„Пикасо нарушава закона и бунтът му срещу закона по сила и красота се равнява на самия закон.“
(Илия Бешков, Автопортрет)
♥ Пикасо
Пикасо притежава куража на дете и знанието на демон. Той не би имал място във вселената и изкуството, ако не притежаваше странната сила да разбутва и размества трите измерения на пространството и да се установява между тях. Той се освобождава от трите измерения като от непоносима досада, без обаче да ги победи и отмени. Победата над тях става с друга сила – силата на възкресението, което е издигане нагоре, а не летене по всички посоки едновременно.
Пикасо е ангел може би, но той не е човек, не познава рождението, не вкусва смъртта и не отзвучава възкресенската радост.
Пикасо е шеметен и ние се борим да узнаем откъде добива той силата си.
Наистина, неговият път на художник е дълъг. Професионалната му опитност е избродила всички векове, стилове, цивилизации и е зачената от всички тях.
Пикасо нарушава закона и бунтът му срещу закона по сила и красота се равнява на самия закон. Това е „свободата“, с която той дарява света и зажаднелият за свобода свят го следва. Пикасо обаче не изпълнява закона. Като отхвърля силата на покорността и послушанието, които единствени побеждават и отменят закона, той става безутешен за света и за себе си…
Съвременният човек е слаб да устои на изкушението – с един скок да се намери в безпричинността и безпределността на Пикасо. Нещо повече – това безсилие е съблазнило и самия Пикасо: така днес не можем да говорим за друго изобразително изкуство, освен за Пикасо.
Доминацията на водородната бомба и на Пикасо е безспорна. Физическият и нравствен атом са разложени и светът се сдоби със свръхестествените сили на разрушението. Това е действително един нов свят, с ново изкуство, отхвърлило до един законите и принципите на досегашното изобразително изкуство.
Обемът е унищожен!
Формата – лишена от вещественост и обем – е разколебана…
Октомври, 1956
От: „Словото“, Илия Бешков, изд. Георги Бакалов, Варна, 1981 г.
* Илия Бешков, Автопортрет, dobrichgallery.blogspot.com
