„Майка ми и баща ми бяха моето училище.”

Фрагменти от интервю с художника, взето от френския радиожурналист Жак Шансел и публикувано през 1971 г. в „Сборник с радиопредавания”.

(Marc Chagall, Birthday, 1915, The Museum of Modern Art, NewYork)

Постоянно съм развълнуван 

Вълнувам се през цялото време. Майка ми ми разказа, че когато съм се появил на бял свят, градът бил обхванат от огромен пожар и за да ни спасят нас двамата с мама, трябвало да местят кревата, на който сме лежали от едно място на друго. Навярно затова постоянно се вълнувам… Всъщност аз съм весел човек и често се усмихвам. Обичам хората и се старая да не се оплаквам. Разбира се, не ми е твърде весело, когато във вестниците чета какво днес се твори по света. Но много харесвам днешната младеж. Завиждам на младите. Готов съм да им простя всичко, дори онова, което ми се вижда толкова странно – че си пилеят времето. В крайна сметка, младостта винаги предизвиква симпатия.

За работата и смисъла на живота 

Нужно е да се работи, неуморно да се работи. Не можеш да докоснеш идеала без работа. За да създадеш произведение на изкуството е необходимо да се отдадеш на своята работа на 400%, та дори и повече. Ако вложите едва 90%, значи не сте талантливи. Във всяка професия е нужно да се работи на предела, цял да се раздадеш. Не заради парите, а заради качеството. Качеството придава смисъл на живота. 

За началото на пътя си в изкуството

В училище се учех добре, но заеквах. Някога ме бе ухапало куче. Заеквах и не знаех какво ще излезе от мен. Веднъж един от съучениците ми ми показа черно-бяла рисунка. Попитах го: „Какво е това?”, а той отвърна: „Може да идеш в библиотеката, да вземеш картина и да я прерисуваш.” Тогава разбрах, че и аз нелошо рисувам и това е нещо, което ми подхожда.

За щастието 

Доволен ли сте от себе си днес? – Ако моята жена е щастлива, аз също съм щастлив и се усмихвам. 

За своите картини

Рисувам картини и ако вие можете да ги почувствате, това е всичко от мен. Няма какво да се добави повече…

Ако в произведението на изкуството няма нещичко иреално, то е нереално. Това го казах, когато бях на 20 и ме питаха – „Но как да разбираме това? Защо в картините ви мъртвите лежат на улицата, а на покрива е кацнал музикант?” 

И какво трябваше да отвърна? Просто така го чувствах. Чувствах, че светът цял е застанал наопаки. Още от дете усещах, че във всички нас живее някаква тревожна сила. Ето защо моите персонажи полетяха в небето по-рано от космонавтите. 

Както в живота, така и в изкуството ни е нужна причудливост. Само не бива специално да я разгадаваме и натрапваме. Не съм завършвал никакви специални курсове, никакво обучение. Знанието се втъкава у нас с раждането, заедно с кръвта. За да научиш каквото и да било, не е нужно да ходиш в университет. Трябва да се учиш преди всичко от своите родители. 

Майка ми и баща ми бяха моето училище. Учех се, докато гледах своя баща и виждах с какви усилия работеше той, как пие чай, пуши, как се уморява… Учех се, когато гледах своята майка да приготвя обяда за осем деца. После пораснах и видях небето, неговата нощ, видях младите момичета, така прелестни, че за нищо на света не смеех да се доближа до тях. Всичко това е моето училище. И всичко това е в моите картини. 

Източник: izbrannoe.com
Картина(заглавна): Marc Chagall, Over the town, 1918, Tretyakov Gallery, Moscow, Russia