Цветовете на един художник ~ Марк РОТКО

Роден през 1903 г. в латвийския град Двинск (днешен Даугавпилс), Маркус Яковлевич Роткович е четвъртото дете на градския аптекар Яков и жена му Анна Голдин. Светът ще го запомни като Марк Ротко – артистът, който рисува чудеса и мечтае изкуството му да живее във вечността.

Баща му Яков е човек изключително начетен и интелигентен, убеден промарксист, противник на всякакви религии, стопанин на дом, в който четенето е на почит, а библиотеката богата на книги. „Ние бяхме едно четящо семейство”, споделя по-късно Ротко, който заедно с братята и сестрите си отрано се научава да говори освен на руски, на идиш и иврит. Във време, в което евреите често са обвинявани за всички злини на света, детството на Ротко е белязано от постоянен страх. През 1912 г. бащата взима решение семейството да емигрира в САЩ и така да избегне риска синовете му да бъдат зачислени в руската имперска армия. Да се приспособят към непознатия начин на живот се оказва трудно за всички – бащата Яков умира година след пристигането си в Америка и оставя семейството без никакви средства за живеене.

Въпреки трудностите, през 1921 г. Ротко завършва с отличие Lincoln High School в  Портланд, вече с лекота общува на английски и наследява страстта на баща си да отстоява правата на еврейската общност и да бъде в крак с политиката. Същата година печели стипендия за престижния Йейлски университет, но не след дълго изоставя възможността да изучава инженерни науки и право. Захващайки се с различни работи, той за кратко учи в Art Students League на Max Weber, един от малцината професори, който от първа ръка го запознава с европейския модернизъм и така се раждат картините на Ротко, повлияни от артисти като Мане, Пол Сезан и Пикасо. Той е на 30 години, когато подрежда първата си самостоятелна изложба, а днес нюйоркският „Музей за модерно изкуство” (МоМА) притежава впечатляваща колекция от оригинални платна на големия майстор на абстрактния експресионизъм.

През 50-те години на миналия век Ротко рисува емблематичните си творби, в които цветът казва всичко. Внушителни по размер и без рамки са картините на артиста, който създава изкуство на съзерцанието и една изумителна хореография от цветове. Не ме интересува връзката между формата и цвета. Единственото, което искам е да представя първичната човешка емоция – трагедия, екстаз, орис. Хората, които плачат пред моите картини, изпитват същото духовно преживяване като мен, докато съм ги рисувал. И ако вие сте развълнувани единствено от композицията на цветовете, значи сте пропуснали смисъла”, споделя художникът.

Депресията е постоянен спътник в нелекия живот на Марк Ротко. На 25 февруари 1970-та, художникът слага край на живота си. Прочутата му серия The Seagram Murals пристига за изложба в Лондонската Tate Gallery в деня на неговата смърт.

Марк Ротко оставя на вечността 836 платна, син и дъщеря. За необикновеното изкуство на големия артист колекционерите плащат десетки милиони, а приносът му към света на изкуството остава безценен.

Mark Rothko With No. 7, 1960, Photograph Attributed To Regina Bogat, Reproduced Courtesy Of The Estate Of Mark Rothko Courtesy Museum Of Fine Arts Houston

Mark Rothko and his son Christopher Rothko by the pool in London, 1966

Street Scene, 1936-1937

Gethsemane, 1945

Orange, Red, Yellow, 1961

Untitled Mural for End Wall, 1959

Untitled, 1961

Portrait (Untitled), 1939

Untitled, 1947

Untitled (Red, Blue, Orange), 1955

No.16, 1961

Earth & Green, 1955

Blue, Orange, Red, 1961

Four Darks in Red, 1958

Untitled (Black, Red over Black on Red), 1964

Light Red Over Black, 1957

No.16 (Red, White, and Brown), 1957

Red on Maroon, 1959

Subway Scene Series, 1938

No. 16 (Red, Brown, and Black)

Untitled, 1963

Black on Maroon, 1958

Blue and gray

White, Blacks, Grays on Maroon, 1963

Снимки и изображения: markrothko.org, artnet News, Haaretz

В този ред на мисли