„Изкуството е интуитивно и вулгарно – то е изригване.“
Георг Базелиц е роден в бившата ГДР. От съвсем млад, поради предизвикателното си поведение бива изключен от художествената академия в Източен Берлин само след два семестъра – заради „обществена неблагонадеждност”. Деветнадесетгодишен успява да се пресели в Западен Берлин, завършва следването си и постепенно се превръща в един от най-успешните съвременни германски художници. Главната му тема е Германия. „Всеки германец има причина да бяга от своята германщина. Защото да си германец не е толкова хубаво. За германците винаги се говорят доста лоши неща, нас навсякъде ни смятат за доста противни. Защото, когато си слаб заради историята си, другите непрекъснато ти го натякват.”
Картините в първата изложба на Базелиц през 1962 година веднага предизвикват скандал и полицията ги конфискува, защото според тогавашните представи, платната са вулгарни. Днес всяка от картините му струва над един милион евро, но като художник той не е изгубил нито частица от своята провокативност. „Артистът не е отговорен пред никого. Неговата социална роля е да бъде антисоциален. Единствената му отговорност е отношението му към работата, която върши.“
Негова запазена марка са платната, обърнати с главата надолу. „Смятам, че тази провокация – ако е такава – всъщност е много интересна заради объркването, което предизвиква у зрителя. Карам го да се напряга, гледайки нещо, което е сбъркано и опитвайки се да смени гледната точка, да извърти картината, за да я види както трябва.”
Макар да е университетски преподавател, не се притеснява да прави възмутителни изявления, като например: „Какъв е проблемът на жените-художнички? Всъщност, никоя от тях не може да рисува. Има някакви изключения, но няма художничка, достигнала нивото на Пикасо или Гоген. Те просто не издържат на проверката на пазара, не преминават теста за стойност. Както винаги – пазарът е прав.“
Днес, на 78 години Базелиц е професор по живопис, картините му са окачени в Райхстага и е сред най-популярните художници в света. „Всеки път, когато ми зададат въпрос за картините ми, го усещам като атака. Моите картини са битки.“
Изображения ~ artobserver
