(Захарий Зограф, Автопортрет, преди 1853 г.)
От ранна възраст той учи иконопис при баща си Христо Димитров, основателя на Самоковската художествена школа. От детските си години Захарий се влюбва в малката девойка Християния, която живее в съседната къща, в дома на богатия самоковски чорбаджия Косто. Тези две стихии – любовта към иконописта и любовта към Християния – бележат целия му живот. И го разкъсват между духовното и светското. Те определят най-съществения момент в творчеството му, което поставя началото на прехода от черковна към светска българска живопис. Те го превръщат в най-яркия представител на странната за един християнин практика – изтъкване на собствената личност в храма. Стенописни автопортрети на Захарий Зограф има в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. А върховно проявление на таланта и художествения му стил е знаменитият автопортрет, който отбелязва прелома в българското изобразително изкуство.
След смъртта на бащата през 1819 г., грижата за деветгодишния Захарий поема най-старият брат, по-големият с 14 години Димитър. В неговата иконописна работилница надареното момче израства като художник. Димитър Зограф се жени за Християния. Той сигурно не е и предполагал, че тази девойка е спечелила и сърцето на малкия му брат. Не е и предполагал как в последните мигове на своя живот Захарий ще признае пред изповядващия го йеромонах, че в „детинската своя любов си казвах сред лято: ако тя поиска сняг, ще се изкача нагоре в планината, под върха Мусала ще стигна и в шепите си сняг ще й донеса. И посред зима си казвах: ако тя ми поиска теменуги, ще избягам, ще ида в долна земя, там, където настъпва вече пролетта, и с китка теменуги ще се върна при нея, за да узнае колко много я обичам. Повярвай ми, отче – още чувам звънливия смях на невръстната Християния, защото после… после, отче, тя никога вече не се засмя…“
Християния ражда на Димитър седем деца. Дали наистина никога вече не се е засмяла? Или разкъсван между греховната си любов към нея и братската обич Захарий не е чувал и виждал смеха й?
През 1831 г. Димитър Зограф, вече утвърден иконописец, приема младия Захарий за съдружник в работата. В изнурителния, непрекъснат труд над поръчаните икони и стенописи влюбеният младеж ще търси забрава. Ще пътува дни наред от един до друг манастир или църква и ще рисува. Най-известните му творби са иконите в черквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив, в черквата „Св. Богородица“ в Копривщица, в Плаковския и Долнобешовишкия манастир. Стенописите му и до днес красят Бачковския манастир (параклиса и черквата „Св. Никола“), черквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенския манастир. Захарий Зограф внася нови моменти в иконописта – осъвременява евангелските сцени, създава духовно чисти, озарени от вътрешно благородство образи. Художникът рисува и ктиторски портрети, пейзажи, братята Кирил и Методий и техните ученици.
Но от любовта не може да избяга. След завършване на всяка работа отново и отново се връща в Самоков – при Християния. Около 1844 г. я моли да му разреши да я нарисува. От портрета, спокойна и някак замислена, ни гледа вече родилата шестото си дете Християния. Пастелният, топъл кафяв цвят на роклята и шала на главата хармонично се допълва от зеления елек, богато украсен по края с кожи и шевици. Богатата чорбаджийска дъщеря е сложила два наниза тежки жълтици, а над тях златни синджири, които обвиват красивия й врат почти до под брадичката. Златен кръст, златни обици със смарагд и златен пръстен на ръката й довършват класическата симфония в златно, кафяво и зелено. А венецът в тази симфония са очите й – зелени със златен кръг около гледеца, от който се насочват тънки златни жички към зениците. Смеели са се някога тия зелени и златни очи и са призовавали иконописеца – фатално, до гроб. С портрета на Християния Захарий Зограф доказва, че художникът е посланик на душата, в него той увековечава целия си трепет, любов и благоговение пред женската красота. Но и своето преклонение пред богатството и земното. И с право заслужава както определението „основоположник на светското изкуство в България“, така и квалификацията „емблематична фигура за българската култура от епохата на Възраждането“.
През 1851 г. в Самоков пристига писмо от най-големия и прочут манастир в Света гора – Великата Лавра (или Зографския манастир). Тамошните монаси канят трима уважавани художници – Димитър Зограф, Иван Образописов и Димитър Молеров – да изпишат външния и вътрешния притвор на главния манастирски храм. За онова време това е най-престижната поръчка, предлагана на български художници.
Но вместо поканените, за Атон заминава непоканеният Захарий. И остава там цели 17 месеца. Сам изписва външния притвор на храма… Пак ли е бягал от изгарящата го любов? Или разкъсван от ревност е искал да докаже, че е по-добър от брат си Димитър? Мегаломания ли или комплекс за малоценност заливат душата на иконописеца?
Захарий Зограф се завръща в родния Самоков през есента на 1852 г. с много поръчани за Атонския манастир икони. Трябва да ги нарисува през зимата и пролетта на следващата година. Но неизвестно защо стенописването на вътрешния притвор на главния храм във Великата Лавра е дадено на други иконописци.
В края на пролетта на 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф. Разболява се и Християния. Смъртта е близо, а за Захарий живот без любимата няма. И я целува – за пръв и последен път… Заразява се от болната и две седмици след нейната смърт, на 14 юни 1853 година, умира. Кой ли би могъл да отговори – греховна или свята е била любовта на зографа Захарий?
(Портрет на Християния Зографска (ок. 1840)
(Фреска в притвора на Великата Лавра „Св. Афанасий Афонский“. Под гръцкия текст в стенописите във Великата лавра в Атон, талантливият наш възрожденец е написал с по-ситни букви: „Изографиса се настоящата нартика рукою Захария Христовича, живописеца, самоковчанина, Болгарина.“)
(Св. Богородица с Младенеца, църква „Св. Архангели“, Бачковски манастир)
Автор: Диана Гласнова, журналист и главен редактор на излизащото в Загреб на български и на хърватски език списание „Родна реч“
Източник: bugari-u-hrvatskoj.com
Картини: Захарий Зограф, Автопортрет, преди 1853 г., bg.wikipedia.org; Портрет на Християния Зографска (ок. 1840), bg.wikipedia.org
