„Бракът съвсем не ми подхожда. Никога не съм живяла с един човек."

Leonor Fini (1907 ~ 1996), by John Phillips for LIFE, 1947

Бохемската кралица на Париж, майсторката на сюрреалистичната интрига, жената, проповядваща безсрамно свободните отношения. Леонор Фини е една от най-фотографираните личности на 20-ти век. Днес малцина в Париж си спомнят дори името й, макар тя да е била некоронованата управница на тогавашния артистичен свят и една от малкото жени, нахлули в доминираното от мъже френско сюрреалистично движение.

Родена в Аржентина, Леонор стъпва в града на светлината през 1932 г. и бързо влиза в творческите кръгове на Салвадор Дали, Макс Ернст (един от многото й любовници), Пикасо и Анри Картие-Бресон. Харизматичната й персона с лекота подчинява вниманието на всяка артистична сцена, на която се появи – с красота и очарователен характер. 

Леонор няма никакво артистично образование и опит, а като дете прекарва месеци наред с превръзка на очите, заради сериозна инфекция. Когато превръзката е свалена, тя изпитва силна необходимост да изрази вътрешните си видения, преживени по време на принудителната слепота. Рисунките й поставят началото на една неочаквана артистична кариера, в която героините й смело свалят маската на смирението и представят своята чувствена сексуална природа. Разрушавайки всички традиции, през 1942 г. Леонор представя най-голямата си провокация – първата еротична картина на гол мъж, рисувана някога от жена-художник.

Артистичният свят е покорен и очарован от Фини и нейния безпогрешен еротизъм, а галериите отварят широко врати, за да представят картините й редом с големите имена на сюрреализма. Женският „Дали” – така започват да наричат Леонор, макар тя да отказва да бъде зачислявана към която и да е група, особено към сюрреалистичното движение, основано от Андре Бретон – мъж, който е уверен, че в изкуството няма място за жени.

Феминистка, изпреварила духа на своето време, Леонор Фини не се свени да подчертава своята независимост и свободен дух. Муза на много талантливи мъже, тя твори още за модата и работи по сценографията за много спектакли в операта и театъра. Тя е жената, която създава великолепния дизайн на парфюма „Shocking” на Elsa Schiaparelli, който години по-късно ще се превърне във вдъхновение на Жан Пол Готие и неговия парфюмен шедьовър във формата на изящен женски силует.

Леонор живее в сърцето на всяка артистична парижка вечеринка, привличайки светлините върху себе си с ексцентричните си тоалети и фриволно поведение.

Бисексуална и настроена против брака, тя споделя: „Бракът съвсем не ми подхожда. Никога не съм живяла с един човек. Откакто навърших 18, винаги съм предпочитала да живея в някакъв вид общност – голяма къща с моето ателие, котки и приятели, един от които е по-скоро любовник, а друг – по-скоро приятел. Това винаги се е получавало.”

До смъртта си през 1996 г., Леонор живее в своя парижки апартамент с двама свои любовници и любимите си 17 персийски котки, които споделят леглото й и са добре дошли на трапезата й.

Leonor Fini by Dora Maar, 1936

Leonor Fini, Sergio Gajardo and a stranger in Torre San Lorenzo (Italy), 1952

Leonor Fini, Paris, 1932, photography by Henri Cartier-Bresson

Leonor Fini with her set Le Rêve de Leonor, photographed by André Ostier, 1949

Leonor Fini by Lee Miller, 1939

Leonor Fini in her studio rue in Paris by Cecil Beaton, 1961

Federico Fellini and Leonor Fini, ca.1970

Leonor Fini, 1928

Dans la tour, 1952

Femme costumée, 1938

Leonor Fini, La Leçon de Puberté, 1976

L'Entre duex, 1967


Le train, 1975


Les Aveugles, 1968


La lecon de botanique, 1974

Източник: buff.ly
Снимки: theredlist.com; заглавна - Leonor Fini in her studio in Paris by Karl Heinz Bast, 1976
Рисунки: Weinstein Gallery