„Платната на Репин са като стиховете на Пушкин. Можеш да не ги помниш, но те винаги са с теб.“
(Repin, self portrait, 1887)
Роденият на 5 август 1844 г. Иля Репин е може би най-дискутираният и най-впечатляващият руски художник. Творчеството му е оратория в багри, посветена на руския народ и руската земя, едно завладяващо изкуство с документална достоверност за живота на руския народ през 19-ти век. Името му е известно далеч зад пределите на Русия, защото персонажите в неговите платна изумяват с разнообразието и точността, с които Репин ги изтръгва от живота.
Картините му са олицетворение на руския бунт, волност и свобода. За него известният художник Владимир Милашевский казва: „За всеки руски човек - Христос, Толстой и Репин са абсолютни легенди, поставени един до друг…“
Изключително впечатлен от мирогледа и философията на Толстой, Репин рисува 12 негови портрета. Но най-впечтляващата от картините му безспорно е „Иван Грозни и неговия син Иван на 16 ноември 1581 година“, по-популярна със заглавито „Иван Грозни убива сина си“.
(Ivan the Terrible and His Son Ivan on November 16th, 1581)
Тази картина освен, че е една от най-въздействащите картини в цялата история на изкуството, има много печална съдба. Платното е на историческа тематика от историята на Русия и изобразява сцената, когато първият руски цар Иван Грозни в изблик на гняв е нанася смъртоносен удар с жезъл на своя син Иван Иванович. Реализмът на картината е покъртителен, представяйки бащината мъка и разкаяние от една страна, и от друга - смирението на умиращата рожба.
Произведението не се харесва на император Александър III и е първата картина в Русия, забранена от цензурата. През 1913 година фанатичният иконописец Балашов я срязва с нож, така че се налага Репин да я възстановява. Главното в тази работа са очите на царя, в които болката, ужасът, отчаянието и разкаянието преминават в безумие.
Най-страшните „третяковски“ легенди се разказват именно за тази картина. Когато била поставена в Третяковската галерия, започнали да стават странни неща. Казват, че мнозина от разглеждащите я виждали на пода в галерията истинска кръв.
Едни от посетителите наблюдавайки произведението плачели, дтруги припадали, а трети губели съзнание. Но на 16 януари 1913 г. станало нещо, извън очакваните реакции. Младият иконописец Абрам Балашов приближил един младеж и го порязал с ножа си. Балашов бил отведен в психиатрията, където след известно време починал.
Художникът Месоядов, който послужил за образа на царя, в гнева си едва не убил малкия си син. А Всеволод Гаршин, който Репин изобразил на картината като сина на Иван Грозни, загубил разсъдъка си и се самоубил, хвърляйки се от високо.
И до наши дни платното буни духовете - през октомври 2013 г. поредна група фанатици излиза с официално искане картината отново да бъде забранена, тъй като „оскърбява чувствата на руските хора“.
Но философията на Репин е недвусмислена, а посланието му ясно:
Нашата задача е съдържанието. Лицето, душата на човек, драмата на живота, впечатленията от природата, нейният живот и смисъл, духът на историята - ето това са нашите теми. Нашите бои са оръдието, те трябва да изразяват нашите мисли, нашият вкус са не изящните петна, той трябва да изразява настроение на картината, нейната душа, той трябва да намери и хване всеки зрител, като акорд в музиката.
За да създаде художника нещо добро, трябва да гледа само великото.
(Portrait of Nadya Repina)
(Self portrait with Nordman)
(Lev Tolstoy in the ploughland, 1887)
(Ballet scene, 1875)
(Reply of the Zaporozhian Cossacks to Sultan Mehmed IV of the Ottoman Empire, 1880-1891)
(Demonstration 17 October 1905)
(Religious Procession in Kursk Province)
(Portrait of the Author Alexey Pisemsky, 1880)
(Portrait Of The Composer Mikhail Glinka, 1887)
(Portrait of the Composer Modest Mussorgsky, 1881)
Изображения: wikiart.org
