Изложба с творбите на Василия СТОИЛОВА в столичната галерия „Финес”

Василия е единственият професионален художник, проникнал с изкуството си в тайните на това заболяване, прекършило младия й живот.” Това споделя майка й Явора Стоилова по повод голямата изложба в памет на дъщеря й, която ще се състои на 22-ри юни от 19:00 ч. в столичната галерия "Финес" (ул. "Христо Белчев" 17). Там ще бъдат подредени над сто картини на Василия, свързани с анорексията, вече показвани с голям успех в галерия "Gesu e Maria" в Рим. Явора Стоилова ще представи и своята книга "Момичето, което нарисува анорексията", която търси връзката между изкуството, анорексията и самотата на творците през времето. 

В модерната психоанализа се очертава тенденция да се обясняват психическите разстройства с помощта на значителни произведения на изкуството. Френският психоаналитик Жак Лакан например вижда у героинята на Софокъл, Антигона, анорексична непреклонност в противопоставянето на установения обществен ред. Думите на Лакан оспорват мнението, че анорексията е най-вече синдромът на куклата Барби.

Това ме накара да погледна от друг ъгъл анорексията в картините на дъщеря ми Василия Стоилова. Тя е единственият професионален художник, проникнал с изкуството си в тайните на това заболяване, прекършило младия ѝ живот. След нейния край в България се отвори първият център за хранителни разстройства, който носи името ѝ. Приобщаването на болните към реалния свят се превърна в мисия на живота ми.”

 Явора СТОИЛОВА

Откъс от книгата "Момичето, което нарисува анорексията"

В средновековния „Роман за Розата“, Жан дьо Мьон говори за магическите качества на огледалата, които преобразяват „големите и близки неща – в малки и далечни“. Понякога те показват предметите такива, каквито са. Друг път фигурите в тях са „толкова удължени, че наподобяват извити полегнали скици“.

Василия казваше, че в огледалото на анорексията образите са прокълнати винаги да изглеждат дебели.

Психоаналитиците и психиатрите не са формулирали точен отговор за анорексичната загадка в огледалото. На какво всъщност се дължи удебеленото отражение в него?

В психиатрията, за да се направи „тест за реалност“, се използва методът на „осъзнатия сън“. В този сън човекът разбира, че сънува и запомня видените образи. Понякога отраженията в огледалната повърхност се деформират или изчезват  за сънуващия. „Осъзнат сън“ ли е Анорексията с нейния  паралелен  свят  между  реалност и фантазия, с повтарящите се до безкрайност кошмари от плът в огледалото?

Може би за Василия огледалото беше сън с искрящи стъклени фонтани и стъклописи, отразили светлините на душата. Но то я обграждаше и притискаше отвсякъде, надебеляваше и мултиплицираше образа ѝ в много други образи – самотни и болни като нея.

И тя реши да живее и рисува, обърнала гръб на огледалото. Но това е невъзможно в живописта. Защото художникът е длъжен да пресъздаде вярно отразената реалност. И няма начин да изобразиш себе си, освен като се погледнеш в огледалото.

Василия търсеше автопортретите си в безкрайността на вътрешния свят и те изплуваха от мрака на анорексията, обърнати в профил. Странни женски лица с леко пренебрежителен израз, белязани със знака на обречеността. В тях беше моето дете, но не каквото го познавам. Нито следа от ангелската усмивка, от светлия поглед в очите… Животът в тези лица е повик през празнота. Поетика на пустотата… Тя поставяше винаги себе си в центъра на анорексичните си композиции – като тайнствено огледало, отразило тъмната страна на разума.

Най-голямата битка на Василия с болестта беше нейният последен автопортрет. Наблюдавах как всеки ден се взира в огледалото със син пламък в очите. Художникът в нея се бореше лице в лице с деформираното отражение на Анорексията, за да пресъздаде реалността. И някъде отвъд огледалото, в река от вечни светлини, прииждаше към нея образът, избран за човека от Бога. Защото Бог е огледалото, в което художникът поглежда, за да претвори портрета си.

Явора СТОИЛОВА

Картини на Василия СТОИЛОВА