Почит към личността и необятното творческо наследство на талантливия художник, илюстратор, график-приложник и карикатурист Борис Ангелушев (1902 ~ 1966) - основоположник на книгооформлението в България.
Делото на Борис Ангелушев
Роден в семейство на пловдивски учители през 1902 г., Борис Ангелушев израства във трудните времена след Първата световна война. Икономическата криза и погрома по фронтовете бележат съзряването на младият художник. През 1923 печели конкурс за следване в чужбина и през 1924 вече учи в Берлинската Академия на Изкуствата в класовете на професорите Шпигел и Майг. Под влиянието на обстановката в следвоенна Германия, младият студент бързо възприема идеите на набиращата скорост революционна графика. Още като студент той сътрудничи с левия всекидневен и периодичен печат в борбата им срещу настъпващия хитлеризъм.
Обществената значимост и целенасоченост на Ангелушевото творчество се подчертава все повече с всяка изминала година. В края на 20-те и началото на 30-те, Bruno Fuck (както се подписва Ангелушев) е вече един от най-популярните и видни немски художници осмиващи висши нацистки функционери. Той оформя и илюстрира „Арбайтер илюстрирте Цайтунг“, излизащо на няколко езика, достигнало огромния тираж от половин милион бройки. Негови творби са отпечатани във вестниците „Ди Велт ам Абенд“, „Дер кнюпел“, „A.L.Z.“, „Дер Кемпфер“ и други.
През 1933 поради настъпващия хитлеризъм, художникът е принуден да напусне Германия и след двегодишен престой в Швейцария и Чехословакия се завръща в България, като веднага е вербуван, и буквално и преносно, от набиращото сила пролетарско движение. Тук той бързо изпъква като художник с голяма ерудиция, натрупал много знания и овладял голямо художествено майсторство. Бележещата по това време голям подем българска революционна графика посреща в лицето на антифашиста Ангелушев един от своите най-вдъхновени съратници. В работите си на историческа тема от този период, Ангелушев показва голямо умение да придава правдивост, съвременност и изобразителна сила на образите които рисува, било то исторически дейци, писатели или хора от народа. Рисува някои от най-важните събития от нашата история „Аспарух разбива византийците при Дунав” (1939), „Обесването на Левски“ (1942) и др.
След промените от 44-та, Борис Ангелушев разцъфтява с цялото си богатство и многообразие. Живописец, карикатурист, илюстратор на книги, майстор във всички области на приложната графика - оформление на книги, плакат, пощенски марки, етикети, шрифтове, екслибрис.
„Фотографията трябва да въздейства и с естетическото си внушение така, както това правят илюстрацията, марката, плакатът добре оформената книга. Тя трябва „да култивира у българина вкус към хубавото“.“
Пловдивчанинът има голям принос за развитието и обогатяването на българският шрифт. За него „шрифтът е изкуство”, важен графичен език, и той на практика го доказва. Ангелушев борави с много шрифтове, като умело ги съчетава със съдържанието на книгата, с илюстрацията. С голямото си майсторство той допринася за изграждане на ново отношение към шрифта, за издигането му на по-високо равнище.
Спокойно може да кажем, че нашата книжна илюстрация и общо изкуството на българската книга достигат световно ниво под знака на естетитеските търсения и приноси на Борис Ангелушев. Голяма част от класическите български книги носят в себе си усета на пловдивчанина към новото, оригиналното и съвременното, дори и от днешна гледна точка. Майсторството му се разгръща в „Под игото“ и „Немили-недраги“ от Иван Вазов, съчиненията на Христо Ботев, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, „Басни“ от Христо Радевски, „Човекът на ъгъла“ на Богомил Райнов, „Домашно огнище“ на Елин Пелин, „Септември“ на Гео Милев и много други. Няма друг наш оформител, чиито корици, титулни страници, илюстрации, заглавни букви и пр. да синтезират така ярко и изчерпателно съдържанието, характера и духа на дадена книга или разказ и да култивират у читателя чувство за стил, красота и естетическа мяра. Поради всичко това на негово име от СБХ е учредена награда за високи постижения в изкуството на българската книга.
Десетките и стотиците рисунки и карикатури от вестниците „Стършел“, „Отечествен фронт“, „Работническо дело“, „Литературен фронт“ и др. подчертават симпатията му в областта на сатиричната рисунка.
Периодичния печат също носи следите на неговото творчество. През 1945 той рисува корицата на първия брой на списание „Жената днес“. Рисува запазеният знак на сп. „Родна реч“, корици на сп. „Изкуство“, сътрудничи на сп. „Наша родина“, автор е на графичното оформяне на първите броеве на списание „Космос“ през 1962 г.
Творческото му наследство говори, че е бил широко отворен към един жив социалистически реализъм, но пропит с естественост и красота, с опознаване на света и възвеличаване на хуманистичните стойности на историята.
Това което оставя след себе си е безкрайно, с корен в народната пословица и поговорка, в народния хумор и сатира, в народното образно мислене. Борис Ангелушев несъмнено е една от фигурите с най-голям принос за многообразието на българското изобразително изкуство. Отива си от този свят на 24 август 1966 г. в София.
„Аспарух разбива византийците при Дунав“ (1939)
„Бай Ганьо“, 1966 г.
„Обесването на Левски“ (1942)
Корица на детската книжка „Горски обитатели“
Корица на сп. „Космос“, 1962 г.
Корицата на първия брой на списание „Жената днес“, 1945 г.
Корица на поемата „Септември“ на Гео Милев
Източник: Архив на българските визуални изкуства
Снимка: Борис Ангелушев (1902-1966)
