„В ролята си на висша телесна инстанция в хода на историята главата се научила да доминира над останалите центрове. Главата подчинила сърцето и корема и тогава започнало безжалостното господство на разума.“
Взаимоотношенията глава – тяло
Докато в началния период от познатата ни история хората са преживявали чрез стомашните си усещания и в тясна връзка с майката Земя, с настъпването на испаноезичното световно господство във фокуса се настанил сърдечният център, за да бъде изместен накрая от интелектуалната мощ на главата. В ролята си на висша телесна инстанция в хода на историята главата се научила да доминира над останалите центрове. Наблягащите на разума култури подчинили цялата земя. Но случилото се в света се повторило успоредно в тялото и душата. Главата подчинила сърцето и корема и тогава започнало безжалостното господство на разума. Чрез очите, ушите, носа и вкусовите папили тя разполага с почти абсолютен световен монопол, а с помощта на мозъка е в състояние да управлява този информационен поток по собствено желание. Откакто Homo erectus изправил глава, той не само освободил предните си крайници за провеждане на своите собствени интереси, а могъл да изгради от мозъчното си вещество главен мозък. Последният постепенно се превърнал в решаваща и висша телесна сила, извоювала доминиращо значение над всички останали органи. „Краката отиват, където пожелае главата”. По този начин като място с висока концентрация на силите главата се превърнала в главатар, най-главното нещо в живота. Тя управлява телесните провинции като столица на централизирана държава. Това доказват понятия като главатар и главен. Като доказателства за господар на дома служат и думите капитан (от латинското caput - глава) - управляващият кораба, както и капитал - господстващ над света. Римляните управлявали своята световна империя от Капитолия, а американците ръководят по-голямата част от света именно от своята столица Вашингтон, която наричат „capital”.
Залагайки на прилежността (от латинското industria - прилежание), а също и на разума, хората от индустриалните култури допълнително упълномощават главата да се възползва от своя монопол над сетивните органи, за да попречи на тяхната склонност към чувствеността. Най-напред било прогонено първоначално доминиращото и впрочем отговорно за възприемането на хранителния аромат обоняние. То е твърде близо до сетивното наслаждение и поради това било лишено от значението си. Единственият днешен свидетел на това минало е добрият стар обонятелен мозък, който впрочем се занимава с възприемане на чувствата във вид на лимбична система. Слухът също трябвало да отстъпи за сметка на зрението, което с изправянето на тялото върху задните крака заело най-високото място и единствено се възползвало от спечеления обзор. По този начин останалите сетива отстъпили на заден план и се отдалечили от информационните източници. Затова пък очите открили поток от всеобхватна информация, при обработката на която техният чувствен аспект значително отстъпил.
Състоянието, в което днес се намира подчинената земя, е също толкова покъртително, колкото и на повечето подчинени тела; то показва, че едностранчивото господство на главата може да доведе до задънена улица. Въпреки високоразвитата интелигентност на главатаря, проблемите нарастват по-бързо от решенията, тъй като осмислянето не е между неговите най-силни страни.
Чувствените хора са по-открити към поривите на сърцето, но и тези пориви също са заплашени от едноличното господство на главата. Например при влюбването хладнокръвната глава е длъжна безпомощно да гледа как горещото сърце поема властта. Тя обаче не приема всичко спортсменски, а веднага започва да разпределя вина, при което настоятелно твърди, че някой е завъртял главата на нейния собственик, че той се е зазяпал и така си е изгубил главата. При нормално функционираща глава такова нещо не би могло да се случи. Преди още засегнатият напълно да е изгубил разума си, респ. последният - своето водещо положение, - интелектът ще издигне и най-странните твърдения, за да прекрати божественото и толкова застрашаващо самия него състояние. На практика именно неговите разумни аргументи разрушават любовта и слагат край на пътешествието в царството на сърцето. Но докато главата може да претърпи множество поражения на сърдечния фронт, тя здраво държи в ръцете си интуицията на корема. Още от народното и недотам разумно човешко усещане е известно, че може да се гледа със сърцето и да се живее от чувството на корема. Поговорки като „Любовта и разумът рядко вървят ръка за ръка” или „Ако сърцето гори, главата да тича за вода” изразяват съперничеството между глава, сърце и чувство. „Огън в сърцето, пушек в главата” - така казва народната медицина; а една димяща глава естествено боли.
Въпросът дали главата е притежание на засегнатия, или по-скоро той е нейна собственост, често пъти не намира разрешение при интелектуалците. Във всеки случай за нас като модерни хора тя представлява най-висшата и важна област, за която самите ние се грижим най-интензивно. Мнозинството от хората полагат за нея повече грижи, отколкото за цялото останало тяло. Както в професията си, така и през свободното си време ние сме обслужвани предимно от главата и се оставяме на разположение на нейната мозъчна командна централа.
Ако съдим по нейната извисена позиция - „венеца” на изправения гръбначен стълб, - можем да приемем, че тя действително заслужава ролята си на главатар. За особеното й положение свидетелства и нейната кръгла форма, доближаваща се до идеалното кълбо. Все пак бихме могли да се запитаме: дали типичният за нашата култура „човек с глава” все още осъзнава жизненоважното място и на други центрове и дали съумява да отдаде на главата ролята на „първа между равни”. Необходимо е само да се вслушаме в езика, за да чуем, че главата винаги може да оглавява, но никога да захваща. За второто се изискват ръце. Но дори и нейните твърдения висят във въздуха, защото нямат основа. Както показва анатомията, главата заслужава първото място, но лишена от телесната основа, върху която е разположена, не би могла да направи нищо. Народната мъдрост казва: „Ако главата управлява сама, сърцето вехне.” Затова не е чудно, че сърдечносъдовите заболявания и особено сърдечните инфаркти водят с огромен аванс в съвременната статистика за смъртността. При инфаркта се стига до недостатъчно кръвоснабдяване на сърцето, което просто умира от глад.
Въпреки множеството крещящи от болка и биещи до спукване сърца „главната централа” продължава да се радва на особено внимание. Ние се утвърждаваме именно с главата си и нашата висша цел е да я държим високо над повърхността в обществената борба за власт. Нищо не бива просто да отмине покрай главата ни, горко на оногова, който ни се качи на главата. Ако нещо не върви, се окуражаваме с „Горе главата!” или пък си казваме: „Само не свеждай глава!” Не желаем да общуваме с по-долните сфери. При подобен главен товар често взаимно си напомняме „Не оклюмвай!” и по този начин се предпазваме от връщане към доброто старо време, когато главата все още не е била абсолютният фаворит. С убеждението, че сме „венецът" на Сътворението, ние предпочитаме да насочваме погледа си към своя собствен венец. Обстоятелството, че това свръхподчертаване не му понася добре, се отразява в често срещаното и широко разпространено главоболие.
В хода на нашите главозамайващи амбиции някои неща ни се качват на главата и ни докарват махмурлук, който заплашва да ни пръсне черепа. Онова, което си докарваме до главата, остава вътре и нерядко се грижи за нейното препълване и съответно поражда твърдоглавие. Едва ли има човек в нашето общество, който да не познава усещането на препълнената или задръстена глава; както впрочем някой член на т. нар. „примитивни култури“ едва ли би могъл да си представи нещо подобно. Въпреки че ни сече главата, често не знаем къде ни е главата. Онези, които не си блъскат главата непрекъснато, които не са склонни да срутват стени с главите си, не желаят винаги да оглавяват и не смятат, че светът се развива правилно единствено ако се води по техния акъл, изобщо не знаят какво е главоболие. Прикриващи се зад съзнанието, че Сътворението така или иначе се развива според божествения план, те са лишени от толкова болезненото за модерните хора перде пред очите. Тежестта, с която се обременяваме като господари на това Сътворение, нерядко ни притиска именно в онази област, с помощта на която се утвърждаваме. Тази тежест се отразява не само вътре в главата ни, но се изразява и външно върху лицето - особено при сблъсъка на потиснатото тяло с многообразието от болестни картини, последица от цялата неуравновесена ситуация.
Вероятно на свръхподчертаната глава се дължат не само съответните изпитвани болки, но и множеството психосоматични оплаквания, далеч по-непознати на природосъобразно живеещите и лишени от интелектуалност архаични народи. Въпреки това прозрение едва ли има смисъл да сведем глава; далеч по-здравословно би било да разтълкуваме нейните предупредителни сигнали и белезите на свръхнатоварване, чрез което да подпомогнем други телесни области и да им отдадем полагащото им се друго тълкуване.
Избрано от: „Болестта като език на душата“, Рюдигер Далке, изд. „Лик“, 1999 г.
Картина: DALL-E
