„Всяко препятствие може да бъде разрушено с непреклонност.”
(Leonardo da Vinci - presumed self-portrait)
За грешките и провалите на великия гений
Страстното желание на Леонардо да разбере същността на нещата го отвежда към развиването на изследователски стил, който заслужава внимание както поради дълбочината си, така и поради разнообразието от теми, които засяга. Кенет Кларк, който го е нарекъл - „несъмнено най-любопитният човек, който е живял някога“, описва безкомпромисното търсене на Да Винчи по един много достъпен за нас начин: „За него отговор „Да“ не съществува“.
Леонардо съзнава, че предубежденията и „книжните предразсъдъци“ ограничават научното изследване. Той знае, че да се учиш от опита означава също така да се учиш от грешките си. Ето какво пише по този въпрос: „Опитът никога не греши; единствено твоята преценка греши, като си обещава резултати, които не са резултат от направените експерименти“.
Макар по принцип да е признат за най-великия гений на всички времена, Леонардо прави много колосални грешки и преживява смайващи провали. Сред най-забележителните му неуспехи са: завършилите с трагичен неуспех опити да фиксира боите на „Битката при Ангиари“ и „Тайната вечеря“; катастрофалните и разорителни начинания по изместването на коритото на река Арно, финансирани от синьорията на Флоренция; както и летателната машина, която така и не успява да се вдигне във въздуха. Тук трябва да припомним и особено забавния провал на опита да автоматизира кухнята на Лудовико Сфорца. След като е помолен да изпълни ролята на главен готвач за един голям пир, Леонардо създава грандиозен план да оформи като скулптура всяко ястие, което ще бъде поднесено на поканените повече от двеста гости. Блюдата са изработени като малки произведения на изкуството. Леонардо конструира нова, по-мощна печка, както и сложна система от механични поточни линии, които да придвижват съдовете през кухнята. Освен това проектира и инсталира големи пръскачки, които да се задействат в случай на пожар. В деня на банкета се обърква абсолютно всичко. Обичайният кухненски персонал на Лудовико не е в състояние да изпълни изящните фигури, които е измислил Леонардо, поради което маестрото вика на помощ повече от сто от своите приятели художници. В условията на пренаселената кухня системата от поточни линии отказва да работи, след което избухва пожар. Изглежда, пръскачките сработват препалено добре, тъй като предизвикват потоп, който отнася не само цялата храна, но и голяма част от кухнята!
Въпреки грешките, катастрофите, неуспехите и разочарованията Леонардо никога не спира да се учи, да изследва и да експериментира. Той демонстрира Херкулесова упоритост в своя стремеж към познанието. В дневника си рисува плуг, а в бележката отстрани заявява: „Няма да напусна браздата си“. На друго място отбелязва: „Препятствията не могат да ме огънат“ и „Всяко препятствие може да бъде разрушено с непреклонност“.
Мартин Кемп, автор на „Леонардо да Винчи: Невероятните дела на Природата и Човека“, коментира: „Не може да има никакво съмнение в това кой принцип Леонардо разглежда като предопределящ истинската посока на браздата, която иска да изоре. Този принцип се свежда до това, което той нарича „опит“.
(A scheme for a canal to bypass the Arno c.1503-4, LEONARDO DA VINCI (VINCI 1452-AMBOISE 1519)
Фрагмент от: „Как да мислим като Леонардо да Винчи”, Майкъл Дж. Гелб, изд. Бард
Изображения: A scheme for a canal to bypass the Arno c.1503-4, LEONARDO DA VINCI (VINCI 1452-AMBOISE 1519), rct.uk
*Leonardo da Vinci - presumed self-portrait, en.wikipedia.org
