ДЕГА, който мечтаел да бъде известен, оставайки незабележим
(Self-portrait Edgar Degas, c.1857)
Дега с голямо внимание се отнасял към това, на кого споделя личните си тайни и семейни дела. Вестникарите не били допускани на прага му, а само приятели, които знаели как да държат перо в ръката си. „Не се доверявай на никого – всяка непремерена дума може да стане повод за нова скандална статия” – към това правило се придържал великият и подозрителен творец.
Когато английският писател и поет Джордж Мур решил на напише статия за него, Дега се възмутил: „Оставете ме на мира! Дойдохте да проверите ризите в гардероба ми ли?” – „Не, мосю, заради вашето изкуство. Опитвам се за разкажа за него.” – „Моето изкуство?! И какво смятате да разкажете за него? В състояние сте да обясните достойнствата на една картина на човек, който никога не я виждал? Мога да намеря най-верните, най-точните думи, за да разтълкувам това, каквото ми е угодно. Говорил съм за изкуство с доста умни хора и те нищо не разбраха! Тези, които разбират, нямат нужда от думи. Вие казвате „Хм!” или „О!” – и това казва всичко. Това е моето мнение. Мисля, че литературата само пречи на художниците. Вие заразявате художника със самолюбие, карате го да заобича суетата, и това е всичко. Вие с нищичко не подобрявате обществения вкус… Без значение вашите писания, той, художникът, никога не е бил толкова нисък, колкото е днес. Нима не е така? Вие дори не ни помагате да продаваме своята живопис. Човек си купува картина не защото е прочел статия във вестника, а защото негов приятел, който вероятно разбира от изкуство, твърди, че тая картина след 10 години ще струва няколко пъти повече, отколкото струва днес. Така ли е?”
Джордж Мур все пак написал статията и на своя глава, в един малък абзац, упоменал и един слух. „Казват, – пише Мур, – че един от братята на Едгар Дега се разорил и художникът е платил всичките му дългове”. След публикацията Дега престанал да общува с Мур.
Неговата статия днес е едно от най-ценните свидетелства от съвременниците на големия живописец, график и скулптор. Самият той бил смятан за блестящ литератор. Поетът Пол Валери бил убеден, че писмата на Дега, събрани в книга, могат да бъдат изключително вълнуващо четиво. За живота, изкуството, за самия творец и неговото обкръжение.
През 1889 г. Дега започнал да пише поезия и сътворил около 20 сонета. Когато на един обяд у художничката Берта Моризо съобщили тази новост, тя се усмихнала: „А те изобщо поетични ли са? Или това е нова вариация на тема къпане?”
И да, сонетите на Дега били поетични. И малко иронични. Той пишел за танцьорки и коне, древногръцки богове и герои, играел си с традиционните стилове, търсел рими в специални речници, които ползвал за литературни упражнения. Дега избирал най-сложната поетическа форма, доставяло му наслада да създава строфи, изискващи толкова напрежение на ума и поти математическа точност.
Източник: izbrannoe.com
Изображения: commons.wikimedia.org, fr.wikipedia.org
