Владимир Димитров – МАЙСТОРА е символ на българското изобразително изкуство. Самобитен, уникален и мащабен. Наричат творчеството му "едно от най-оригиналните и значими явления в изкуството на ХХ век – оригинално по стилистика и национално по дух, с всеобхватен хуманизъм"
Картините на Майстора са създадени на един дъх, те са с чисти цветове, натурата е деформирана експресивно, въздействието е постигнато чрез контраст между топли и студени багри.
Роден през 1882 г. в село Фролош в скоро освободеното Княжество България, още в ранна детска възраст се сблъсква с проблемите на живота. Той споделя съдбата на семейството си, като син на бедни македонски бежанци. Баща му е инвалид, а майка му страда от епилепсия и е принудена да слугува по чуждите къщи. Затова младият Владе, както е бил наричан, е принуден да прекрати своето обучение в прогимназията и да започне работа, първо като продавач при един книжар, след това като бояджия и накрая като писар в Кюстендилския окръжен съд, срещу 10 лв. месечна заплата. В свободното си време рисува по всички свободни пространства - по книгите за протоколи, по стени и врати. Създава портрети на чиновници от съда, на съдии, адвокати, подсъдими. Рисува и пейзажи из околността на Кюстендил и битови сюжети.
На 11 май 1903 в гимнастическия салон на Педагогическото училище в Кюстендил е открита първата изложба с негови рисунки. През есента хората в града събират доброволно средства и го изпращат да учи в София. Разстоянието от Кюстендил до София изминава пеш. Постъпва в Рисувалното училище като извънреден ученик. Останалото е история – следват много труд, самоусъвършенстване и любов към хората и четката.
Бедното момче със своята воля и талант успява да победи трудностите, с които го сблъсква живота, и изграждайки своята личност се превръща в твореца, успял първи да изведе българското изкуство на световната сцена. В неговите картини се разкрива яркия му талант и самобитния начин да представя красиво наглед най-обикновени теми.
Избира изкуството пред женската любов, тъй като не може с еднакъв плам да служи на двете. Затова рисува жените в своите картини главно и само в духовен план. Търси непорочността в женският образ, лъчезарното, целомъдрието, смирението, духовната красота, представена чрез формата. Жената в нейното духовно измерение.
Първите му зрели творби отхвърлят принципите на елементарното пресъздаване на образите като фото-копия на реалността. Той започва да търси психологическите моменти в своите платна, търси вътрешния образ, това което одухотворява. Обръща голямо внимание на очите, които превръща в център на духовна енергия.
Чрез идеализирането на формата, той се стреми да одухотвори образа и да го издигне над животинското. Добродетелите, като невинност и благост, умиротворение и душевна чистота са това, което оформя възвишената човешка индивидуалност и правят творчеството му вечно.
"Обикновено моделът най-напред рисувам, па подире диря най-хубавия фон в градината. Ако е майка с дете, бързам да свърша с детето до обяд, па после с майката. С почивки. Детето вика: "Айде стига". Додеяло му. Големо тегло. Плащах 40 лева на ден. Затова бързах. Към смрачаване започвах природата. Леснотия, ама вятър и мъгла да няма. Обикновено гледах да свърша главата за един ден; ако моделът има да позира и с ръце – тогава продължавах и на другия ден...
Обикновено виках другарки на момите, които рисувах, да се разговарят, когато едната позира, та да бъде будна. Вземах по някой път и аз участие в разговорите, но ако говоря бърка се на работата...
Един ден в Шишковци рисувах селяни. Държат грозде в ръцете си. Понеже времето беше усилно и маранята задушаваше, дадох прочивка на моделите и облегнах картината върху дувара на двора. Гроздето беше докарано по форма и тон. Ние се разприказвахме за това-онова, време да мине. Неочаквано за всички ни, току се чу откъм дувара нещо като трак, трак, трак... Кога се обърнахме, що да видим: кокошките кълват гроздето в картината. Беля работа! Тогава рекох на селяните: „Барем кокошките можем да излъжем."
Картини: Владимир Димитров - МАЙСТОРА
