Искам картините ми да изглеждат така, сякаш са рисувани от дете ~ Жан-Мишел БАСКИЯ

„Когато работя не мисля за изкуството, мисля за живота.“

Макар да е мъртъв повече от 25 години Жан-Мишел Баския е все още толкова жив, колкото и съвременното изкуство. Творчеството му не може да бъде набутано в определен стил, поради естеството на своето безумие – нео-експресионист, художник, поет, музикант и графити-артист. Момчето с африкански произход и до сега е смятан за първия от своята раса, достигнал световна известност. Той е детето-чудо, сякаш запленило света на изкуството на шега.

Появява се на бял свят в Бруклин, Ню Йорк, на 22 декември 1960. Майка му е от Перто Рико, а баща му родом от Хаити. Малкият Жан-Мишел говори свободно френски, испански и английски език още на 11-годишен. Обича да чете история, митология и поети-символисти. За вдъхновение ползва творбите на Хенри Грей за анатомията на човешкото тяло и дневниците на Леонардо да Винчи.

Успехът на Жан-Мишел идва абсолютно ненадейно. Когато е на седемнадесет започва да рисува графити заедно с приятел. Украсява сградите в Манхатън с провокативни и въздействащи графики и лирики. Прочува се със своите поетични политически графити, които подписва с артистичния псевдоним SAMO.

Прекъсва училище годината преди да завърши. Напуска и дома си, като заживява по улиците на Бруклин. По това време арт-изследователското списание Village Voice публикува статия за неговите социални надписи по стените на града. Канят го и в телевизията през 1979 - в шоуто на Глен о’Браян. По това време вече участва в пънк-банда заедно с други изпълнители с участия в култови по това време места като CBGB’s и Mudd Club.

След поредица от участия и публикации младежът набира скорост в областта на изкуството и стрийт-арта, както в Ню Йорк така и по целия свят. В началото на 80-те заедно с Джулиан Шнабел, Дейвид Сале, Франческо Клементе и Ензо Кучи оформят движението нео-експресионизъм. По това време Жан-Мишел и младата, новоизгряваща звезда Мадона имат връзка.

През 1984 Жан-Мишел среща най-важната личност в живота си – гениалния Анди Уорхол, който става негов ментор и с когото работят и творят заедно в продължение на две години. Ексцентричното поведение е запазена марка на двамата. Баския става известен с това, че рисува картините си, облечен с костюми на Армани и се появява пред публика с одежди, струващи над 1000 долара, целите омазани в боя.

Колаборацията между двамата гениални артисти завършва със смъртта на Уорхол през 1987. Това хвърля младият Баския в тежка депресия и вследствие на свърхдоза хероин младият художник умира едва на 27 години, през август 1988.

И до ден днешен галериите в европейските столици провеждат съвместно изложбите на двамата ексцентрични и често неразбрани творци, чиито имена трудно могат да бъдат разделени – Анди Уорхол и детето-чудо Жан-Мишел Баския.