Човешкият портрет говори. Прямотата на оголеното лице го прави уязвимо, разсъблечено. Затова хората често се опитват да маскират тази негова бедност с различни способи – изражение, грим, поза. И стига те да подчертават автентичната натура на главния герой, портретът може да бъде истински въздействащ. Тогава разговорът между него и останалия свят може да започне. Защото фотографските портрети са начин на комуникация, която деликатно зарежда с впечатления и казва повече от хиляди думи. Точно на това дело се е посветил фотографът Тодор Василев, основавайки студиото за професионални портретни фотосесии Head Frame Sofia. Заедно с Мария Якова – партньор в начинанието и партньор в живота, двамата стартират своя проект водени от идеята да предложат услуга, която да отговаря на съвременните нужди на бизнеса и хората, които търсят перфектното допълнение към своето представяне, а именно професионално направен портрет.
За изкуството на портретната фотография и различните й нюанси, разговаряме с 29-годишния Тодор Василев в специално интервю за Web Stage.
(Александра Христова, маркетинг мениджър "Walltopia")
(Михаил Христов)
Какво знаем и не знаем за фотографския портрет?
Портретът е много повече от красиво момиче заснето в парка, да речем. Фотографията няма за цел да показва единствено красивото, а когато става дума за портретна фотография, тя има за цел да представи същността на даден човек. Това е истинското в един портрет. За мен портретът може да бъде дори снимка без самия човек. Защото всеки детайл, всяко място обитавано от някого, е своеобразен негов портрет, който разкрива усета му, вкуса му за вещите, начина, по който създава своя свят. Когато гледаш снимка, ти си създаваш история по нея, а когато четеш книга – създаваш образи по историята. Когато снимам портрети на хора, аз искам да създам една история, която да разказва за човека отсреща и мога да постигна тази изразност само чрез фотографията. А за да се случи всичко това, трябва да провокираш у своя герой някаква емоция – ако снимаш празни лица, ще се получи просто паспортна снимка.
Истината е, че още преди университета, работех в едно фотоателие и правех паспортни снимки. Карах хората да се усмихват, защото почти всички изглеждат като препарирани, докато чакат да стане снимката. Аз исках просто да изглеждат по-човечни. Никой не ги върна от районното, защото са били усмихнати ☺. Големият проблем е безизразността. Защото портретът представя цялостния облик на човека, а не отделни детайли. Много рядко си казваш – ей, виж какво голямо око има или нещо подобно.
От какво най-често се притесняват хората в процеса на снимане?
Създаването на портрет е свързан с много прецизни детайли – светлина, грим, композиция, разбира се техниката също има значение. Но във фотографията най-важно е отношението на фотографа към своя обект. Когато един портретист прави портрет, той трябва да има отношение. При всички хора началото е най-трудно – да се преодолее първоначалния стрес. Дори уверените, хората с високо самочувствие, изпадат в малка паника, защото не знаят какво да правят, как да се държат по време на снимките. Портретите от близък план са най-стресиращи, защото се виждат всички детайли. Един от често срещаните проблеми е неправилното дишане, например. Подготвяйки се за снимката, човек чака, поема дъх и го задържа, докато чуе щракването на камерата. И чак след това се отпуска. Има едно интересно изследване, което показва, че нивото на стрес се покачва в момента на снимане и чак след това идва отпускането. А фотографът иска да заснеме човек в ниското ниво на стрес. Затова, когато снимам хора, най-важна е комуникация и това хората да преодолеят напрежението и да се отпуснат. Когато фотографът ги насочва и ги убеди в своя професионализъм, те се доверяват и това неловко чувство на стъписване изчезва. Това са обикновено първите 20 минути. Но аз използвам цялото това време, за да опозная чисто визуално човека. Когато започнах да снимам, самият аз бях доста затворен, но именно чрез фотографията се отворих за общуването и света. Онова, което се стремя да провокирам у хората, застанали пред обектива е изразността.
(Ваня Ананиева, собственик на езикови училища "Интелект")
(Мирян Костадинов, музикант група "Miry")
Какъв екип стои зад създаването на един професионален портрет?
Освен с портретна фотография, се занимавам и с различни видове комерсиална фотография и знам колко е важна ролята на екипа. Желанието ми беше да работя конкретно в тази област, защото ми направи впечатление, че няма много фотографи, които да могат да предложат подобна услуга на такова високо ниво. Услуга, която е насочена към хора, които не са професионални модели, но се нуждаят от хубав, представителен портрет – било за бизнес или лични цели. Затова работя с изключително талантливи професионалисти – гримьор, стилист. Целта ни е да създаваме максимално реалистична визия – все едно човекът стои срещу теб, да няма твърде много грим и фотошоп. Все пак, има ги и двете. Гоним максимална естественост. Много е тънък този занаят, добрите гримьори са и добри художници – те се интересуват от работата на фотографа особено от светлината – когато работиш с определено осветление, гримьорът може да го подчертае, да избере съответните цветове, според посоката на светлината да реши къде има нужда да добави сянка, да речем. Другото много важно нещо е цялостната организация на студиото. Мария се занимава с комуникации и има опит в организирането на различни събития, затова и тя е организатор на проекта и отговаря за връзката с клиентите. С нея работихме и за най-важната първа стъпка – събирането на портфолио. Без добро и пълно порфолио няма как хората да ти се доверят. Накратко – нямаш портрет на портретната фотография ☺.
Твоят личен автопортрет как би изглеждал? На какво би поставил акцент?
На това, което е най-важно за един портрет – емоцията. Ще си избера една емоция, която да пресъздам. Усмивката, например, е много специфичен детайл от портрета. Хората те приемат с лекота, защото виждат добронамерен, достъпен човек.
Портретите на другите – кои са портретите, впечатлили те най-силно?
Аз се запалих по фотографията на 16 години. Фотографията е голямата страст и на моя баща, който винаги ми е помагал. Заедно с него всяка събота и неделя обикаляхме из България и снимахме пейзажи, архитектура. Беше вълнуващо заради самото снимане, иначе аз още тогава разбрах, че предпочитам да снимам хора. Или да си измислям и режисирам свои сюжети. Първият фотоапарат, с който се учих да снимам беше дигитален Konica Minolta – на баща ми. Кошмарно детайлен фотоапарат – 3.2 мегапиксела, ултра резолюция. В онези години се записах и на фотографски курс – точно там ни показаха фотографиите на Ричард Аведон. И още тогава, виждайки неговите снимки, разбрах, че портретите са онова, което искам да снимам. Бях толкова впечатлен от целия този минимализъм, от хората на бял фон, изключени от тяхната среда, от целия контекст и фокуса на Аведон, концентриран единствено върху тях. Един от най-впечатляващите портрети за мен е този на Анди Уорхол, дело на Аведон – Уорхол без лице, само с белезите по тялото си. Впечатли ме силно, защото е много открит, интимен, личен. Уорхол разкрива себе си по един различен начин, избран от него. Достигаш до нещо много лично – тялото, белезите от насилие, което е още по-дълбоко, травма, която е трудно да се преодолее – и във всичко това виждаш многопластовото изкуство на Аведон.
(Andy Warhol in 1969, showcasing the scars left on his body after surviving a shooting by Valerie Solanas the year before. Photo by Richard Avedon)
(Andy Warhol, photographed by Richard Avedon 1969, August 20, 1969)
Какви са твоите страсти извън фотографията?
Целият ми живот се върти около фотографията, която аз не възприемам като професия, а като живот. Когато не съм в студиото, най-често към с колело – по пътя и в планината. За мен това е много разтоварващо и зареждащо. Там е тихо, безлюдно и това кара мозъка да изключи и да се опира само на рефлекси. Особено когато караш по трудни терени. Така си изчиствам мислите.
Интервю на Мария Тонева
Снимки: Тодор ВАСИЛЕВ, Head Frame Sofia
Разгледайте: headframesofia.com
