„Ако животът се състои само в това да бъде поддържан, то живеенето започва да се превръща само в неумиране.“
Симон дьо Бовоар е сред мислителите, белязали ХХ век. Отгледана в много набожно семейство, но превърнала се рано в атеистка, тя се противопоставя твърдо на брака, който разглежда като буржоазна институция не по-малко отвратителна от проституцията, тъй като легитимира мъжкото господство, и развива възгледите си около свободата и автономията на индивидите и по-специално на жените. Защитава идеята, че отношението между мъжете и жените е социална конструкция. Потисничеството на жената и женската еманципация е тема, която може да се открие във всички нейни творби. Учи философия в Сорбоната, където се запознава с големия френски писател и философ екзистенциалист Жан-Пол Сартр, с когото поддържа почти митична любовна връзка чак до смъртта му.
Как избираш един мъж пред друг? Често пъти се озоваваш с някой до края на живота си, само защото си го срещнала, когато си била на деветнадесет.
В деня, в който ще бъде възможно за жената да обича не от слабост, а от сила, не за да избяга от себе си, а за да намери себе си, не да се унижи, а да се защити - на този ден любовта ще стане за нея, както и за мъжа, източник на живот, а не на смъртна опасност.
Нито един мъж не би се съгласил да стане жена, но всички те искат да има жени. „Да благодарим на Господа, че е сътворил жените“. „Природата е добра, защото е дарила мъжете с жени.“ В тези и подобни фрази мъжът за кой ли път с наивност заявява, че неговото присъствие на този свят е неизбежен факт, негово право, докато присъствието на жената е проста случайност, обаче много щастлива.
Когато един човек бъде оставен в състояние на малоценност, той ще бъде малоценен.
Много жени са способни да обичат само ако самите те са любими. И обратно, за да се влюбят, понякога им е достатъчна само малко проява на любов. Момичето гледа на себе си през очите на мъжа.
Никой няма да повярва колко сълзи могат да поберат женските очи.
Въпреки всевъзможните мнения, любовта съвсем не заема толкова голямо място в живота на една жена. Съпругът й, децата, домът, удоволствията, тщестлавието, светските и сексуални отношение, издигането по социалната стълба означават за нея много повече.
Не поради това, че можем да даваме живот, а поради това, че можем да рискуваме живота си, сме се издигнали над животните. Затова превъзходството при човечеството е дадено не на пола, който носи живот, а на този, който убива.
Дълбоко в душата си мъжът желае борбата на половете да си остане за него игра, докато в същото време жената поставя на карта своята съдба.
Странният парадокс се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекота, нежност и приветливост, с една дума – той живее в женски свят; докато в същото време жената се бие в суровия и жесток свят на мъжете.
Удоволствието от секса при жената е вид магическо заклинание; изисква цялостно отдаване; ако думите или движенията са противоположни на магията, то заклинанието се разваля.
Всяка влюбена жена ще се припознае в Русалката на Андерсен, която заменила своята опашка за крака, въпреки, че търпяла болки при всяка крачка.
Всяка истински влюбена жена в по-голяма или по-малка степен е параноик.
Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие.
Да се броят човешките жертви, да се сравнява тежестта на една сълза с тежестта на капка кръв, е невъзможно начинание.
На това казвам истинска щедрост: даваш всичко свое и все пак сякаш това не ти коства нищо.
Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите.
Ако животът се състои само в това да бъде поддържан, то живеенето започва да се превръща само в неумиране.
Животът – това е отношение към света. Правейки избора си на отношение към света, индивидуумът сам определя себе си.
Откъснах се от безопасния уют на сигурния и предначертан живот заради любовта си към истината – и истината ме възнагради.
Хората искат новото, но без риск, забавното – с гаранция за солидност, и достойнствата – на занижена цена.
Самопознанието не е гаранция за щастие, но е от страната на щастието и може да окуражи постигането му.
Това е най-големият грях – грехът на неизвършеното.
Какво е възрастният ли? Просто пораснало дете.
Писателството е професия, която придобиваш..., занимавайки се с писателстване.
Сам си носиш тази крехка конструкция, наречена собствен живот, а заплахите нямат брой.
В лицето на непреодолимите обстоятелства, инатът е глупост.
Да действаш заради самото действие, би било чиста измама.
За да не се превърне старостта в нелепа пародия на нашия живот, съществува само едно средство – преследване на цели, които да придават смисъл на нашето съществуване.
Моят живот препускаше трагично към своя край. И в същото време изтичаше бавно, толкова бавно, час по час, минута по минута. Човек винаги трябва да изчака докато захарта се разтвори, паметта се разпадне, белезите от раните изчезнат, слънцето залезе, нещастието избледнее и се изпари.
Всички идоли, които човек е създал, колкото и ужасяващи да са, всъщност са му подчинени, защото винаги е в негова власт да ги унищожи.
Снимки: bbc.co.uk, bookshelf.mml.ox.ac.uk, ecole-athena.blogspot.com, theredlist.com
