„Моите рисунки са с разкопчана риза, развързани обуща, недомито лице и чорлава коса - дете, което бърза да играе навън.”
Роден на 20 октомври 1925 г. в село Яврово, Царска България, Борис Димовски е ученик на Илия Бешков. Работи като художник във вестниците „Труд“ и „Стършел“, бил е редактор и художник в БНТ. Мнозина навярно си спомнят как рисуваше на живо в предаването „Всяка неделя“. Съвместният му сборник с Радой Ралин „Люти чушки“, с пикантни народни епиграми и провокативни илюстрации, предизвиква грандиозен политически скандал през 1968 г. Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които „Моля заповядайте“ – епиграми от Радой Ралин (1966), „Невчесани мисли“ от Станислав Йежи Лец (1968), „Мигове в кибритена кутийка“ от Олга Кръстева (1970), „Весели народни приказки“ (1974). Оформя театрални постановки като „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „Божествена комедия“ от Исидор Щок (1967).
(Борис Димовски - Автопортрет)
Из очерка „Димовски - този кротък инат” от книгата на Никола Тодоров „Преди да дойде зимата”.
♥ „Непресторен и искрен до болка човек, бързо започна да осъзнава своята безпомощност да промени света към по-добро; започна да се усеща като наивен Дон Кихот... Този дребничък, нисък мъж, който сякаш е само дух без материя, е човек скроен много широко... Зад мекотата и стеснителността на неговия характер живее едно непоколебимо човешко и творческо самочувствие и гордост... Бедното селско момче, преминало през Художествената академия, създаде едно голямо и разнообразно графично творчество и стана един от най-популярните и обичани художници карикатуристи не само в България. Творенията на самобитния му талант носят белега на искрящ народен хумор - разсмива те, но те кара и да се замислиш".
***
Карикатурата е изкуство, достъпно за всички възрасти едновременно... Моите рисунки са с разкопчана риза, развързани обуща, недомито лице и чорлава коса - дете, което бърза да играе навън.
На 70 години човек е едно разбито гърне, а мемоарите му - опит да събере парчетата. Уви, сборът на частите винаги е по-малък от цялото.
За да станеш светец на българския народ, трябва сам да си направиш кладата, да я запалиш и оставиш пари за паметник!
Българинът завижда на куция, че спестява една обувка…
И мълчанието има акустика!
Ние сме ненастрадали се, ненаробували се, ненацарували се, недокръстени - оттам идва нашата недостатъчност.
Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?
В нас едновременно живее доброто начало и злото.
Като погледна човек, знам, че той е мерзавец, лицемер. Нарисувал съм стотици хиляди типажи, и хората като ги погледна, знам какви са… Покровителите на хората, достойни за затвора, са в парламента. И коват такива закони, че ако вкарат неговия човек, който е престъпник, в затвора, той да е с много добри условия.
Да не слушате народоведите и социолозите. Те са чиновници и подмазвачи, най-много да установят, че народът обича бяло вино с пастърма или, че червеното върви с печено.
Любовта е като отиването на Луната - мислиш кой знае какво, а то и там - пръст и камъни.
Мъжът има нужда от девет жени, за да произвежда ток, да си търси реброто, да храни дявола, да заглавиква ангела и т.н.
Фактът, че се намират много загубени хора, доказва, че в природата нищо не се губи.
Илюстрации: Борис Димовски
