и главата се показва отново. Следователно хронично повдигнатите рамене издават, че техният притежател непрекъснато е застинал в това снижено и шокирано положение и изобщо не може да се отскубне от страха. Вероятно много са го били по главата, за да реши несъзнателно да се свие и да броди из света с отдръпната глава. Хроничният и замрял в раменната област страх се показва и от притесненото поведение. Нерядко такива рамене са лишени от ширина и сила, с които да носят товара на живота и неговата отговорност. Едностранно повдигнатото ляво рамо служи за защита на сърцето и едновременно за неговото блокиране.
Анатомичният противоположен полюс представляват хората с увиснали рамене, които изразяват примирение. Те напомнят птица с увиснали криле и раменните лопатки действително имат определена прилика със закърнели криле. Увисналите рамене трябва да носят повече - включително и отговорност, - отколкото им стигат силите, затова и техните собственици са претоварени. Раменете се опитват да отклонят онова, което им е в повече, и да се измъкнат. В това има нещо, будещо съчувствие - особено когато раменете са тесни. Засегнатите сякаш трябва да поемат на плещите си целия световен товар. Като че ли някой иска да бръкне под също така увисналите им ръце и да им отнеме нещо ценно.
Откровено тесните рамене издават намалена способност за носене отговорността към собствения живот. Те правят впечатлението, че трябва да съберат сили, за да издържат на натоварванията. Като база за деятелност такъв раменен пояс е слаба предпоставка - справянето с живота коства усилия. Естествено собствениците на служещи повече за украшение рамене имат голяма потребност от опората на някое особено широко рамо, на което да облегнат главата си, а заедно с нея и отговорността.
Между повдигнатите и увисналите рамене се вместват квадратните, които посочват нормалното състояние. Във всеки случай и тук има няколко значителни белега на пресилване, които не са маловажни. Типично мъжките рамене с опънати мускули сигнализират на целия свят, че някой е готов да поеме не само своята, но и чуждата отговорност. С особено подчертаване на този телесен израз - например тренирани мускули или съответните широки плещи - се демонстрира прекалената тревога на някои хора за собственото им външно въздействие. В този смисъл те възбуждат подозрението, че се преструват на влюбени в нещо, което с удоволствие биха притежавали. Войниците, които не носят своите отличителни знаци само върху униформената куртка, а се нуждаят от еполети върху всяка риза, се издават именно в това отношение. Така те публично намекват за властта и отговорността, която са готови да понесат, като в действителност по-скоро биха им скършили гръбнака, за да ги принудят да изпълнят всяка безотговорна заповед. Претоварените рамене издават също такова Его, а тесните показват обратното. Ако увиснат, това е белег, че някой е престанал да се доказва и да го показва пред света.
Следователно раменете свидетелстват отчасти за вида на противоречията със света - например правоъгълните рамене са в истинския смисъл на думата на правилна височина. Увисналите показват, че собствениците им се оставят да „увиснат“, а повдигнатите - че притежателите им биха искали да се измъкнат от отговорност. Защото и повдигнатите рамене стават тесни, когато осигуряват защита на главата в опита си да се свият.
Освен това по-ниското от характерната височина рамо издава подчертаната в живота полюсна половина. Така например при мъжете най-често е смъкнато дясното рамо и това състояние намеква, че в тази област те са облекчени и склонни да контролират света по мъжки и с офанзивни действия. По-ниското ляво рамо подсказва, че женското предпочита да се отнася по женски пасивно с околните. С отпуснатото рамо човек показва на света онази своя страна, в която се чувства по-сигурен.
Същинската задача на раменете е да осигурят на ръцете свобода на действие. Но те могат както да предложат скривалище за главата, така и да се свият напред, за да прикрият гърдите и сърцето. Това е типична самозащитна стойка, чрез която засегнатите показват своята ранимост и нужда от закрила. При жените често прозира чувството да предпазят и дори да прикрият гърдите си от света. Често пъти подобно поведение връща направо към пубертета. Ако момичето трябваше да бъде момче, нарастващите гърди нямаше да бъдат приети с радост, а срамежливо прикривани. При липсата на самоувереност големите гърди също биха дали повод за прикриване на демонстративната женственост. Чувството за малоценност и несигурност по отношение на собствената женска роля, което не се конфронтира съзнателно, постепенно се въплъщава и става осезаемо и видимо в съответни области. Ако предпазната стойка е предназначена за сърцето и сърдечните чувства, лявото рамо най-често е извито напред.
При такава стойка засегнатите „се смаляват” и едновременно се скриват в себе си. От това им става тясно и те съответно не могат да разгърнат дробовете си. Отслабналият по тази причина дъх онагледява слабата готовност към комуникации. Към самозатварянето и самозаключването по отношение на външния свят принадлежи и склонността ни да задържаме личните емоции и почти да не ги защитаваме от евентуални нападения. Вместо това жертвите на този стоеж са склонни все повече да се оттеглят в защитеното от раменете, ръцете и превития гръб пространство. Но заедно с мнимата защита всеки бункер носи в себе си теснота скованост, заклещване и дори задух.
Избрано от: „Болестта като език на душата“, Рюдигер Далке, изд. „Лик“, 1999 г.
Картина: Bather from the Back, 1878, by Paul Cezanne; chinaoilpaintinggallery
