„В древността приемали, че всяко заболяване съдържа урок, който трябва да се научи своевременно. И това е, само за да се научите да се грижите по-добре за себе си, да цените достатъчно здравето си.“
(Elles Woman in Bed Profile Getting Up, Henri de Toulouse Lautrec)
♥ „Нашите болести са плод на нашите мисли“ ~ Тибетска поговорка
Днес ние страдаме от създадените от нас самите условия на живот, които водят до появата на нови, неизвестни в миналото заболявания. Най-голяма опасност представляват устойчивите към антибиотици вируси и новите болести, които възникват в резултат на химикалите, с които се обработват хранителните продукти. И в много държави личи безсилието на нацията да се справи с нарастващото разпространение на тези болести.
С какво се характеризира средата на съвременния човек? Той е заобиколен от множество уреди, излъчващи вредни електромагнитни вълни - телевизори, микровълнови печки, мобилни телефони, електропроводи; храни се с продукти пълни с консерванти, оцветители и пестициди; диша замърсен въздух; всекидневно е под стрес на работното си място и в семейството си и т.н. И тези вредни въздействия се натрупват в организма на човека много често без външно видими причини. Но под въздействието на споменатите фактори в организма се създават агресивни молекули - „свободни радикали“, които довеждат човек до предболестно състояние. Това е така нареченото „гранично състояние“ - между здравето и бъдещето заболяване. В Тибет го наричат време на действие на причината, предизвикала болестта. Във всеки от вас „спи“ букет от няколко и различни заболявания. И внезапно настъпва момент, когато някой незначителен фактор срива имунната ви система без никакво предупреждение или пък свободните радикали започват да увреждат тъканите ви. Тогава при профилактичния преглед ви съобщават неприятната новина, че вече сте болни от…
А до този момент не сте се оплаквали от нищо. Да, но вие не може да надникнете във вътрешните си органи и да видите в какво състояние са.
Днес вече не се поставя под съмнение, че ендоекологията (защита на вътрешната среда на всеки човек), зависи на първо място от самия него. Всеки човек е способен да се самоизцелява, стига достатъчно добре да осъзнае тази си способност. Не употребявам думата лечение, а самоизцеление, защото се касае за онова гранично състояние, което предхожда болестта. Лечение е, когато прибягвате до лекарска помощ и прием на медикаменти, когато работите на физическо ниво, за да преодолеете съществуващата болест. А изцеление е тогава, когато мобилизирате всички скрити ресурси в организма и го приведете в хармония - физическа, емоционална, психична и духовна. Или, както казват в Китай, да се достигне до състояние на „син“. Лекуването на бъдеща, несъществуваща болест е основният принцип в традиционната китайска медицина. В древността на лечителя се е заплащало, за да не се разболее човек, а не както днес, когато си се разболял, да плащаш на лекаря, за да те излекува. Самата дума профилактика произлиза от „prevent“ - предотвратяване, предпазване, което на Изток е значително по-важно, отколкото лекуването на болестта.
~ „Истинският доктор е вътре в нас“ ~ Д-р Алберт ШВАЙЦЕР, лекар и философ
Старите даоси са знаели, че здравето на човека не зависи само от влиянието на заобикалящата го среда. Те отдавали особено значение на режима на хранене, баланса на работа и покой, на собствения начин на живот, мислите и чувствата. Преди много години се е разбрало, че мислите и чувствата са решаващи за здравословното ни състояние. В древността тибетските лечители твърдели, че „нашите болести са плод на мислите ни, че болестта е физически израз на емоциите ни.“ Днес учените откриха, че нашите мисли, представи и емоции променят ДНК клетката. Затова не бива да се отнасяме към болестта като към нещо лошо. В тази връзка френският писател Марсел Пруст пише: „Болестта е докторът, към който трябва да се отнасяме с най-голямо уважение.“ И в Китай при оздравителния процес се отделя повече време на всичко онова, което е емоция, за да може да се премахнат причините за болестта на подсъзнателно ниво, тя да си отиде завинаги на ниво съзнание, душа, ум.
На Изток, когато някой се разболее, лечителят проверява първо какви са мислите му, защото често болестта може да сте си причинили самите вие. И той ви казва: „Дали бързо ще оздравеете - това зависи от вашето мислене, от вашите очаквания и вярвания.“
Защото положителната мисъл е велика сила и играе решаваща роля в оздравителния процес. Мисълта като форма на енергия не изчезва никъде. Изпратена навън, тя се връща обратно пак при вас в един или друг вид. Изпратена навътре във вас, особено ако е положителна , тя може да ви промени уникално, учудващо. Но самосъжалението, чувството за вина, отчаянието, страхът, безверието не се борят с болестта, а я задълбочават, разстройват психиката като я правят лабилна и неустойчива. Болните хора допускат много лесно да бъдат победени, не се борят докрай, а се оставят „да ги носи болестта.“ Дори пренасят болестите на другите върху себе си. Те подсъзнателно се противопоставят и отхвърлят предложеното им лечение. Затова трудно излечимите болни трябва да се обърнат към онова, което е вътре в тях, което се съпротивлява инстинктивно към здраве, но това нещо някой трябва да го събуди, да го активизира. Д-р Карл Менингер, известен психоаналитик споделя, че: „Нагласата е по-важна дори от реалността.“ Връзката между болестта и мисловната нагласа дели болните на две групи: на тези, които болестта вече е победила и на тези, които вярват, че ще оздравеят. И тогава трябва да зададем въпрос сами на себе си защо се е получило това наше заболяване, какво друго може да направим, как да намерим изход, а не да започнем да се оплакваме и самосъжаляваме. Колкото и да е странно, на много хора им харесва да са болни, да ги съжаляват, да им обръщат по-голямо внимание. Явно болестта им дава нещо, което иначе не получават. Може би защото като малки, когато са боледували, са получавали повече грижи и съчувствие. И сега като възрастни така свикват с болестта си, че не искат да се разделят с нея. Световноизвестният руски хирург академик Николай Амосов пише: „Някои хора отглеждат собствените си болести, наслаждават им се и ги подхранват. Това за тях е начин на живот“. Към такива случаи трябва да се подхожда много търпеливо и внимателно. За жалост лично аз познавам много такива хора. За тях д-р Зигмунд Фройд казва, че те чувстват „вторичната полза от болестта.“
В древността приемали, че всяко заболяване съдържа урок, който трябва да се научи своевременно. И това е, само за да се научите да се грижите по-добре за себе си, да цените достатъчно здравето си.
От: „Древните тайни на здравето и дълголетието. Книга 2: Как да държим болестите на разстояние от нас“, Дик Дерик, изд. „Анториери“, 2010 г.
Картина: Elles Woman in Bed Profile Getting Up, Henri de Toulouse Lautrec; chinaoilpaintinggallery
